Непосредствената причина за ескалиращото напрежение е, че чехите разбраха как руски агенти през 2014 г. взривили чешки склад за боеприпаси. Скоро обаче списъкът на „лошите“, които са врагове на Кремъл, може да бъде попълнен с нови имена.

Според прокремълския вестник "Известия" още осем държави са кандидати за включване. Австралия, Канада и Великобритания създават трио, което Москва смята за непоправимо проамериканско. Останалите пет държави, представени от Естония, Латвия, Литва, Полша и Украйна, като Чешката република, са или бивши съветски сателити, или бивши съветски републики.

Пряко следствие от включването в официалния руски списък е, че за тези държави ще бъде по-трудно да наемат местен персонал за своите посолства в Москва. Неофициалният списък, съставен от „Известия“ обаче има по-дълбоко значение. Той включва голяма част от Централна и Източна Европа, но Франция и Германия не стигат дотам. Както казва руският депутат Олег Шейн, въпросът е, че Москва вижда Берлин и Париж като „страни по договаряне“.

Тази оценка на Кремъл е доста точна. На фона на общото влошаване на отношенията между Русия и Запада прави впечатление, че по някаква причина Франция и Германия упорито поддържат канали за диалог, въпреки липсата на осезаеми резултати. Демонстрацията на единство, която президентът Байдън и неговите европейски съюзници се очаква да организират следващата седмица на срещата на върха на НАТО, прикрива тъжната реалност, че политиката на ЕС спрямо Русия е в лошо състояние.

Честно казано, страните от Централна и Източна Европа почти не вярват в слабите опити на ЕС да формира стабилна и устойчива политика в областта на отбраната, международните отношения и сигурността. За тях защитният чадър на НАТО и Съединените щати, отворен над Европа, е единствената надеждна гаранция за свобода. А САЩ са основният защитник срещу Русия.

По-твърдата позиция на държавите от Централна и Източна Европа придоби конкретна форма на 10 май, когато лидерите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия издадоха съвместна декларация. "Агресивните действия на Русия и натрупването на военни сили в непосредствена близост до НАТО ... продължават да представляват заплаха за евроатлантическата сигурност", подчертават те.

Германия и Франция също са притеснени от агресивността на Русия. Но те вярват, че техните национални интереси понякога оправдават отклонение от общата твърда линия на ЕС по отношение на Москва. Бизнесът е най-важното за Германия. Кандидатът на Християндемократическия съюз Армин Лашет отбелязва, че в неговата провинция Северен Рейн-Вестфалия работят 1200 компании, които търгуват или инвестират с Русия.

Що се отнася до Франция, нейният президент Еманюел Макрон преди две години се опита да установи диалог с Москва, като каза: „Голяма грешка е да се отблъсне Русия от Европа“. Но страните от Централна и Източна Европа смятат прилагането от Париж на инициативи, които не са координирани с френските партньори в ЕС, като грешка. Те казват, че това е равносилно на признаване и одобряване на провокативното поведение на Русия по източните граници на Европейския съюз.

Рестартирането на Макрон с Русия е като младо вино в стари бутилки. Излъчва неприятна воня, припомняйки страстното желание на Дьо Гол да осигури независима роля на Франция в западния съюз и привилегировани отношения с Москва. В своята политика германците се стремят максимално да отделят политическите отношения с Русия от икономическите. Нито първият, нито вторият подход удовлетворяват жителите на Централна и Източна Европа. Те са решени да се бият по-решително и основната жертва на противоречията им със Западна Европа е общата външна политика на ЕС към Русия, която остава неясно желание и далечен стремеж.

Превод: Ганчо Каменарски