Путин е изправен пред голямо предизвикателство

На фона на всеобщата летаргия и период на изключително угаждане триседмичната почивка по време на Коледните празници в Русия дава време и за оценка на отминалата година, и за размишления за това, което предстои.

През тази година нацията и нейните лидери имат много за какво да мислят. През последните седмици управляващата партия „Единна Русия” понесе шок на изборите и бе публично осмяна от десетки хиляди протестиращи – най-големите антиправителствени протести в Русия от началото на 12-годишното управление на Владимир Путин, първо като президент, а сега като премиер.

„Единна Русия” спечели парламентарните избори на 4 декември, но не получи 50% и спечели 15% по-малко гласове в сравнение с четири години по-рано. Това се равнява на 12 милиона изгубени поддръжници заради доминацията на партията в държавните институции, повечето от медиите и големия бизнес.

Путин омаловажи протестите и тяхното влияние, но неговият съюзник, президентът Дмитрий Медведев, бързо предложи реформи на избирателната система и медиите, които целят да успокоят дълго спотаеното обществено недоволство, което изведнъж изригна.

Хората сега искат промени в „управляемата демокрация ” на Путин. Но може ли той да им даде това, което искат, като в същото време запази достатъчно контрол, за да се завърне с лекота в Кремъл след президентските избори през март без да има неприятни обвинения за измами и шумно обществено предизвикателство към неговата легитимност?

Неговите критици искат повторни парламентарни избори и пълна промяна на системата. Те използват интернет, за да изобличават Путин и неговата партия от „мошеници и крадци”, както и за планирането на протести и споделяне на информация, която никога няма да бъде съобщена от контролираните от държавата медии.

„Руските управници смятат протестите за най-сериозното предизвикателство за тяхната власт от създаването на сегашния политически режим”, казва Дмитрий Тренин, директор на московския център „Карнеги”. „За някои в Кремъл това е въпрос на живот и смърт”, отбелязва Тренин.

Според скорошно изследване на уважавания център „Левада” 61% от руснаците очакват 2012 година да бъде година на сътресения и видимото спокойствие по време на празничния период е измамно.

Руските управници оценяват заплаха от този модерен, боравещ с интернет, враг от средната класа. Междувременно антиправителствени активисти планират следващите си стъпки и много обикновени граждани се питат дали антикорупционният блогър Алексей Навалний или бизнесменът Михаил Прохоров ще могат през тази година да се превърнат в истински лидери на едно единно ново опозиционно движение.

За момента е немислимо Путин да не успее да се завърне на президентския пост през март, имайки предвид, че голяма част от руснаците все още го смятат за гарант за стабилността. Той има подкрепата на политическия и бизнес елит, и на службите за сигурност, които вярват, че Путин ще защити техните интереси.

Лесно е да се представи обаче, че той ще се завърне в Кремъл под засиления натиск на разрастващо се опозиционно движение, което отказва да признае неговата легитимност и което може да изпълни обещанието си да събере на протест един милион руснаци.

Дали тогава Путин все още ще приема масовото недоволство като „неизбежна цена на демокрацията”, както заяви през миналата седмица? Полицията ще продължи ли да държи своите палки прибрани и националистическите младежки групи, които идеализират Путин, ще останат в страни, ако той бъде предизвикан? Ще може ли президентът Путин, разклатен от масови протести, да продължи с плановете си за „Евразийски съюз” на бившите съветски държави и какви ще бъдат отношенията му с Вашингтон, след като обвини САЩ във финансирането на опозиционни активисти и предизвикване на скорошните демонстрации? „Рестартирането” на руско-американските отношения, обявено през 2009 година, в момента е спряло, като Москва се противопоставя на натиска на САЩ за по-строги санкции срещу Иран и Сирия, след като беше надхитрена за Либия. Кремъл заплашва и да разположи ракети по границите си с ЕС, ако Вашингтон продължи с плановете си за разполагане на елементи от своята система за противоракетна отбрана в Източна Европа.

Русия все още има силна ръка в международните отношения с правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН и огромните запаси от петрол и природен газ, на които разчита ЕС. Някои западни лидери може да са се надявали да видят гърба на свадливия Путин, но сега отново ще трябва да си имат работа с него.

Тренин предрича, че следващите няколко месеца ще бъдат вълнуващ период – руската вътрешна политика ще се завърне с жар.

В своето новогодишно обръщение Путин описа Русия като „остров на стабилността”. Той отбеляза и че 2012 година е година на дракона по китайския календар. Той е роден в подобна година и според него, по правило „това винаги е било успешно време за Русия”. Мнозина са тези, които искат да видят политическия край на този руски дракон. Много по-малко са тези, които биха се обзаложили, че той няма да продължи да бълва огън през 2012 година, а и след нея.

Айриш таймс