Хубаво е Борисов да е приятел с Ердоган, ако знае какво прави

Визитата на българския премиер Бойко Борисов и на българския външен министър Екатерина Захариева в Турция беше едно от централните политически събития в България през миналата седмица. Широкото отразяване в медиите у нас се съсредоточи върху патоса в турските медии и как Бойко Борисов е истински приятел на Ердоган и Турция.

Дали Борисов е искрен приятел на Ердоган или не няма никакво значение или поне не би трябвало да има. Защото във външната политика само и единствено интересите са водещи. В този случай – българският интерес. А какъв точно е той не е особено лицеприятно.

И след тази визита в Турция, Борисов набляга на добросъседските отношения, как трябва да има мир между ЕС и Турция, но не набляга каква е ползата за България и респективно за ЕС, от които сме част. Подразбира се, че ако сме навели главата, Ердоган няма да използва бежанската сабя.

Интересен факт в случая е защо при това положение външният ни министър Екатерина Захариева определи заплахите на Ердоган и турското правителство "да пуснат бежанците" като риторика преди избори? Ако това са само празни заплахи, защо толкова често правим теманета на Анкара?

Сигналите от изпълнителната власт са много противоречиви. Едно от знаковите лица на коалиционния партньор на ГЕРБ – зам.-председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки, в прав текст обяви, че Ердоган няма да пуска никаква бежанска вълна, защото сирийците-бежанци си стояли близо до границата със Сирия и искат да се върнат обратно щом войната там приключи. От друга страна Джамбазки за пореден път подчерта, че Турция работи да стане водещ регионален фактор на Балканите и Близкия изток – основната теза в книгата на бившия турски премиер и бивш външен министър Ахмет Давутоглу. И наистина точно това изглежда реалната заплаха, а козът с бежанците е само оръжие за изпълнение на тази стратегия - доколкото Ердоган наистина може да мобилизира огромна вълна.

Ако приемем, че Турция настойчиво работи за доминация точно в регионалния мир, в който съществува и България, тогава какво друго прави Борисов, за да противодейства? Светкавична модернизация в армията, така че да наваксаме пропуснатите много години, е невъзможна. Остава само да се изградят външнополитически съюзи, на които да се облегнем в случай на нужда при прекалено агресивни действия от страна на Ердоган с турските диаспори като цяло на Балканите. В този ред на мисли – откакто е във властта, т.е. вече трети мандат, Борисов колко пъти отиде при или покани на официално посещение гръцкия премиер? Гърция е най-значимия противник на Балканите в Турция и според "Стратегическа дълбочина". И още – Борисов колко визити направи в Румъния, в Сърбия? Колко пъти техните премиери дойдоха в България? Една голяма нула. А основа това да се случи има – най-малкото енергийната сигурност и широко прокламираните интерконектори. Да не говорим, че Гърция работи много усилено през последните години за газопровод от находища в Израел и Египет, като Алексис Ципрас и министрите му постоянно правят срещи за целта с израелското, египетското и кипърското правителство. Ние, обаче, само говорим какви сме евроатлантици и как НАТО ни е пътеводна светлина, а не се грижим да изглеждаме по-силни и стабилни с реални действия и постижения на външнополитическия фронт. Защото НАТО и ЕС помагат, но в кошара не вкарват.

Гладките отношения с Турция са необходимост, но само като стъпка към изпълненние на определена стратегия. А кабинета "Борисов 3" не дава никакви видими сигнали, че дори мисли за истинска стратегия за противодействие на агресивната външна политика на Ердоган, камо ли да изпълнява такава.

Автор: Ивайло Ачев