X
 
 

Едно неочаквано поколение

2120
Едно неочаквано поколение
Снимка: Huawei

Във връзка с пазарния старт на новия смартфон Huawei nova 9 SE, Huawei оповести много любопитно проучване на нагласите сред младите хора в България. То е извършено от Ipsos по поръчка на технологичния гигант и обхваща млади хора на възраст 16-25 г., живеещи в градовете, анкетирани в периода 23-28 март 2022 г. Това означава, че проучването улавя моментна снимка на нагласите в сегашния контекст - постпандемични времена, бушуваща война в Европа, тревожна международна и вътрешна политическа обстановка, инфлация и материална несигурност.

Първото нещо, което прави впечатление в резултатите от проучването е шокиращият песимизъм на младите хора. Цели 55% от тях вярват, че светът върви към по-лошо, срещу едва 26% оптимисти - т.е. почти двойна разлика. Този резултат е в разрез с обичайния естествен оптимизъм на тази възрастова група, но е в съгласие с регистрираната от редица скорошни проучвания висока тревожност сред младите хора в западните страни. Вероятно това е реакция към безпрецедентните времена, в които живеем, Това съответно отваря темата за отпечатъка, който този исторически период ще остави върху психиката и поведението на поколението, което пораства в тази среда. Особено впечатление прави разликата между двата пола. Докато 65% от жените са песимисти (срещу 14% негативно настроени), при мъжете има само лек песимистичен уклон (44% спрямо 39% в полза на “мрака”).

Изключително любопитна е частта от проучването, която изследва нагласата на младите за тяхното място в света. Тук се наблюдава пълна дихотомия и разделение на две полярни становища, почти по равно. Максималната разлика в отговорите е 55%/45%, като в повечето случаи е много по-малка, а в доста случаи е точно 50% на 50%. При това се наблюдават интересни разлики между столицата и другите градове. Да речем, разделението при избора “да остана верен на убежденията си” срещу “да се адаптирам към промените в света” е 51% срещу 49%. В същото време вторият отговор (адаптацията) е избран от 61% от анкетираните в столицата срещу 42% до 52% в останалите градове на страната. Друга голяма разлика има при въпроса “да взимам под внимание задълженията преди удоволствията” срещу “да вземам всичко от живота” . Отговорите се разпределят съответно 52% на 48% сред всички респонденти, но 63% (“за задълженията преди удоволствията”) в столицата срещу 35%-60% при останалите градове.

Много интересен резултат е, че мнозинството (54%) предпочита да избягва рисковете, за да избегне проблеми, в противовес на избора “трябва да се поемат рискове, за да бъде животът по-вълнуващ” (46%). Това е нетипично и влиза в челен сблъсък със стереотипите за младите хора. Тук си струва да вметнем, че въпросните стереотипи са оформени от опита на т.нар. поколение X (родени между 1965 г. и 1980 г.) и “бейби бумърите” (1946-1964 г.) и следователно спешно се нуждаят от ревизия през 21. век. В данните от актуалното изследване липсват свидетелства за очакваните бунтарство, авантюризъм, склонност към поемане на рискове, стремеж към независимост и непризнаване на авторитети. Като става дума за авторитети - младите българи са разделени точно 50/50 пред дилемата “да следвам авторитети” или “ да намеря своя път”. Стереотипите категорично се нуждаят от подновяване.

Един фактор, по който българските млади хора се различават от западните си връстници е чувствителността по екологични проблеми. В България позицията, че има по-важни проблеми за разрешаване от околната среда е в мнозинство с 52%, срещу 47%, които искат приоритизиране на екологичните проблеми. Отново разделение почти точно по средата, отново с лек превес на консервативната срещу прогресивната позиция.

По отношение на своите възгледи за парите и успеха, младите българи са умерени материалисти. “Да си успял, означава да имаш много пари” е твърдение, което има лек превес с 37%. Това обаче означава, че 63% не смятат така, защото или отричат тази позиция (33%) или са “на кантар” (30%). В същото време 50% от анкетираните смятат, че “хората, които имат повече пари, са общо взето по-щастливи”, срещу 24%, които не са съгласни с това и други 26%, които не са сигурни. Тук резултатът по пол показва голяма разлика - парите и щастието са свързани за цели 59% от мъжете и 42% от жените.

На въпроса “Какво са парите за вас?” има три водещи отговора с близък резултат около 40% и огромна преднина пред всички останали варианти. На първо място с 44% е “Начин за защита на бъдещето на семейството”. В разбивката по пол за този отговор, жените водят на мъжете чувствително, с 53% на 35%. На второ място, с 41% градската младеж на България разглежда парите като средство “да се радваш на хубавите неща в живота”. Този възглед е подчертано по-силен при жените, с 50% (спрямо 31% при мъжете), както и за 50% от младите столичани. На трета позиция с 37% е отговорът “справедливо възнаграждение за труда”. Иначе казано, бихме могли да разчетем, че според младите българи “Парите са справедливо възнаграждения на труда и са начин да подсигуриш семейството си и да се радваш на хубавите неща в живота”. При това материалистичните възгледи за парите като “начин за измерване на успеха в сравнение с другите” и като “начин да покажеш, че си някой” остават далеч назад съответно с 8% и 7%. Отново разумно, прагматично и леко консервативно поведение.

