Преди близо век слухове за смъртоносно проклятие се носят около екипа, който разкрива гробницата на Тутанкамон. Един по един археолозите, влезли в гробницата, се разболяват или умират при мистериозни обстоятелства. Десетилетия по-късно подобна съдба сполетява група полски изследователи, разкопаващи криптата на Кажимеж IV. Десет от дванадесет учени загиват скоро след това.
Тогава някои по-трезвомислещи учени предполагат, че може би е виновна токсичната плесен. В крайна сметка това е потвърдено. Сега учените се връщат към същата тази гъба, Aspergillus flavus, не за да се страхуват от нея, а за да овладеят силата ѝ.
ОЩЕ: Който влезе тук, умира? Проклятието на фараона
Ново изследване, публикувано в Nature Chemical Biology, разкрива, че тази смъртоносна гъба може да бъде източник на мощно лечение срещу рак. Изследователи от Университета на Пенсилвания и сътрудници от цял свят са превърнали една от най-токсичните плесени, известни на науката, в обещаващо съединение против левкемия.
iStock
„Това е иронията на природата в най-добрия ѝ вид“, казва Шери Гао, старши автор на изследването и професор по химично и биомолекулярно инженерство в UPenn. „Същата гъба, за която някога са се страхували, че носи смърт, сега може да помогне за спасяването на живот.“
Прокълнатата гъба
Aspergillus flavus е често срещана почвена гъба. Тя произвежда издръжливи жълти спори и е печално известна с това, че замърсява културите и причинява белодробни инфекции, особено при хора с отслабена имунна система. Но зловещата ѝ репутация е циментирана от така нареченото проклятие на фараона.
ОЩЕ: Проклятието на Тутанкамон има изненадващо обяснение
Когато лорд Карнарвън, който финансира разкопките на Тутанкамон, умира месеци след като влиза в гробницата през 1922 г., слуховете се разпространяват. Дали е било суеверие, или нещо биологично?
През 70-те години на миналия век смъртта на полски археолози, влезли в гробницата на крал Казимир IV, води до по-внимателно разглеждане. Тестовете откриват A. flavus в гробната камера. Изглежда, че гъбата може да остане в латентно състояние в продължение на векове, чакайки да освободи спорите си, когато бъде обезпокоена.
От убиец към лекарство
Изследователският екип е търсил клас молекули, известни като RiPPs - рибозомно синтезирани и посттранслационно модифицирани пептиди. Това са малки протеини, произвеждани в клетките и химически модифицирани впоследствие, често от ензими.
Hajor / CC BY-SA 3.0
Въпреки че хиляди RiPPs са открити в бактерии, те рядко се наблюдават в гъбички.
ОЩЕ: „Сън”: Причината за инцидентите в Египет e проклятието на фараоните
„Пречистването на тези химикали е трудно“, обяснява Киуюе Ние, първият автор на изследването и постдокторант в UPenn. „Но това е и това, което им придава тази забележителна биоактивност.“
Екипът е изследвал дузина щамове гъби Aspergillus, сравнявайки техните химични профили с известни RiPP структури. Един щам на A. flavus се откроявал. Генетичният анализ посочил протеин, който изглеждал ключов за производството на RiPP. Когато изследователите изключили гена, отговорен за този протеин, RiPP маркерите изчезнали.
Това довело до нов клас молекули със сложна архитектура: взаимосвързани пръстени, изградени около бензофураноиндолиново ядро. Изследователите нарекли съединенията асперигимицини.
Дори в естественото си състояние някои асперигимицини убивали левкемични клетки в лабораторни тестове. Но изследователите отишли по-далеч. Чрез прикрепване на мастна киселина – подобна на липидите, открити в пчелното млечице, което храни пчелите майки – те използвали силата на съединението срещу рак.
ОЩЕ: Страх от "проклятието на фараоните" в Египет заради нарязана гробница
В директни тестове подобрената версия, наречена 2-L6, се представила толкова добре, колкото цитарабин и даунорубицин – две лекарства, които са крайъгълният камък на лечението на левкемия.
Селективен удар
Изследователите открили и нещо неочаквано: асперигимицините, изглежда, се насочват специално към левкемичните клетки. Те имат малък или никакъв ефект върху раковите клетки на гърдата, черния дроб или белия дроб, нито върху редица бактерии и гъбички.
Този вид прецизност е рядка и много, много ценна.
Getty Images/Guliver
„Раковите клетки се делят неконтролируемо – казва Гао. – Тези съединения блокират образуването на микротубули, които са от съществено значение за клетъчното делене.“
ОЩЕ: Учени: Откривателите на Тутанкамон не са умрели от проклятие
Чрез нарушаване на този процес само в левкемични клетки, съединенията могат да предложат начин за лечение на рак без широките странични щети, причинени от много химиотерапии.
Скритата гъбична аптека
Откриването на асперигимицини е само началото. Използвайки същите методи, изследователите са идентифицирали подобни генни клъстери в други гъби.
„Въпреки че са открити само няколко, почти всички от тях имат силна биоактивност – казва Ние. – Това е неизследван регион с огромен потенциал.“
Следващата стъпка е да се тестват съединенията върху животински модели. Ако тези изследвания се окажат успешни, екипът се надява да започне клинични изпитвания върху хора в бъдеще.
ОЩЕ: "Отварянето беше грешка.“ Каква загадка остави Тутанкамон?
Засега A. flavus остава опасност в хранителните култури и прашните гробници. Но това е и напомняне, че природата често крие най-добрите си лекарства на най-неочакваните места.
„Природата ни е дала тази невероятна аптека – отбелязва Гао. – От нас зависи да разкрием тайните ѝ.“
Изследването се основава на експертизите на Университета на Пенсилвания, Университета Райс, Онкологичния център MD Anderson, Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Медицинския колеж Baylor, Университета в Питсбърг и Университета в Порто. То е финансирано от Националните здравни институти, Националната научна фондация и няколко фондации и института за изследване на рака.
