"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
Арменски кланета
През 1894-1896 г. в Османската империя започва насилствено задушаване на арменското национално движение.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост &mdas
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти -
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо - нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коси ми да милува,
едва да ме люлей вълна...
"Мене, моме, не люби…"
Мене, моме, не люби,
скъпа младост не губи;
горък странник отдалече —
пусто зло ме тук довлече.
А оставих у дома
мила майка сам-сама:
тя въздиша днес и чака
да прегърне син юнака.
Че за нея съм един
аз и радост и надежда;
без едничкият и син
в старост кой ще я наглежда?
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени...
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
Къде е роден Яворов?
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Мене, моме, не люби…"
Мене, моме, не люби,
скъпа младост не губи;
горък странник отдалече —
пусто зло ме тук довлече.
А оставих у дома
мила майка сам-сама:
тя въздиша днес и чака
да прегърне син юнака.
Че за нея съм един
аз и радост и надежда;
без едничкият и син
в старост кой ще я наглежда?
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост &mdas
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
Една съблазън ме опива,
зоват ме шепотно мечти -
далеч, де никой не отива,
далеч в пустинни самоти.
И тамо - нека ме целува
лъчът на тъжната луна,
зефир коси ми да милува,
едва да ме люлей вълна...
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество…
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
Къде е роден Яворов?
“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
Арменски кланета
През 1894-1896 г. в Османската империя започва насилствено задушаване на арменското национално движение.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени...
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г. Арменски кланета През 1894-1896 г. в Османската империя започва насилствено задушаване на арменското национално движение.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
Вълшебница Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество… Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата ти, дете и божество… Мълчание в очите ти царува: душата ти се може би срамува за своето вълшебно тържество.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
"Сонет" Към север беше моя път, а ти отиваше на юг; следи — заличи ги прахът, не чуем днес един за друг. Но мой сърдечен идеал, звездице светла в нощен мрак, живот и младост &mdas
"Желание" Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата нощ. А грей замислено луната, морето дреме, ветрец вей, сънливо плиска се вълната и лодка до брега люлей. Една съблазън ме опива, зоват ме шепотно мечти - далеч, де никой не отива, далеч в пустинни самоти. И тамо - нека ме целува лъчът на тъжната луна, зефир коси ми да милува, едва да ме люлей вълна...
"Мене, моме, не люби…" Мене, моме, не люби, скъпа младост не губи; горък странник отдалече — пусто зло ме тук довлече. А оставих у дома мила майка сам-сама: тя въздиша днес и чака да прегърне син юнака. Че за нея съм един аз и радост и надежда; без едничкият и син в старост кой ще я наглежда?
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън" Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени...
"Среща" Мене ми е странно - ето те пред мен, мене ми е жадно - гледам те пленен, мене ми е страшно - дишаш ти за мен, - мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден. Викнал бих от болка - времето лети, викнал бих от ужас - ще отминеш ти: сън в съня е сбъднат - миг след миг лети, няма да се върнат сбъднати мечти.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов. Къде е роден Яворов?
"Недей ме пита" Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен, къде се дяна мъжка сила, та крея аз от ден на ден.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и