Любопитни са и резултатите за това към какво се стремят респондентите в дългосрочен план, доколкото отговорите са показателни за тяхната житейска стратегия. Голямата новина тук е, че богатството, с едва 7%, не е сред водещите житейски цели на младите българи. На същото пренебрежение са подложени и поддържането на приятелства (6%), животът в хармония с природата (5%) и търсенето на предизвикателства и приключения (4%). Постигането на славата и известност пък са важни за 0% (нула) процента от анкетираните. Особено впечатление прави ниският приоритет на приятелството, което е важно за 10% от мъжете и едва 2% от жените. Конкретно незаинтересоваността на младите Българи от екологичния начин на живот ги отличава съществено от техните връстници на Запад.

Най-интересно обаче е на върха. Очевидно е, че през 2022 г. най-младата част от българите дългосрочно се стремят най-вече и преди всичко към семейно щастие (25%) и “спокоен живот и сигурност” (22%). Третата позиция, с по 15% заемат кариерното развитие и личната удовлетвореност. Много показателно е, че двубоят между сигурността и търсенето на предизвикателства и приключения приключва с разгром, при резултат 22% на 4% за сигурността. Което е и нокаут за стереотипа за напористите млади хора, които търсят мястото си в живота. Любопитно е и, че търсенето на сигурност като житейски приоритет скача почти двойно с възрастта - 15% за групата 16-19 г., но цели 27% за 20-25-годишните. Т.е. очевидно в България споменатото “навлизане в живота” рязко предизвиква силен стремеж към сигурност.

Показателни са и отговорите на въпроса “Какво бихте направили ако обстоятелствата не ви ограничават?” Най-популярният отговор сред респондентите е “собствен бизнес” с 43%. Това е вероятно най-добрата новина от цялото изследване и е оптимистичен извод за бъдещето на страната. Има бъдеще там, където младите хора са склонни към предприемачество. При това желанието за собствен бизнес се увеличава от 33% за групата 16-19 г. до цели 50% при 20-25-годишните. На второ място в мечтите на младите е закупуването на собствено жилище с 35%. Можем да обобщим, че стремежът към материалното сигурност доминира. На трето място е естественият за тази възрастова група отговор “бих тръгнал на път” с 31%. Интересно е, че по този показател жените са по-склонни към авантюризъм - на път биха тръгнали 21% от мъжете и двойно повече, 40% от дамите. Същото се отнася и за 43% от столичните респонденти.

При факторите, които младите искат от работното си място, нещата са категорични - на първо място с 43% е високото заплащане. Този дял расте с възрастта на участниците. Ако едва 27% от 16-19 годишните виждат високата заплата като необходимост, процентът скача двойно до 53% във възрастовата група 20-25 г., която вече има опит на пазара на труда. Този резултат е в духа на цялостното безпокойство свързано с материалната сигурност, изразено от респондентите. Това е нормално в страна, която е в дългосрочен режим на догонване на доходите на другите страни в ЕС. На второ място с 32% като мотиватор за младите хора е посочен добрият баланс между работа и лично време. Това е факторът, който техните западни връстници категорично поставят на първо място.

Тук важно е и кой е факторът, който младите поставят на последно място сред изкискванията към работата. Това е “работодател, който подпомага каузи с положително влияние върху общността и околната среда”, напълно пренебрегнат с жалките 7%. Това допълва картината на незаинтерсованост към социални и екологични, и като цяло граждански каузи.  

Интересно е отношението към технологиите на първото “дигитално” поколение, израснало с компютри, смартфони и социални мрежи. Тук изненади няма - 60% от 16-25-годишните смятат, че използването на технологии им помага да се грижат за себе си; 62% приемат, че им помагат да поддържат добра форма чрез мобилни приложения за диети или тренировки, а 63% вярват, че правят живота им по-лесен и улесняват воденето на здравословен начин на живот.

Средният брой часове, прекарани от респондентите в социалните мрежи дневно са очакваните 3,7 часа на ден. Факт за отбелязване е, че въпреки, че плуват в технологиите като в свои води, това поколение все пак предпочита контактите “лице в лице” - 57% срещу едва 12%, които предпочитат общуването да е онлайн. Вероятно можем да тълкуваме това като жажда към истинско общуване с близки хора.

“Черешката на тортата” са резултатите по въпроса “Кое е най-важното за вас?”. Българските младежи с огромна преднина поставят на първо място, с 48% семейството, като убежище, което дава сигурност, материална и емоционална; дава лоялност, опора и хора, на които можеш да разчиташ. На второ място, но много, много назад по резултат, остава любовта, с 13%. Това е просто скандално от гледна точка на всичко написано за любовта от Овидий до днес. Общоприетата истина, че за младите хора любовта е по-важна от семейните ценности, очевидно също се нуждае от актуализация.

В обобщение можем да кажем, че българите на възраст 16-25 г. са прагматични, резервирани, отговорни; не поемат рискове; поставят на първо място материалната сигурност и семейството, и като цяло търсят убежище в “своята крепост”. Това е защитно поведение, което със сигурност е повлияно от тежката несигурност и премеждия, през които преминаваме. Отвъд постигането на желаната сигурност обаче, младите хора не поставят приоритет върху богатството и върху външните му проявления, т.е. категорично разглеждат парите като средство, а не като цел. Те са пасивни към граждански каузи, което вероятно се дължи на известен цинизъм, забелязван и сред западните им връстници, от подобни изследвания.

В крайна сметка проучването на Ipsos показва интересна картина на едно поколение, което не се поддава на закостенели стереотипи и “общоприети истини”. При всички случаи младите българи са такива каквито са и имат нужда от нашите разбиране и подкрепа.

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com