X
 
 

Успехът – да караш хората да се усмихват

2191

Продължаваме с поредицата ни в партньорство с Logitech, а това е нашата четвърта история за успешните и реализирани в сферата си ярки личности.

Представи се накратко, моля.

Здравейте, казвам се Ива Динчева. Работя като IT консултант към софтуерна компания. Имплементираме бизнес процеси в определен софтуер за големи корпорации, защото имат нужда от процеси и начин на работа, които да протичат добре и ефективно и да е възможно най-лесно и за служителите, и за клиентите на тези компании.

Аз съм в ролята на човека, който им помага да се дефинират тези процеси и също да се имплементират в този софтуер. От доста години съм в този сектор. Работила съм както в България, така и в чужбина. Това, което предопредели да се насоча в IT сектора, не е по никакъв начин свързан с това, което съм учила - образованието ми е Международни отношения, но когато завършвах, това беше един от най-растящите сектори и реших да опитам там без никакъв опит, защото знаех, че стартирайки в голяма IT компания, има много възможности за кариерно развитие, да научиш много неща, това да ти е един вид професионален техникум, след като си минал през университета. Оказах се права, точно така се получи – от ниска позиция започнах и постепенно се развих, добих опит на различни позиции като Process manager, като мениджър на хора и сега напоследък – като консултант.

На кои професии се възхищаваше като малка?

Не мога да кажа, че съм имала някаква мечтана професия, да речем да бъда балерина или актриса, или каквото и да било, но много ми харесваше това, че дядо ми беше учител във Видин (аз съм от Видин) по история, по литература. Беше много уважаван от общността, пишеше на машина краеведски книги и за мен като малка това беше супер впечатляващо и много се кефех, че имах такъв готин дядо. И отделно – не знам дали провокирано от това или аз съм си била родена с такъв учителски маниер, но това ми беше и играта като малка – да строявам (въображаеми) ученици, да си играя на учителка, да пиша на дъската – бях съсипала един гардероб на баба ми и дядо ми с тебешири. И винаги – и сега, днес - много съм се възхищавала на професията учител.

Има ли нещо, за което сега си даваш сметка, че е било добре да го научиш в началото на кариерата си?

Всъщност са две неща. Едното е свързано с движение и спорт. Защото когато човек се движи повече, спортува, дори и непрофесионално и не нещо сериозно, това като цяло много му подобрява и фокуса, и дисциплината. Неща, които са супер важни в момента, в средата, в която работя. Защото точно за това – че трябва да се фокусираш непрекъснато, доста интензивно, в различни неща – спортът много подпомага. Като малка, понеже съм много висока, волейболният треньор във Видин ме преследваше много да ставам волейболистка. Но нашите бяха: залагай там на английския и не се занимавай с глупости. Така че сега го оценявам като пропуск. А другото – са творческите неща. Не става въпрос за амбиции някакви да се става следващия Пикасо или Ван Гог, а да развиеш в себе си стремежа и умението да създаваш, да знаеш, че можеш да създаваш неща, които не са свързани конкретно с работата ти. При мен е като хобита и усещам, че много ми помага да мисля извън рамките и да решава проблеми.

Коя е най-приятната част от работния ти ден?

Понеже ние предимно работим от вкъщи в момента, готино е когато се отиде в офиса и се видите с колегите и пообщувате малко. Иначе общуването ни и с клиенти, и с колеги, става през лаптопа през онлайн срещи. И всъщност – обикновено аз ги водя тези срещи – когато се получи някакво готино взаимодействие, разберем се много бързо за това, което трябва да направим и всички се чувстват удовлетворени от контакта ни – тогава бих казала, че ми е любим момент от деня.

А кои са най-напрегнатите моменти?

Когато отваряш лаптопа или отиваш на работа и всички са намръщени, всеки е станал от грешната страна на леглото явно и въпреки че може би има желание от повечето хора, които участват в работния процес, не се получава комуникацията. Има нерви, има обвинения, има понякога дори много неприятни моменти. Не е често, но наскоро ми се случи на един проект – всички тотално се бяха изпокарали един с друг и трябваше да вляза в ролята на помирител първите две седмици. Но в крайна сметка – потуши се това напрежение и сега вървят добре нещата.

Това означава ли, че част от функциите ти са на един вид звероукротител?

Абсолютно, да! (смее се)

Разкажи ни някоя смешна случка от работата?

Всякакви случки се получават при онлайн работата, когато работиш от вкъщи. Сещам се за колеги – английски специално – които си споделят екрана и са забравили, че това все още се случва и изведнъж се показва сайт за залагания, където тече следващото конно надбягване и активно вървят залаганията.

Необичайно място, от което си работила?

