Очакваме в началото на 2026 г. България да даде поредна важна стъпка към задълбочаването на членството си в Европейския съюз - да приемем еврото като влезем в еврозоната. Независимо от разнопосочните мнения относно ЕС днешно време, той е много повече от свободно икономическо пространство или обща валута. ЕС стои на твърди ценностни основи и духът му, заложените му цели, са доблестни. Една от тези ценностни основи е върховенството на правото.
Още: Въвеждаме нов лев: Исторически спомени от недоразвития български социализъм*
Договорът за Европейския съюз, който всяка държава-членка приема, в своя член 2 започва със следното:
"Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства".
От присъединяването си към ЕС, през 2007 г., до днес, България е имала на разположение 18 години за да работи по-усилено в тази насока. Два конкретни казуса повдигат завесата и служат за мостра на това как след близо две десетилетия, решения на български съдилища се игнорират и финтират от органи, които имат задължението да ги спазват. Това погазване на правовата държава от органи на самата държава има сериозни последствия за човешките права, справедливостта и доверието в институциите у нас.
Още: Когато държавата мачка и съдът измива – за щастие има лунна светлина
Четвърта година затворен без извършено престъпление – Абдулрахман Ал-Халиди
През март, Административен съд София-град решава и нарежда незабавното освобождаване на Абдулрахман Ал-Халиди, саудитски дисидент държан вече четвърта година в центъра за настаняване в кв. "Бусманци". Това и много повече може да прочетем в Решение №10607/ 26.03.2025 г. на АССГ, където за пореден път заповед на Държавна агенция за бежанците е отменена поради процесуални пороци. Практически резултати от решението на съда няма. Отговорните власти не само пренебрегват решението, но и издават нова заповед за задържане на Абдулрахман и така той остава затворен без прекъсване.
Решението на АССГ в полза на Абдулрахман не успява да му гарантира дори и ден свобода в границите на Република България, която той законно моли за закрила. В новата Заповед № З-790/28.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална Сигурност" (ДАНС), чрез която съдът е заобиколен, се ползват абсолютно неприложими и неадекватни за казуса норми от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), които важат за чуждите граждани, които пребивават у нас без нужния статут. Абдулрахман пребивава в България законно, ползвайки приоритетно защитата на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), защото е лице търсещо закрила и чакащо решение за статут.
Още: Нечовешко отношение в България: Призив за защита на саудитски дисидент
Тази ситуация има поне още един прецедент в дългата и неблагодарна борба на Абдулрахман за справедливост. На 09.01.2024 г., с Решение №515, АССГ постановява следното:
"НЕЗАБАВНО ОСВОБОЖДАВА А. А. А., гражданин на С. А., [дата на раждане] с ЛНЧ [ЕГН], от помещение от затворен тип към РПЦ - С., настаняването в което помещение е продължено с Решение №РПЗТ- 39/20.11.2023 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците".
Противно на тези решения, той продължава да оцелява в режим подобен на затворнически, с все по-влошено психическо здраве и угасваща надежда. Държавни органи, длъжни да пазят върховенството на закона, не само действат за да лишат неправомерно от свобода гражданин, потърсил закрила ѝ, по всички признаци, непредставляващ заплаха за България. Те също така саботират придобиването от негова страна на статут на бежанец и хуманитарен статут. Има решения на АССГ, включително оставени в сила от Върховния административен съд, които намират нарушения от страна на ДАБ в процеса на Абдулрахман, и отменят отказа да му бъде предоставен статут. Пример за това е Решение №226/09.01.2024 г. на АССГ, потвърдено от ВАС с Решение №5197/24.04.2024 г.
За 4 години, Абдулрахман има три решения на ВАС в негова полза. Последното е Решение №6863/23.06.2025 г., отменящо Решение №10323/25.03.2025 г. на АССГ, което е оставило в сила отказ на ДАБ да предостави закрила на Абдулрахман. Висшата съдебна инстанция обстойно разнищва и събаря аргументите за отхвърляне на молбата за закрила, напомняйки за релевантно законодателство и съдебна практика, които не са взети предвид.
Още: Съдът го защитава, МВР се готви да го депортира: Нов епизод в историята на саудитски бежанец
Нидал Уади – още един нагледен пример на системен произвол
В статия, публикувана в "Маргиналия", Виктор Лилов описва казуса на гражданина от палестински произход Нидал Уади, който също като Абдулрахман търси международна закрила у нас. Той е родом от Газа, фризьор по професия. В миналото Нидал е бил задържан от "Хамас" в продължение на 9 месеца заради различната си сексуална ориентация. В момента той живее в режим подобен на затворнически вече повече от година, в центъра в кв. "Бусманци", в крилото на чакащите депортация – без правно основание да бъде в това крило.
В неговата лична история има една особеност – той е лице без гражданство, което би трябвало да му дава допълнителна защита от експулсиране. Според Виктор Лилов, "Нидал няма гражданство, няма дом – израелските бомби са го унищожили. Няма къде да се върне. В Газа го очакват репресии и риск за живота. Семейството му е в Турция, в бедност, с две хронично болни деца. Той е техният единствен източник на надежда". В момента тече кампания за набиране на средства в помощ на Нидал и семейството му.
