България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
14 май 1955 г.: България участва във Варшавското заседание
На този ден през 1955 година по време на Варшавското съвещание България участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Страната ни участва в изготвянето на договора заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.
Прочетете също: 12 май в историята: Убит е Георги Бенковски
Сключеният Варшавски договор е със срок от 20 години. В него е заложено условие за автоматичното му продължаване за следващите 10 години само ако не е извършено денонсиране 1 година преди изтичане на първоначалния срок.
България заедно с другите държави участнички се задължава да спазва Устава на ООН, според който всички спорове в международните отношения трябва да се разрешават с мирни средства, без да се използва сила.
Политическият консултативен комитет е учреден като висш ръководен орган на съюза. За главнокомандващ на създаденото обединено командване на въоръжените сили е назначен маршалът на СССР - И. С. Конев.
Създаването на Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат се случва малко по-късно.
На 28 май 1955 г. Народното събрание у нас ратифицира сключения договор, според който държавите, участващи в него, се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси, а също така и военна помощ в случай, че някоя от тях бъде нападната от друга държава.
Прочетете също: 11 май в историята: Найден Геров организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий
Варшавският договор влиза в сила на 5 юни 1955 г. след като са предадени ратификационните грамоти.
След 1962 г. Албания излиза от договорните рамки. Тя обявява неговата денонсация 6 години по-късно. Въпреки декларациите съюзът многократно използва въоръжени сили и насилствени методи за постигане на целите си.
Пример за това е намесата на Съветския съюз във вътрешните работи на Унгария през 1956 година, когато СССР потушава въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. Две години по-късно страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия с цел спиране на започналия демократичен процес.
Докато договорът съществува, неговите обединени въоръжени сили са използвани за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. Варшавският договорът е окончателно прекратен.
Прочетете също: 13 май в историята: България и Византия подписват таен договор
