Коментар №1 на седмицата: Путин за Буча нагличко запя: Не бях аз, кой в гащите ми ...

Потресаващите кадри от украинското градче Буча, едно от предградията на Киев, обиколиха света. Какво е станало там, след като руските войски го държаха дни наред в опита си да обкръжат Киев, почна да се разбира на 2 април. Жестоката картина стана съвсем видима вчера, 3 април.

Който е човек, не може да не му се свие сърцето, като гледа снимки и видеа от Буча. Не може да не рукнат сълзи, да не ти се разтреперят ръцете. И да си мислиш, че това не е възможно, просто не е възможно.

Възможно е! Реалност е! Така е на война - геноцид. Войната на Владимир Путин.

При такива събития именно отрицанието пази психиката. Чудя се дали и колко то допринася една определена част хора в България да продължават да вярват и настояват, че Буча е кино представление. Продуцентската къща на Зеленски най-спокойно си е разположила реквизита, докато руските войски са гледали отблизо и всичко е натъкмено и нагласено. Нали руснаците казаха, че не са те – престъпниците винаги си признават, щом не си признават, значи не са те. А кой е – кой дойде с танкове в Украйна? Кой тръгна да "демилитаризира" с ракети, бомби, артилерия? Кой сра в гащите на Путин? Нацистите от "Азов", за които и един трол не отрече досега, че са в Мариупол и аха-аха владетелят на "Телеграм" и "Тик-Ток" Рамзан Кадиров да ги хване с поредната емотиконка, са прелетели като Батман над половин Украйна и са направили всичко ли? И този масов гроб от 13 март ли направиха, след като сега руснаците настояват как си тръгнали още на 31 март от Буча и ни лук яли, ни лук мирисали?

За Путин е много простичко. Не бях аз – точно както пееше рапърът Шаги в един вече поостарял свой хит "It wasn’t me": She even caught me on camera (It wasn't me). Де да ставаше въпрос само за изневяра, като в онази песен ...

През годините доста често заради политиката на Бойко Борисов съм писал, че идва време, в което си длъжен да направиш избор и не можеш да се извърташ, да се правиш на неутрален. От началото на войната в Украйна това време дойде. България не е подготвена, защото позволихме години наред да ни управляват хора, чиято първа и единствена мисъл беше собственото им чекмедже. Но това не може да се промени, а бъдещето е ясно очертано на хоризонта – трябва да избираме. И тук няма "въздържал се" – неутралитетът означава подкрепа за Путин, за кланета като това в Буча. А той вече е само на една граница от нас, след като от години е влязъл в главите на немалко българи.

Войната е при нас – засега имаме късмета да не ни валят бомби по главите. Същите тези глави обаче е време да бъдат разтърсени и да проумеят – манталитетът "наведена глава сабя не я сече" ще ни докара до катастрофа. Защото когато утре ние имаме нужда от помощ, тези, които могат да ни помогнат, спокойно биха запазили неутралитет – по тролско-нашенска рецепта.

Автор: Ивайло Ачев

Снимка: Getty Images