Те вече не са и толкова необичайни, защото от години – още откакто работих в Англия – бях на такъв тип договор, работих от вкъщи и реално съм работила на път: във влак, в самолет, в хотелите, на ваканция по плажовете... Дори ми се е случвало на маникюр да работя „от вкъщи“, така че за мен по-скоро необичайни места няма – навсякъде ми е обичайно.

Ако не работеше това, какво смяташ, че щеше да работиш?

Винаги съм си мислила, че ще е нещо, свързано с малък мащаб хоспиталити бизнес: или някакво малко ресторантче тип домашно, където да посрещам гости, частни вечери и партита, или пък малка къща на морето, където да се случват подобни неща, но с преспиване. Защото това ми е едно от нещата, които много ме зареждат: да готвя, да мисля какво меню да направя най-добре, какви хора ще събера, които да си пасват, как да подредя масата, каква музика да им пусна и т.н. Така че нещо ей такова с кеф бих правила, ако можех да изкарвам пари от него.

Изкуството да създаваш светове

Представяме ви втората част от поредицата ни в партньорство с Logitech, в която разказваме за вдъхновяващи хора с вълнуващи професи...

Как измерваш успеха си в работата? И отделно – в личен план?

Всъщност за мен е едно и също – свързано е с това да карам хората да се усмихват и да се чувстват добре. Забелязала съм, че ако в работата това се случва, аз се чувствам супер удовлетворена, хората са доволни и всичко върви много по-леко и се чувстваме все едно не сме на работа. А пък в личен план, мисля, че е ясно – искам близките ми хора да се чувстват добре, да са усмихнати, щастливи – и ако аз съм причина за това, се чувствам още по-добре.

Как прекарваш свободното си време?

Гледам да правя нещо, разбира се, тотално различно от това, което ми се случва на работа. Много добре съм си ги разделила като сфери и не ги смесвам. Нямам такова нещо като четене на мейли, докато съм в почивка. Едното е well being – спорт, движение, природата, планината, гимнастики разни много обичам да правя, йога, пилатес. Морето ми е много любимо, лятото гледам всеки един момент да съм там, защото усещам, че ме зарежда много. От друга страна, под този общ знаменател влиза и готвенето. Преди бях по разни десерти, много ми се отдаваше да правя торти и т.н. Напоследък обаче премина в противоположен полюс – с по-здравословна храна, по-растителна. И се кефя да умувам за рецепти хем на такава основа, хем да са много вкусни. Другото хоби, с което напоследък съм се занимавала, и още ми е интерес, е дизайн, архитектура, градоустройство. Сравнително наскоро ми се наложи да обзавеждам апартамент, направих го с професионална фирма, с много готини дизайнери и в процеса се получи много готино сътрудничество, което пък запали в мен интерес, ходих и на курс, много литература изчетох. И третото, по-скорошно хоби, е съвременно визуално изкуство – много се интересувам от различни артисти, не само художници. От чисто философията и идеите, които искат да покажат, и медията, която са избрали да покажат – това ми е много интересно. Имаме си една общност в София, която се събираме и си говорим за тези неща.

Когато мечтите да правиш видео игри се сбъдват

Започваме тази нова поредица, заедно с партньорите ни Logitech, в която ви представяме успешни, реализирани в сферата си професионалист...

Накрая – какво мислиш за изкуствения интелект, ще ни завладеят ли машините някой ден?

Това е интересна тема. Готина е за вицове и шегички, но всъщност самият ИИ не ме притеснява. Притесняват ме хората, които го създават, съответно хората, които след това го използват. Защото тези, които го създават, имат невероятно влияние и власт да определят по някакъв начин невидимо дневния ред на света. А пък тези, които го ползват, не винаги биха го ползвали с някакви етични цели. То може много да помогне, но може и много да навреди. Така че определено има опасности и никой като че ли не се фокусира върху тях в момента, освен на ниво фейсбук шегички.

Още от ТЕХНОЛОГИИ:

Разшири света си с Motorola Edge 20 5G и Motorola G62 5G от A1

Руснаците направиха свое копие и на MacBook (СНИМКИ)

Новостите от Galaxy Unpacked Август 2022 на Samsung: сгъваеми смартфони, безжични слушалки и умни часовници

Нова боя "лекува" драскотини по колата за половин час под слънцето

Автопилотът на Tesla се проваля на тестове и прегазва манекен на дете (ВИДЕО)

Schneider Electric отбелязва стабилен напредък към постигане на целите си за устойчивост до 2025 г.

Yettel предлага SAMSUNG Galaxy A22 5G с 25% отстъпка

Изживейте лятото си с пълноценни LG предложения

Мобилният интернет в България е на водещо световно ниво

Lenovo Tab P11 5G: навсякъде с вас за забавления и работа

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Технологии