X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Пазач, надзорник, оглеждачка: От Даниел Дефо до COVID-1984

5413
Пазач, надзорник, оглеждачка: От Даниел Дефо до COVID-1984
Снимка: iStock/Guliver
По време на чумата в Лондон през 1665 година Даниел Дефо е още пет годишно дете, но десетилетия по-късно ще опише преживяното с един от най-важните документи за епидемиите - прословутия "Дневник на чумавата година". Тук-там, където в медиите все още е останал ресурс за припомняне, блестящият разказ и примерите на Дефо бяха все пак споменати. Дефо започва разказа си с мерките на градските власти и стратегията за овладяването на заразата. Тази стратегия е включвала пет основни фигури, командировани от властта из лондонските квартали. Това са пазачи, надзорници, оглеждачки, лекари и гробари. И ако ролята на лекарите и гробарите е ясна - Световната здравна организация препоръчва да се избягват описанията за обезумели от ужас заразени, които тичат към общите ровове и се хвърлят сами в тях - първите три имат много общо с проследяващите технологии. 

Надзорникът, пише Дефо, е човек, който има задача от градските власти да разпитва и научава кои къщи във всяка енория са сполетени от зараза и да води статистика за чумата и разпределението ѝ в енорията. В случай, че в някоя къща има заразен от чума, тогава се намесват пазачите: двама души, сменящи се на дневна и нощна смяна, охраняващи да не се излиза оттам. Когато се налага, пазачите извършват повечето покупки, вземайки през това време ключа със себе си. Оглеждачките трябвало да бъдат "жени с добро име и най-почтени, каквито могат да се намерят", които заедно с лекарите да оглеждат труповете и да докладват дали са починали от чума или друга зараза. Колективните усилия на трите вида наблюдатели раждат и общ, пословичен маркер: когато има заразена къща, тя да бъде белязана в средата на вратата с червен кръст. Описан е от Дефо така: "Една стъпка дълъг, който да се вижда ясно, и над самия кръст с печатни букви да се напише: "Господи, смили се над нас". 

__

Този белязващ кръст, пазачът, надзорникът и оглеждачките, ще започнат да шестват през епохите, да се появяват с различно име и облик, но основният замисъл и властова роля остават същите. В голяма степен кръстовете по лондонските квартали и пазачите пред заразената къща напомнят на онова, което технологиите в момента са командировани да направят с COVID-19. А именно: персонализиране на карантината. Световната новина от последните седмици, накратко, гласи: обратното броене на изолацията изтече, спешно отваряйте икономиките. Но какво да правим, когато все ще има заразени и вероятна втора вълна? Ето какво: да се инсталират древните фигури на пазач, надзорник и оглеждачка, но да манифестират като прецизен алгоритъм, който да действа със скалпел, преброждайки със свръхскорост ловните полета на Big Data, за да открие точния адрес на заразените или изложени на зараза. Всичко това вече стана в Азия и - не е изключено, в рафиниран вариант - да бъде възможно тук. Нека го разкажем в крупна картина. А накрая, за зла беда, ще скараме двама гробари.

Пазач: QR кодовете в Китай  

Отварянето на Ухан се празнуваше като хоризонт на бъдещето, който първо ще изгрее на Изток и след това ще блесне тук. Астрономична подробност: под блясъка се вижда дългата сянка на китайския QR пазач.  

Влизането във всяко обществено място в Китай вече изисква сканирането на QR код от телефона на посетителя. Такива са поставени на входа на метро, супермаркети, офиси, ресторанти, институции, музеи, галерии и пр. Всеки човек също разполага със собствен и индивидуален QR код на телефона, като двата - на мястото и на посетителя - се засичат в базата данни и през тях става ясно кой къде се придвижва. 

