България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
15 май 1925 г.: Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал"
На този ден през 1925 година българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван, след което е обявен за "безследно изчезнал". Само ден по-рано, на 14 май същата година, той е осъден на 1 година тъмничен затвор. Съдът го глобява с 20 000 лв. и постановява лишаването от граждански и политически права за период от 2 години. Причината за присъдата на поета е написаната от него поема "Септември".
Прочетете също: 13 май в историята: България и Византия подписват таен договор
15 май 1892 г.: Стоян Михайловски написва "Върви, народе възродени"
На този ден през 1892 година Стоян Михайловски написва в град Русе текста на песента "Върви, народе възродени". За пръв път химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен през 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий.

15 май 1767 г.: Охридската патриаршия е унищожена
На този ден през 1767 година Охридската патриаршия, която играе важна роля за запазване на българското народностно самосъзнание по време на византийското и турското владичество, е унищожена. Това се случва по настояване на цариградския патриарх Самуил. Султан Мустафа Трети издава заповед за унищожаване на Охридската архиепископия. Според издадения от него томос нейните епархи влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия, която постига целта си да бъде обявена за единствен духовен представител на християните, живеещи на територията на Османската империя.
След като през България под византийско владичество, през 1018 г. е установено в Охрид върховно управление на самостоятелната българска църква. Но след въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от Охридската патриаршия. Те преминават към Цариградската патриаршия. Останалите български земи са подложени на ромеизация по време на византийското владичество.
Охридската архиепископия запазва своето съществуване и след освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново. Но въпреки че тя продължава да съществува, нейното влияние е чувствително намалено - то е ограничено единствено до земите, намиращи се във Вардарска Македония и Албания. След като България пада под османско владичество, под наставничеството на Охридската архиепископия попадат Видинска и Софийска епархия. Със съгласието на османските власти през 18 век тя обхваща и сръбските епархии.
Прочетете също: 14 май в историята: България се включва в изготвянето на Варшавския договор