В призива си за помощ, младият мъж споделя:
"Ако бях роден в свободно и демократично общество, сега нямаше да пиша тази история. Вероятно щях да съм познат на клиентите си с това, което умея най-добре — да подстригвам, да изслушвам, да карам хората да се чувстват уверени и приети. Вместо това съм хвърлен в затвор, прогонен и принуден да мълча — само заради това кой съм и заради обвинения, че съм някой, който не съм".
В Решение №20625/16.06.2025 г., в което изрично е споменато, че Нидал е без гражданство, съдът решава отмяната на заповедта на ДАБ за продължаване на неговото административно лишаване от свобода, осъжда агенцията да изплати 1000 лв. разноски по делото, и:
"ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 45г, ал. 6 от ЗУБ незабавното освобождаване на Н. Х. С. У., ЛНЧ [ЕГН], [дата на раждане] в Г., от помещение от затворен тип - ПЗТ Б. към РПЦ - С. На ДАБ при МС".
Това решение не се изпълнява от властите. В своите мотиви, съдът счита, че становищата на ДАНС, които ДАБ ползва като основание за задържането на Нидал, не са обвързващи. Иначе казано, председателят на ДАБ не е задължен да се съобразява с тях, а по-скоро задължен да прави собствена преценка. В казуса на Абдулрахман, съдът също е стигал до идентични правни изводи в миналото (например: Решение №5197/24.04.2024 г. на ВАС). Въпреки това, Държавна агенция за бежанците продължава с практиката си да слуша съдебната власт избирателно и да позволява на ДАНС да упражнява абсолютна власт в подобни казуси, уповавайки се безкритично на бланкетни становища на службите.
Според АССГ, друг съществен пропуск на ДАБ при разглеждане на молбата на Нидал за бежански и хуманитарен статут е, че не е зачетено, както е трябвало по ЗУБ, че той принадлежи към уязвима група, заради изтезанието и лишаването от свобода, което е понесъл в ръцете на "Хамас". Повече детайли за пропуските и процесуалните нарушения от страна на ДАБ може да намерите в решението на съда.
Пътят до Голгота и съвременните слуги на Пилат
Нидал и Абдулрахман споделят идентичен "път до Голгота" – незачитането и неизпълнението на съдебни решения връщащи свободата им са корони от тръни. Двама души в разцвета на силите си, търсещи защита от преследване и достоен живот за себе си и семействата си. Те са посмели да повярват в нашата държава, да се доверят на нашето равнище на развитие като общество, институции, нрави и култура. Както и много от нас, така и те не са знаели, че тук правото не е цар; Конституцията не е кралица. ДАНС и ДАБ сякаш са над тези "тривиални" неща, запазвайки си правото на някакъв вид "творческо" тълкуване и прилагане на закона.
Върховенството на правото не е само ценност на ЕС. То не е някаква чуждо насадена или наложена у нас идея. Волята на българския народ, изразена от представителите му в Седмото Велико народно събрание, е била да живеем в правова държава, свободно и достойно. В Конституцията ни е положено следното:
"Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната". (чл. 4, ал. 1)
Освен това, виждаме в КРБ, че традиционното вероизповедание на България е Православното християнство (чл. 13). Това не е незначително. Българин, който счита себе си за християнин, да помисли дали Христос би ударил ръката на някого протегнал я за помощ. Дали би затворил вратата в лицето на преследваните? Дали би одобрил издевателства над правата на хора като Абдулрахман и Нидал?
Не много отдавна хиляди наши сънародници са търсели закрила извън пределите на страната ни, за да могат да живеят в безопасност изразявайки свободно идеите си. Живот без институционална дискриминация и тормоз, следене и дамгосване от служби, които са упражнявали тотален контрол върху живота в страната. Ако днес България не може да подсигури основното човешко право на закрила в рамките на своите граници, то не сме пораснали като държава. Не само идеята за правова държава, но и смисълът на целия преход след 1989 г. се губят – и още повече, когато отново изглежда службите за сигурност имат нагласи и влияние напомнящи на друг тип режим.
Днес, същите ние българи, в чието културно и социално ДНК стои идеалът Свобода, сме като че ли сити на свобода (или на някаква нейна изменена, разводнена форма). И като сякаш сити на свобода, не вярваме на гладните за свобода, търсещи я в нашия дом, бягащи от своята съвременна версия на цар Ирод Аскалонец. Отказваме им това, което може да им дадем без загуби – свобода, която може да се умножава като при чудото на умножаването на хлябовете и рибите. Колко бързо забравихме като общество откъде сме тръгнали... Колко борба и страдание за да излезем от мрака на деспотизма – и чуждия, и родния.
И като че ли бързо сме забравили към къде сме се запътили и защо – ЕС като общност от страни и народи, споделящи преди всичко ценностите за равенство, свобода, зачитане на човешкото достойнство и техния незаменим инструмент, но и субстрат – правовата държава. По този път, човешките права не може да бъдат опция, за която да може да си затваряме очите. Със затворени очи и замръзнало сърце, навигацията е невъзможна – дестинацията става тази, която поредният незадоволен дребен тиранин каже. С негова помощ, ще забравим още по-безвъзвратно истинската стойност на свободата и нейния революционен характер. Ще бъдем все повече тези удобни за него загрубели товарни зверове, вместо свободните, мислещи хора нужни за устойчивия напредък на обществото ни.
Автор: Явор Хаджиев