Индивидуалните QR кодовете са нещо като здравен паспорт, изискван навсякъде. За да получиш такъв на смартфона си, трябва да въведеш личните си данни - задължително. Властите подават на населението QR кодове с три цвята - зелен, жълт и червен. Зеленият код означава, че може да се придвижваш навсякъде, жълтият, че си длъжен да прекараш една седмица в карантина, червеният - две. На практика сканирането на QR кодове е невъзможно да се избегне: без тях човек не може да се придвижва, пазарува, работи, да влиза в офисни и жилищни сгради. Кодовете се проверяват от институциите на ключови места. През тях се проследява масово маршрутът на всички, за да се отсеят рисковете човек по човек и алгоритмичният пазач да наложи персонални карантини. При регистрирането на нов пациент с коронавирус, системата открива за 30 секунди стотици души, които са били в близост с него в последните седмици - озовали са се в един и същ магазин, един ресторант, един офис, по едно и също време. Те автоматично получават жълт код, за да останат вкъщи за седмица, както и препоръката да се тестват. 

QR кодовете са сканират на всяко обществено място. Принтскрийн/France 24 

Как се стигна дотам?

След като дълбоката изолация "от стар тип" в Ухан премина и стана ясно, че епидемията не може да се спира повече с карантина, а е необходимо по-прецизен и икономически щадящ инструмент за контрол, технологичните гиганти в Китай - We Chat и AliPay, въведоха въпросните кодове в собствените си платформи. Оттам обаче те се вливат в база данни, с която се оперира на държавно ниво, както от здравни инспектори, така и от полицията

За това какво са We Chat и AliPay в Китай и доколко въобще може да се заобиколят, може да добием лесно представа: AliPay отдавна изпревари PayPal в онлайн плащанията, включва над 1 милиард потребители, 70% от които са в Китай. Отново над милиард са потребителите на We Chat - китайският супер ап, тамошната социална мрежа, която обединява много повече функции от тази на Зукърбърг и през която се осъществява огромен брой икономически операции. Ако трябва да пренесем китайския метод за Европа, може да си го представим така: Facebook и Amazon (впрочем с много повече алтернативи за европееца в сравнение с We Chat и Ali Pay в Китай) да въведат здравни кодове, които да изискват попълване на лични данни, и тези здравни кодове, имплементирани в платформите им, да започнат да служат за масови пропуски и следене от съответните правителства и полиция. 

Всяко публично място изисква сканирането на QR кодът, който да запамети, че си бил там, ако собственият ти е зелен - и да не те допусне, ако собственият ти е червен. Фото: Getty Images/Guliver

Надзорник: Южна Корея и корона картите

Методологията на Южна Корея не включва ползването на кодове, но изгражда подобен вирусен паноптикум. Ядрото на проследяващата система е Южнокорейският център за контрол на болестите и превенцията (KCDC), в който се влива огромна база данни от 28 организации от правителствения и частния сектор. Сред тях: националната полиция, трите най-големи телекомуникационни компании, 22 компании с кредитни карти, както и архивът на превишаващите един милион CCTV камери за наблюдение в градска среда.  

Общата информация от всички тях действа в синергия: маршрутът на заразения се извежда по логистичните логове на телефоните, безкешовите транзакции и камерите за наблюдение; този маршрут се пресява през маршрута на всички останали, които потенциално са били в близост, а на свой ред те биват уведомявани за опасността да са носители на коронавирус. Тъй наречената Smart Management System (SMS) създава карта с маршрути на вирусната трансмисия и публично дава информация за горещите точки на заразата, които трябва да бъдат избягвани. За да се създаде тази карта на заразения, SMS системата се нуждае от около десет минути - в сравнение с необходимите 24 часа, които биха били нужни на човешки екип, който да разпита пациента, а резултатите от разпита биха били откъслечни, неясни, неинформативни. По този начин Южна Корея разполага с т.нар. corona map - карта, която да индикира опасните маршрути и която е невъзможна без архитектурата на тотално наблюдение. 

Технологичната инфраструктура в страната има перфектните условия за изключително точна представа за движението на гражданите. Първо, Южна Корея е държавата с най-високо ниво на безкешови транзакции, което създава висока информативност за придвижването спрямо покупките. Второ, страната е водеща при използване на мобилни телефони в света (над 95%) и трето, една от държавите с най-много CCTV камери на човек от населението - още през 2010-та средният брой заснемания на ден за всеки пътуващ южнокореец е 83 пъти. 

