Естествено е да се допусне, че за един период от четвърт век сърбите са успели да нанесат някакви поражения върху народната душа в Македония. От всички извори за българската просвета и възпитание те оставиха непокътнати само няколко и то, защото те не се поддаваха на разрушение – езикът, споменът и традициите. Разбира се, че училищата, църквата, пансионите, стипендиите, казармата и прочие, са се отразили в душите на младите граждани. Само следа, не убеждение, не съзнание, нито дори разположение към обезродяване. Защото другото, негласното, скритото училище – езикът, споменът, традицията, поддържано усърдно от по-зрялото поколение, е в голяма степен парализирало домогванията на държавното възпитание.
За нравствената съпротива на македонския българин срещу усилията на сърбите да го претопят, дейна роля, разбира се, изигра революционата борба и, успоредно с нея, привидно легалното движение на по-будната македоно-българска младеж, която, със знаменития скопски процес, се наложи на вниманието на Македония, на България и на цяла Европа. Така или иначе, всеки македонски българин, независимо от пол и възраст, е реагирал по своему със свои средства срещу насилническите похвати на сръбската власт. Тази реакция се проявяваше в няколко основни и характерни насоки. Членовете на революционната организация бяха, разбира се, най-радикални и най-резки. Според това и сръбската власт към тях беше най-брутална, варварска. Среден път за полулегална, полускрита съпротива търсеха споменатити по-горе младежи. Те изповядваха българския народностен облик на Македония и се мъчеха да съгласуват своето верую с югославската конституция. Намираха известна опора в международни договори и негласното съревнование на народите и партиите в Югославия – една неустойчива опора, зависеща от политическия момент, т.е. дали партиите са в тясна изборна борба и дали на несръбските народи се признават някакви свободи. Тези младежи намираха най-съчувствено отношение от водачите на хърватския народ. Хърватите признаваха по-открито и по-решително правото на македонските българи за известна самостоятелност. Това съчувствие стана по-дейно и будещо надежди за по-добри резултати, след като хърватите поеха една част от държавното ръководство на Югославия. Разбира се, че сърбите виждаха и преценяваха тези възможности, взимайки противмерки: наблюдаваха, предупреждаваха, арестуваха, разпиляваха, биеха по-припряните македонски младежи, които се домогваха да изтръгнат признание за тяхната българска народност в държавата.
Още: Македония осъди българщината: Люпчо Георгиевски за присъдата си
Все в този път на реакция срещу системата за посърбяване, се появиха и такива младежи, които, след като не можеха да изповядват българско самосъзнание и не приемаха сръбското, прибегнаха към една различна политическа маневра – измислиха македонско самосъзнание. Ние тук в България го приемахме като един търпим начин за съпротива срещу насилствената сръбска асимилация. И наистина едно такова ново македонско самосъзнание не би могло да има някакво друго оправдание – нито обществено-политическо, нито историческо. На практика не само младите, но и някои по-възрастни, за да избегнат да бъдат наричани сърби, се нарекоха югославяни или македонци, което сръбската власт допусна. Но намериха се – повече тук в България отколкото в Македония, философи, които приеха "македонството" като белег на някакво ново национално самосъзнание. Те го обявиха като един вид квазилевичарство в македонското движение и го взеха под крилото си с демоничната цел да разединят и да поддържат в самата Македония и македонските среди дух на сепаратизъм и междуособна борба. За македонските народни маси и за цялата македонска младеж, както и за всички просветени люде, които разбират що-годе от история и политика, по времето на сръбския режим понятието "македонец" означаваше удобно прикритие на опасното понятие "българин". То бе едно от средствата, с което македонските българи отбиваха усилията на сърбите да убият националното им чувство.
Днес, когато родна войска и власт поемат юздите на живота в Македония, всички тия маневри и прикрития отпадат сами по себе си. Стари и млади, жени и мъже, изявяват радостта си от това, че са българи в свободната и единна българска държава. Трябва да се отбележи, че са налице сръбски поражения в езика, но не е засегнат националният дух. Тези поражения в езика ще изчезнат в късо време чрез родната книга, родното училище, родната казарма и прочие. Пораженията, в смисъла на национална поквара, са нанесени и върху отделни граждани, които, поради слаба нравствена устойчивост, поради долни инстинкти или поради някакви амбиции, са се отдали на служба, която улеснява задачите на сърбизаторската политика. Върху тяхната съвест ще тежи неизбежното народно проклятие. Става дума за единични лица в цяла Македония. Погрешно би било да се включват всички онези, които не са били герои, изразяващи високо и буйно своята българщина. Героите са редкост в живота. Народното проклятие трябва да отличава злодеите от слабите духом, защото иначе проклятието би заприличало на сляпо отмъщение, което нищо добро не би допринесло.
Още: Излезе от печат атласът "Македония в европейската етническа картография"
Автор: Йордан Бадев. Литературен критик и публицист, убит без присъда на 20.09.1944 г. "Народният" съд го осъжда задочно на 10 г. затвор през 1945 г. и му отнема имуществото.
* Вестник "Зора" от 04.05.1941 г., стр. 8. Препубликувано на 28.06.25 в електронното издание "Белоградчишки лист", лице на което е проф. д-р Борислав Тошев. Тошев е бил зам.-ректор на СУ "Св. Климент Охридски" и зам.-министър на образованието и науката в периода 1998-2001 г.
