“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Сонет"
Към север беше моя път,
а ти отиваше на юг;
следи — заличи ги прахът,
не чуем днес един за друг.
Но мой сърдечен идеал,
звездице светла в нощен мрак,
живот и младост — бих ги дал,
да можех да те видя пак.
"Желание"
Главата тегне изнурена,
в гърдите нито капка мощ;
мъгла в душата уморена
като в настъпилата нощ.
А грей замислено луната,
морето дреме, ветрец вей,
сънливо плиска се вълната
и лодка до брега люлей.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Женска кръв"
На Пейо К. Яворов
Женска кръв…
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Вълшебница
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Две хубави очи"
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
“Изгнаници клети, отломка нищожнаот винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожнаи жертви на подвиг чутовно велик -далеч от родина, в край чужди събрани,изпити и бледни, в порутен бордей,те пият, а тънат сърцата им в рани,и пеят, тъй както през сълзи се пей…”Така описва прокудените от родното място арменци големият български поет Пейо Яворов в елегията “Арменци”, писана през 1899 г, публикувана за първи път през 1900 г.
"Две хубави очи" Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; – музика – лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли!
Вълшебница Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Сонет" Към север беше моя път, а ти отиваше на юг; следи — заличи ги прахът, не чуем днес един за друг. Но мой сърдечен идеал, звездице светла в нощен мрак, живот и младост — бих ги дал, да можех да те видя пак.
"Желание" Главата тегне изнурена, в гърдите нито капка мощ; мъгла в душата уморена като в настъпилата нощ. А грей замислено луната, морето дреме, ветрец вей, сънливо плиска се вълната и лодка до брега люлей.
"Мене, моме, не люби…" Мене, моме, не люби, скъпа младост не губи; горък странник отдалече — пусто зло ме тук довлече.
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
На 29 октомври през 1914 г. от земния свят си отива един от ярките поети на миналия век - Пейо Яворов. 110 години след трагичната му смърт поетичното и драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спира да привлича изследователи и публично внимание.
"Сън" Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени.
"Среща" Мене ми е странно - ето те пред мен, мене ми е жадно - гледам те пленен, мене ми е страшно - дишаш ти за мен, - мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
“Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те…”Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
"Недей ме пита" Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен, къде се дяна мъжка сила, та крея аз от ден на ден.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Женска кръв" На Пейо К. Яворов Женска кръв… Кръвта, която съзидава светове от нежност, скръб и слава, мисли за нощта, болката от всичко, ревността до смърт, любовта езическа.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
С какво свързвате името на Пейо Яворов? Най-вероятно с едни от най-красивите стихове в българската поезия. Ето малка част от тях: “Две хубави очи.