Голяма част от законодателството, дало възможност за това наблюдение, бе оформено през 2015-та година и епидемията от Близкоизточен респираторен синдром (MERS) в страната. Властите открито обявиха както тогава, така и сега, че поставят сигурността пред определени свободи, за да се справят с епидемията. Сегашният метод задава особен трескав "ритъм" на ежедневието - в разгара на епидемията човек може да получи десетки есемеси в рамките на няколко часа, в които се съобщава за инфектираните от коронавирус, движили се в неговия район, оттам и линк към правителствен сайт, където може да разгледа маршрута на заразените.

Южнокорейските вирусни карти, създадени с архитектурата на масово наблюдение

Оглеждачки: Google/Apple и Bluetooth сигналите

Google и Applе - придвижваме се към Европа - ще представят следната възможност: телефоните с Android и iOS да обменят bluetooth сигнали, които ще бъдат анонимно парче код; другите телефони в обхвата ще получават този код и ще го запомнят, постепенно натрупвайки анонимен регистър на кодовете, с които са общували. Това ще става на нивото на операционните системи, тоест, не представлява приложение, а възможност на новосъздадени приложения да използват функцията. При позитивна диагноза кодът на заразеният ще може да изпраща сигнал към всички, с които е бил в близка дистанция, за да ги уведоми. Изпращането на този код обаче няма как да е самоинициативно: така потребителят ще може да "наспами" грешни сигнали, ако реши да злоупотреби - затова кодът ще може да се праща само през апликации, които включват и удостоверяване на истинността на сигнала от здравна институция (пример как става - тук). По този начин наблюдението спестява инвазивния китайски "пазач" и южнокорейския "надзорник", а преминава в ръцете на локални и анонимни bluetooth оглеждачки, които си предават информация за възможни огнища. 

Този децентрализиран модел обаче се сблъсква с разделение в Европа. Великобритания, Франция и Норвегия до момента предпочитат собствено създадена и работеща стриктно с правителствата технология, докато Германия, Италия, Ирландия, Австрия и Швейцария подкрепиха модела на Google и Apple. Разривът, накратко, е заради това: Първите предпочитат повече власт в ръцете на правителствата, за да могат да проследяват епидемията по-добре, докато вторите смятат, че проследявайки я по-добре, биха създали надзорна архитектура, подобна на тази в Китай и Южна Корея. Впрочем, тъкмо Германия разработваше паневропейски проект, на който се възлагаха големи надежди, но взе обратен завой и го изостави, преценявайки, че рисковете от централизирано наблюдение са прекалено застрашаващи. 

Европа е пред следния демократично-здравен парадокс: за да може технологичното проследяване на огнища да действа, то трябва да има тотална мощ и пенетрация, за да обхване всички. За да има тотална мощ и за да обхване всички, трябва да има тоталитарно - онова, по чиито опасен ръб действат извънредните положения - законодателство. 

Колко safe е ViruSafe?

Къде се намира България в тази ситуация? Повечето тракери за дигитална сигурност, възникнали след бума на проследяващите коронавируса апликации, оценяват българския ViruSafe като неблагонадежден. Причините са немалко и основателни. Първо, за да го използва въобще, потребителят трябва да въведе три имена, ЕГН, адрес и телефонен номер, без които не може да активира приложението - условия, които са инвазивни по дефиниция. В правилата на ползване също е описано, че данните на субекта могат да се предоставят "само на компетентните органи за борба с разпространението на заразата и на трети страни, доставчици на услуги, свързани с администрирането и функционирането на приложението". Думата "само" е повече от занимателна - "само" са прокуратурата и полицията, да не говорим за по правило мътната ситуация с "третите страни". На практика потребителят доброволно инсталира приложение, което дава възможност той да бъде следен от властите и да понася дисциплинарни наказания в случай, че наруши собствената си карантина.

По скалата на сигурността България всъщност е доста близо до т.нар. "техноавторитарен стил". Това може да се види в следната таблица, която представя в сравнение апликации на различни държави. Българският ViruSafe не изпълнява повечето важни критерии за безопасност - неанонимен, непрозрачен и пренебрегва bluetooth технологията, избрана от почти всички европейски държави вместо следенето на локация. 

