България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
13 май 1327 г.: Тайният договор между България и Византия
На този ден през 1327 година е подписан таен договор между България и Византия, който остава в историята като Черноменски договор. В този таен договор двете страни се договарят за взаимопомощ. Подписан е в Черномен от цар Михаил ІІІ Шишман и младия Андроник ІІІ Палеолог, който е съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог.
Прочетете също: 11 май в историята: Найден Геров организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий
Договорът е подписан по време на тежка вътрешнополитическа криза във Византия. Според клаузите, заложени в него, българският владетел поема задължението да окаже подкрепа на младия Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а друга страна византийският съимператор поема задължението да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III.
Но въпреки клазуите в Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между двамата владетели се влошават. Това се случва след като старият император е свален от престола и той е зает от неговия внук, който е провъзгласен за "автократор".
С подписването на т.нар. Одрински мир приключват военните действия между българския владетел и младия византийски престолонаследник. Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон като в замяна на това получава голяма сума пари. Мирният договор е потвърден през месец май 1329 година.
Прочетете също: 10 май в историята: Убит е Георги Обретенов. Левски пише "заплашителното" писмо
След година българският владетел предлага на византийския да организират антисръбски поход. Към тях се присъединяват Иванко Бесараб, братът на Михаил III Шишман и деспот на Видин - Белаур. Братовчедът на българския владетел и деспот на Ловеч - Иван Александър също се присъединява към похода на България и Византия срещу Сърбия.
Българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново на 19 юни 1330 г. Малко след това те превземат Земен. Стефан Дечански иска мир, но предложението му е отхвърлено. В отговор на това войските му се установяват при Велбъжд (днешен Кюстендил). Враджуващите страни сключват примирие, което трае само ден. На 28 юни сръбската войска не спазва примирието и напада българите. Под командването на бъдещия цар Стефан Душан част от сръбската войска напада българите и им нанася тежък погром. Българският цар Михаил III Шишман намира смъртта си в тази битка. Тялото му е погребано в църквата "Св. Георги", намираща се в село Старо Нагоричане.
В историята Михаил III Шишман остава като последния български владетел, чиято политика има за цел установяване на военна и политическа водеща роля и надмощие на България на Балканския полуостров.
Прочетете също: 12 май в историята: Убит е Георги Бенковски
