От енергиен център до вечери на свещи

Приблизително 10 години. През този период афшираните от различните правителства цели се смалиха от „превръщането на България в енергиен център на Балканите” до „спасяването на отрасъла”. Виновни за това – бол, макар че много от „героите” вероятно ще останат завинаги непознати на широката аудитория.

Как се стигна до тук?

Началото се крие някъде в края на 2002 г., когато управляващата тогава партия НДСВ решава да  „размрази” проекта за строеж на АЕЦ „Белене”.  През следващите няколко години кипи усилена административна работа. В крайна сметка строежът получава официално „зелена” светлина през месец април 2005 г.

Година по-късно. На власт вече е кабинетът на тройната коалиция. Съветът на директорите на Националната електрическа компания (НЕК) решава, че руската компания „Атомстройекспорт”  ще строи двата блока на бъдещата централа. И някъде тук започват проблемите и неразбориите около втората атомна централа.

Първо – България и Русия не се договарят нито за цената, нито за това за това как ще се изчисляват лихвите. Второ – избраният за ключов инвеститор немски концерн RWE се оттегля от проекта през есента на 2009 г. (когато на власт е вече правителството на ГЕРБ). Трето – никой така или иначе не успява да изкара безспорни доказателства, че токът от централата е необходим на България, дори и след затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй”. Четвърто – изтеглен е кредит от френската банка BNP Paribas в размер на 250 млн. евро. През месец юли тази година стана ясно, че изпадналата във финансови затруднения НЕК е загубила над 36 млн. лв. от това споразумение.

Пренасяме се още няколко години по-късно. През пролетта на 2012 г. правителството на ГЕРБ взима решение за окончателно спиране на проекта. Неразбориите не спират до тук.

Руската компания  „Атомстройекспорт” завежда иск срещу НЕК в размер на 1 млрд. евро. Претенциите включват стойността на всички дейности, извършени по проекта, стойността на оборудването с дълъг период на производство, щети и други загуби, посочва БНР. През следващата година започват преговори между двете страни, чиято цел е да се достигне споразумение. По време на тях Русия предлага да оттегли иска си, ако проектът бъде рестартиран. За момента окончателен отговор на въпроса от българска страна няма. Въпреки това, управляващото правителство продължава да говори за рестартиране на проекта.

Тези факти, както и редица други нарушения, предопределят тежкото финансово състояние на НЕК. Според ресорния министър Драгомир Стойнев задълженията на компанията възлизат на около 2 млрд. лв. Как ще бъдат обслужени те не е ясно. Допълнително „сол в раната” слагат и промените в Закона за енергетиката, благодарение на които цената на тока е намалена с около 5%. Същевременно лидерът на БСП Сергей Станишев заговори и за допълнителен спад.

Малко статистика:

Според последните данни на европейската статистическа служба Евростат цената на тока в България е най-ниска за втората половина на 2012 г. за целия Европейски съюз. Едно домакинство в страната ни плаща 9,6 евро за 100 киловатчаса енергия. На второ и трето място в тази класация се подреждат съответно Румъния и Естония – съответно 10,8 и 11,2 евро за 100 киловатчаса
енергия. Същевременно най-скъпо е електричеството в Дания – 29,7 евро за 100 киловатчаса енергия.

Ако продължим с четенето на статистика, ще открием, че към месец юли тази година минималната работна заплата в Евросъюза варира между 159 и 1874 евро. Най-ниски са възнагражденията съответно в България (159 евро) и Румъния (179 евро), а най-високи в Белгия и Люксембург – съответно 1502 и 1874 евро.

Какви изводи могат да се направят на база на тези данни?

Първо – проблемът на България не във високите цени на тока, а в ниският жизнен стандарт. Този факт отново е пренебрегван от второ поредно правителство, което се оправдава с вече до болка клиширани факти като икономическата криза, лошото състояние на икономиката и др. Липсва, разбира се, и стратегия за подобряване на жизнения стандарт. Второ – няма основания за намаляване на цената на тока. Това е така, тъй като страната ни продължава да разчита основно на природни горива като газ и нефт при производството на електричество. Имайки това предвид, трябва да се отбележи международната ситуация и скока в стойността на петрола, която се очаква при евентуални военни действия в Сирия. Той донякъде вече е факт– в понеделник (9 септември) цената на „черното злато” достигна най-високите си нива от 28 месеца насам – 110 долара.

Кой обира негативите от поредните популистки мерки в енергетиката?

Отговорът е прост -  НЕК и трите електроразпределелителни дружества – ЧЕЗ, Е.ОН и Енерго про. Трите компании, които доставят ток до клиентите, отговарят на несправедливите според тях намалявания на цената с по-малки вложения в мрежите си, надути сметки и тн. И така в крайна сметка кръгът се затваря... Освен това потребителите продължават да плащат сметки, които не разбират...

Няколко думи за енергийния регулатор, който трябва да слага ред в ситуацията. От началото на годината досега начело на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) се изредиха няколко души. Първо Ангел Семерджиев беше освободен от правителството на ГЕРБ. На негово място за временно изпълняващ длъжността председател беше назначен Андон Родков,
който оглява регулатора до средата на февруари. Тогава той беше заменен от  Юлиана Иванова. Тя изкара на поста по-малко от седмица и впоследствие беше заменена в началото на март от тогавашния заместник-министър на енергетиката Евгения Харитонова. В началото на юли тя подаде оставка и беше заменена от Анжела Тонева.

Четирима председатели и един временно изпълняващ длъжността за малко повече от 8 месеца...  Оставям оценките за последователността в политиката на регулатора и независимостта му на Вас. Отделно, че за кадрила от заместник-министри  и министри в Министерството на енергетиката, икономиката и туризма (МИЕТ), шефове на Българския енергиен холдинг и НЕК
през последните 4-5 години може да се посвети отделен материал.

Към всички изброени до момента проблеми трябва да се включи и още един – намаленето потребеление на ток в страната. Ефектите бяха усетени поне в две насоки – наложилото се спиране на няколко мощности и последвалото в резултат от мярката намаляване на приходите на държавните централи. Мярката засегна и голяма част от производителите на зелен ток. Перспективите пред потреблението за вбъдеще не са особено розови, предвид сложната икономическа ситуация в страната.

Несигурност, популизъм и неясно бъдеще. Така накратко може да се опише ситуацията в сектора, който доскоро се предполагаше, че трябва да осигурява ток на целия Балкански полуостров. Евентуалното оздравяване става все по-трудно с всеки изминал ден и взето популистко решение. И за това няма да е никак неочаквано, ако се върнем в зората на демокрацията, когато вечеряхме принудително на свещи... Не защото искаме да сме романтични, а защото през няколко часа нямаше ток...

Автор: Петър Чернев