X
 
 
 
 
X
Aвтор: Жана Попова

Българите и лудостта

03.02.2013 09:54 1045 10

Това заглавие може да звучи пресилено,  но в същото време в него се съдържа голяма доза истина. Голяма част от хората ще се намръщят, когато го прочетат, други ще го възприемат на шега, а трети съчувствено ще кимнат с глава и ще се сетят за стотиците трагични инциденти през изминалите месеци, в които са били замесени хора с психически отклонения. Случаите, в които са замесени подобни хора „гръмко” и „подробно” се отразяват и коментират в медиите. Сякаш журналистите смятат, че денят не е успешен, ако не покажат поне един материал, свързан с човек, който страда от психично разстройство. Затова и когато се случат трагични инциденти, като този със загиналото петчленно семейство, българските медии коментират надълго и нашироко причините за появата на подобно заболяване.

Никой обаче, дори и за момент, не споменава какви грижи полага държавата за подобни хора и какви са предпоставките за появата на подобно разстройство. От друга страна обществото ни сякаш също не е узряло, за да коментира толкова сериозни проблеми. В България хората с психични заболявания, подобно на много други хора в неравностойно положение, са изпратени в девета дупка на кавала. Никой не говори за тях или с тях. Когато подобен човек се разхожда по улиците, след него минувачите се обръщат, съчувствено клатят глави и полугласно отправят молитва към Бог такова „чудо” никога да не идва до тяхната глава.

В българското общество хората, които имат психично разстройство директно се заклеймяват и получават „благозвучното” обръщение „луди”. На тях не се гледа като на хора със здравословни проблеми, които не са в подобно състояние по собствена воля. Напротив, единственият начин, по който подобни хора се разглеждат от по-голямата част от обществото е като ненадеждни и опасни субекти, с които е по-добре да нямаш допирни точки. Причината за подобно поведение обаче се съдържа във факта, че самата държава не обръща никакво внимание на пациентите с психични заболявания и ги е оставила на произвола на съдбата. При това положение как може обществото да е информирано и толерантно към проблемите на тези хора, при условие, че самата държава ги пренебрегва и забравя?

Милата ни родина отдавна е зарязала хората с психични заболявания, за нея те са просто „безполезни” поданици, за чиито проблеми няма време. Нека семействата и близките им да се грижат за тях, страната, в която са родени и на която се водят поданици няма никакво отношение към техния проблем. След поредния трагичен случай, в който човек с психични отклонения едва не уби невинна жена, като е блъсна под идващото влакче на метрото, стана ясно, че в България от 2001 година не съществува регистър на хората с психични заболявания. Или иначе казано, това означава, че в продължение на 12 години хората, които са диагностицирани с психични разстройства са поверени на грижите на близките си, а държавата не прави нищо за тяхното лечение, нито разработва стратегии за тяхното „приспособяване” в обществото. Това означава, че дори и пациентите, които имат по-леки психични отклонения, могат да влошат рязко състоянието си поради липсата на адекватно лечение и грижи.

Лечението на хора с подобни заболявания е изключително скъпо, а много малка част от необходимите медикаментите за приемане се финансират от държавата. Оставяме настрана факта, че поради липсата на специалисти, които да работят с подобни хора и стратегии за тяхното място в обществото, голяма част от хората с психични заболявания са принудени да си стоят вкъщи и да разчитат на минималните социални помощи, отпуснати от държавата. В същото време, наскоро излезе статистика, която твърди, че увеличаващата се бедност и мизерия, безизходицата, в която се намират все повече хора, сякаш действат пагубно на психиката и все повече хора започват да „отключват” психични разстройства. Беше ясно, че безработицата, нарастващата инфлация и все по-осезаемото чувство на бедност, няма как да не оставят своя  отпечатък върху обществото. Въпреки това е изключително жалко, когато „виновникът” за твоите нещастия, а именно -  държавата, се отрича от теб и те оставя сам да се оправяш в момента, когато имаш нужда от нейните грижи. Това говори не само за неуважение към поданиците на България, но и за пълно нехайство и безочие от страна на управляващите.

Истината е, че не знам какво трябва да се случи за да се обърне внимание на подобни хора. Вярно е, че живеем в проблемна страна, където има хиляди по-належащи неща за решаване. Въпреки това пренебрежението на страната ни към хората с психични разстройства също се смята за сериозен проблем, който „плаче” за решаване. Дали обаче някой ще се сети скоро за тези хора и ще обърне внимание, това е друг въпрос. Засега не остава нищо друго освен обществото да бъде информирано за положението на хората с подобни заболявания.   

Всички Мъж Жена
Коментирай
Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Actualno коментираОщеПродължи

Когато знанието може да унищожава
Операцията по премахване на яйчниците, която си направи холивудската икона Андже...