Кризата в Украйна като сюжет от филм
3154
Още от автора
Има едни прекомерно агресивни представители на родния националистически темперамент, които изпитват някакъв необясним култ към войната. Редовно споделят своята фантастична приумица, че някаква бленувана от тях гражданска война (не е ясно с кого и за какво) окончателно щяла да реши проблемите ни и да ни превърне в най-щастливото кътче на Земята. Съмнявам се да не сте чували за този „гениален“ призив поне веднъж.
Някои от тях прочувствено крякат: "Мачкай, Путин / давай, Обама, живота си даваме за твойта слава". Защото, нали, много е хубаво да има война... Дори една политическа партия, явно за да привлече гласовете на тези хора, беше пуснала агитационен клип в интернет в навечерието на предсрочните парламентарни избори през 2014 г., в който присъстваха само батални сцени oт руски военен филм, без нито едно обещание за по-добър и щастлив живот. Само кьотек. И същите тези битови бабаити се вживяват като опълченци в социалните мрежи, цинично яхвайки събитията в Украйна, без да подозират, че може би не са достатъчно вещи. Трудно бихме могли да си създадем представа за действителността в Украйна, тъй като почти всичката информация на тази тема в нашите медии е откровена пропаганда, без значение дали оригиналните й източници са украински, руски или западни. Именно това е причината, поради която избягвам да коментирам тази тема. Но вчера попаднах на следната информация, която ме жегна: „Около 500 души бесарабски българи от село Кулевча в Одеска област се вдигнаха на граждански бунт срещу насилствената им мобилизация от киевските власти. Toва съобщи преди дни timer.od.ua. Българите от Кулевча са качили и видеоклип в интернет от острата разправа с украински офицер, призоваващ в центъра на селото годните за военна служба в армията. Някои от тях молят за помощ българската държава.“
Не съм убеден доколко тази информация е достоверна. Както споменах и по-горе, почти целият осведомителен поток на тема „Украйна“ е манипулативен. Не зная дали става въпрос за действителна военна мобилизация или просто за обичайна административна процедура, например преброяване на запаса, която е представена на принципа „от мухата слон“.
Но съм кагеторичен: никой няма моралното право насила да изпраща другиго на война, където да убива и да бъде убит. И ако цитираната по-горе информация е вярна, изцяло съм солидарен с бесарабските българи, които не желаят да участват в този безумен двубой.
Конфликтът в Украйна трябва да бъде преустановен незабавно, преди да доведе цяла Европа до необратими последици. Понякога се случва така, че по-разумният трябва да отстъпи пръв. Ако аз съм украинец с украинско самосъзнание, хиляди пъти бих предпочел държавата ми да се раздели на две отделни, отколкото да страдам заради някакви комплексирани човечета с власт, за които загубата на живот е просто статистика. В съвременния свят териториалната цялост не си струва жертвите. Военните действия и конфликтите абсолютно никога не водят до друго, освен до гибел и разруха. Никой път не се е случило в човешката история война да е довела до щастие или благоденствие. Съвременните българи, слава Богу, имаме щастието да живеем в по-добрата част от света. Не знаем какво е война, защото не сме я преживели. Събитията в Украйна ни изглеждат като на филм. Повърхностно се отнасяме и към случващото се в Сирия, Ирак, Нигерия и къде ли още не по света. Но действителността е много по-жестока.
Никога не подкрепяйте която и да било война. Дори и на майтап не си пожелавайте такова стълкновение, драги родолюбци, колкото и жадни за епохални подвизи да сте; колкото и кипящи от енергия да се чувствате. Защото може и да ви се сбъдне.
Някои от тях прочувствено крякат: "Мачкай, Путин / давай, Обама, живота си даваме за твойта слава". Защото, нали, много е хубаво да има война... Дори една политическа партия, явно за да привлече гласовете на тези хора, беше пуснала агитационен клип в интернет в навечерието на предсрочните парламентарни избори през 2014 г., в който присъстваха само батални сцени oт руски военен филм, без нито едно обещание за по-добър и щастлив живот. Само кьотек. И същите тези битови бабаити се вживяват като опълченци в социалните мрежи, цинично яхвайки събитията в Украйна, без да подозират, че може би не са достатъчно вещи. Трудно бихме могли да си създадем представа за действителността в Украйна, тъй като почти всичката информация на тази тема в нашите медии е откровена пропаганда, без значение дали оригиналните й източници са украински, руски или западни. Именно това е причината, поради която избягвам да коментирам тази тема. Но вчера попаднах на следната информация, която ме жегна: „Около 500 души бесарабски българи от село Кулевча в Одеска област се вдигнаха на граждански бунт срещу насилствената им мобилизация от киевските власти. Toва съобщи преди дни timer.od.ua. Българите от Кулевча са качили и видеоклип в интернет от острата разправа с украински офицер, призоваващ в центъра на селото годните за военна служба в армията. Някои от тях молят за помощ българската държава.“
Не съм убеден доколко тази информация е достоверна. Както споменах и по-горе, почти целият осведомителен поток на тема „Украйна“ е манипулативен. Не зная дали става въпрос за действителна военна мобилизация или просто за обичайна административна процедура, например преброяване на запаса, която е представена на принципа „от мухата слон“.
Но съм кагеторичен: никой няма моралното право насила да изпраща другиго на война, където да убива и да бъде убит. И ако цитираната по-горе информация е вярна, изцяло съм солидарен с бесарабските българи, които не желаят да участват в този безумен двубой.
Конфликтът в Украйна трябва да бъде преустановен незабавно, преди да доведе цяла Европа до необратими последици. Понякога се случва така, че по-разумният трябва да отстъпи пръв. Ако аз съм украинец с украинско самосъзнание, хиляди пъти бих предпочел държавата ми да се раздели на две отделни, отколкото да страдам заради някакви комплексирани човечета с власт, за които загубата на живот е просто статистика. В съвременния свят териториалната цялост не си струва жертвите. Военните действия и конфликтите абсолютно никога не водят до друго, освен до гибел и разруха. Никой път не се е случило в човешката история война да е довела до щастие или благоденствие. Съвременните българи, слава Богу, имаме щастието да живеем в по-добрата част от света. Не знаем какво е война, защото не сме я преживели. Събитията в Украйна ни изглеждат като на филм. Повърхностно се отнасяме и към случващото се в Сирия, Ирак, Нигерия и къде ли още не по света. Но действителността е много по-жестока.
Никога не подкрепяйте която и да било война. Дори и на майтап не си пожелавайте такова стълкновение, драги родолюбци, колкото и жадни за епохални подвизи да сте; колкото и кипящи от енергия да се чувствате. Защото може и да ви се сбъдне.
коментара
