"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Женска кръв…"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Женска кръв"
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Молитва"
Нощ над родния ми дом надвесена,
спят сега неволята и враговете...
Само ти, с съдбата ни примесена,
спущаш си над нас крилете.
Поеми в дъхът си къщиците ни,
с хляба ни, преди зори изваден,
с гостенина-пътника на прага ни,
стигнал късно уморен и гладен.
И с кандилото ни, дето цяла нощ
над леглото в ъгъла не гасне,
за да спят под стряхата ни птиците
със сърца спокойни, ясни.
И със нивите ни, дето целите
в твоето дихание са разлени
- поеми и вярата ни, най-дълбоката,
тихо изкласила във мълчание!
И попий я във недрата си,
чак до дъно, спокойна и вечна -
нощ безкрайна, беззвездна, надвесена,
топла и сърдечна...
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Раздяла"
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам -
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Молитва"
Нощ над родния ми дом надвесена,
спят сега неволята и враговете...
Само ти, с съдбата ни примесена,
спущаш си над нас крилете.
Поеми в дъхът си къщиците ни,
с хляба ни, преди зори изваден,
с гостенина-пътника на прага ни,
стигнал късно уморен и гладен.
И с кандилото ни, дето цяла нощ
над леглото в ъгъла не гасне,
за да спят под стряхата ни птиците
със сърца спокойни, ясни.
И със нивите ни, дето целите
в твоето дихание са разлени
- поеми и вярата ни, най-дълбоката,
тихо изкласила във мълчание!
И попий я във недрата си,
чак до дъно, спокойна и вечна -
нощ безкрайна, беззвездна, надвесена,
топла и сърдечна...
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Раздяла"
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам -
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Женска кръв…"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Женска кръв"
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Прокоба"
Усещам някога в кръвта си тъмна сила,
едно предчувствие, което се обажда
в сърцето ми и тъмен спомен ражда.
Не зная що съм и не зная що съм била.
Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Очите"
Нека не излъгва твоята уста
и смехът ти нека не измамва,
нещо чудно в погледа ти пламва:
в дъното на твоите очи
тиха, светла истина мълчи.
Думите ти другаде отиват,
пламват и уг
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и уг
"Непримира" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Женска кръв…" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Женска кръв" Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Непримирима" Плашиш ме, велико Мироздание, като разпъваш мисълта ми до своята неизмеримост!
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и уг
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
Света Богородичка Света Богородичке, мъничка, Със златно слънце на главичката, Направи ме да съм по-добричка, Поведи ме кротко за ръчичката.
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и уг
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Слоено е веч моето сърце" Сломено е веч мойто сърце, Заглъхнаха излъгани мечти, А вяра грей на твоето лице, В надежда светла цял сияеш ти.
"Молитва" Нощ над родния ми дом надвесена, спят сега неволята и враговете... Само ти, с съдбата ни примесена, спущаш си над нас крилете. Поеми в дъхът си къщиците ни, с хляба ни, преди зори изваден, с гостенина-пътника на прага ни, стигнал късно уморен и гладен. И с кандилото ни, дето цяла нощ над леглото в ъгъла не гасне, за да спят под стряхата ни птиците със сърца спокойни, ясни. И със нивите ни, дето целите в твоето дихание са разлени - поеми и вярата ни, най-дълбоката, тихо изкласила във мълчание! И попий я във недрата си, чак до дъно, спокойна и вечна - нощ безкрайна, беззвездна, надвесена, топла и сърдечна...
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и уг
"Раздяла" От очите ми съня изсмука тая дълга нощ, тъй неспокойна. Няма на стената да почукам - тя е вече помежду ни двойна. Чувам само писъка на трена, в тъмнината остър и тревожен.
"Прокоба" Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми и тъмен спомен ражда. Не зная що съм и не зная що съм била. Душата ми е неспокойна, мътна, няма.
"Очите" Нека не излъгва твоята уста и смехът ти нека не измамва, нещо чудно в погледа ти пламва: в дъното на твоите очи тиха, светла истина мълчи. Думите ти другаде отиват, пламват и уг