Източник: https://www.technologyreview.com/ 

Лек скандал между гробарите

Но ето, че останаха двама гробари - последните фигури от петте най-важни в разказа на Дефо. На тях, при устремени към алгоритмично съвършенство пазачи, надзорници и оглеждачки, ще се падне участта, останали без работа, да разсъждават. Пак неприятности.   

Първият e отличен статистик. Той внимателно разглежда графиките на Южна Корея, Сингапур, Китай. Вижда мощното влияние върху постигнатите плата и спадове, за което проследяващите алгоритми имат решаваща роля. Ясно разбира, че при отварянето на икономиките, завръщането на ресторантите, кината, бизнеса и пътешествията, към коронавируса ще се отворят отново международни обятия. Ревностен читател е на Томас Пуейо - изрядният ум, който описа в математически модели разпространението на заразата и предложи решения. От неговите анализи ясно личи: комбинацията между bluetooth сигнали, централизиран модел на следене, QR кодове и CCTV камери е ефективна и наложителна, защото технологията се нуждае от максимална пенетрация и щом я получи, може да бъде безценна. А тази максимална пенетрация ще е необходима, защото вирусът може да се превърне в постоянен ендемичен спътник, което означава и че трябва да е постоянно следен, за да сме сигурни, че е задържан в локални, а не глобални огнища. Живял дълго и шествал през епохите, този гробар за пръв път вижда възможността да бъде овладяна пандемия и да даде много по-малко жертви от всички други, които са му създавали премного мрачна работа.

Вторият гробар обаче - пуска дим от цигарата - е живял през епохите също толкова. Той би напомнил класическата ситуация на "пълзяща мисия" - военен термин, прехвърлил се и към властта. Пълзящата мисия, припомня той на колегата по лопата, има навика да отива отвъд първоначалния си жадуван ефект и да го разширява много повече, докато постигне разрушения, от които не може да се върне назад. За да не бъде теоретик, той използва директния отговор на Едуард Сноудън: коронавирусът е ниско прелитащата възможност за изграждането на архитектура на масово наблюдение и тя се очертава много ясно в Китай и по-рафинирано тук. Вместо да следиш непрекъснато статистиките за заразени, допълва с гробарска настойчивост, хвърляй по-често поглед на друг тракер - ето този, който отчита експанзията на технологиите за наблюдение и инсталирането им по цял свят. 

Първият е просто скандализиран от подобно невежество. Всичко това, обръща внимание той, е отдавна ясно: данните ни за придвижване така или иначе са записвани по близо 2500 пъти на месец от ключови приложения, част са от всеобхватния Big Tech бизнес модел, продават се помежду десетки компании, но са неизбежна част от онзи прогрес, който в момента дава възможности на технологиите да участват активно в преодоляването на пандемията. Как, пита той колегата, може да проспиш всичко от последните десет години, но да го събудиш като аргумент, когато може да помогне за спасение на човешки животи? 

Вторият вече нервно опипва дръжката на лопатата. Тъкмо там е проблемът - осланя се той на видяното и прочетеното през столетията - че властта винаги си проправя терен към повече контрол и по-малко свобода с декларацията, че ще опазва човешки животи. Всяка тоталитарна сянка надвисва над политика, който издига като върхов законодателен критерий "голия живот": тоест, схващането, че сигурността на биологическо съществуване е достатъчно основание за отнемането на тъкмо онези права, които го правят човешко. Тази опасна трансформация на политиката в биополитика има безброй примери - припомня вторият гробар - да кажем Патриотичния акт след 9/11 и всички следствия от поставянето на сигурността пред свободите. Сканирай речите на всички лидери от Азия до Америка и ще видиш две едни и същи, матрично повтарящи се фрази  - "водим война" и "това е невидим враг". Подобни фрази винаги са били супермагистралата към повече контрол, повече власт, повече наблюдение.  

Цитирай тези глупости на умрелите, отвръща ядосано първият - а ние ги оставяме, така както винаги са били и винаги ще бъдат: близо до къщата с вечния червен кръст и надписа "Господи, смили се над нас". 

 

Автор: Райко Байчев

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Реклама
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално