"Има такъв народ" е първа политическа сила, но къде е Батко?

Какво точно виждат в Слави Трифонов хората, които биха гласували за него, си знаят само те. Трудно мога да се справя с обстоятелството, че той така и не стъпи в Народното събрание. И че все още не е направил нещата, за които организира цял референдум. Нито пък прояви воля за правителство, когато все пак това се очакваше от него.

Ако наистина се окаже първа политическа сила през юли, "Има такъв народ" вероятно отново ще има възможност да състави правителство. Но ако и тогава се откаже, това би бил твърде ясен знак, че или няма капацитет, или не гледа сериозно на присъствието си в политиката.

Съдейки по подбраните хора обаче, това едва ли ще стане точно така. Много по-вероятно е "Има такъв народ" да влезе в някаква колаборация, за да направи стабилно правителство. И това да стане без прякото участие на шоумена.

Впрочем, той неслучайно се скри и комуникира с аудиторията основно през социалните мрежи.  Стоейки някъде по-назад, Трифонов използва до максимум представата, която напоследък създаде за себе си - на лидер, стоящ срещу статуквото. А аудиторията от своя страна хич не се и пита как работещ срещу статуквото човек може да бъде най-успешният български шоумен в последните 20 години.

Появявайки се лично на политическата сцена обаче, Трифонов няма да бъде защитен от въпроси, подобни на този. И даже още преди това можем да попитаме подобно на един от героите в шоуто му "Абе, къде е Батко?", защото Батко нещо го няма.

Друг интересен щрих от проучването на "Медиана" са почти равните проценти, които имат партията и лично Слави с леко изразен превес на лидера, който има 29% поддръжка, а партията - 24%. Това говори за отъждествяване, за партия от лидерски тип, което си е ясно от самото начало.

Този модел се оказва все по-работещ в България, като едно от видимите изключения доскоро беше БСП, но и там нещата вървят към отъждествяване на партията с лидера поради отсъствие на други ярки фигури.

Ако върнем лентата малко назад, ще си спомним, че и НДСВ беше създадена около Сакскобургготски, а пък ГЕРБ - около Борисов. Разбира се, повечето по-малки партии се нароиха само и единствено около лидерите си, като повечето от тях станаха известни покрай членството си в други формации или прелитането си покрай тях. Системата на демокрацията не само позволява, но дори изисква създаването на нови политически субекти, когато старите се превръщат в препъникамъни за развитието. И най-логичният път е те да бъдат създавани от хора, добили вече някаква популярност.

Със Слави Трифонов обаче не е така. Той има огромна лична популярност, която е придобита преди излизането му на политическата сцена и която той се опитва да инвестира в политиката. За да бъде обаче този ход успешен, ще му се наложи да участва в калните борби искрено и лично. Най-вече лично.

Автор: Евелина Гечева