Св. преподобни Анатолий Оптински Младши (Потапов)

От ранна възраст калужкият младеж Александър Потапов се стремил към духовен живот и монашеско служение, но майка му го възпирала. В 1855 година, скоро след нейната смърт, тридесетгодишният Александър отишъл в Оптинската Пустиня. Скоро станал келийник при стареца Амвросий, а след това - при преподобния Йосиф. Монашеското подстрижение се състояло на 3 юни 1895 г., а в 1906 г. станал духовник на Шамординската обител, навлизайки постепенно в старчески труд.

След смъртта на преподобните старци Йосиф и Варсануфий, Анатолий станал продължител на Оптинското старчество, заедно със стареца Нектарий (Тихонов). Докато старецът Нектарий бил духовник на скитските братя и интелигенцията, старецът Анатолий бил "народен старец": той обгрижвал най-вече миряни от простолюдието. Бил "винаги смирен и никога не униващ", приветлив, ласкав, сърдечен, готов винаги да се отдаде на тези, които го търсели в скърби и болка. Народът ласкаво го наричал "утешителят", "вторият Серафим" и се стичал при него за благословия, за изповед и миропомазване.

Владимирският храм бил отворен до късна вечер, а притворът му, в който старецът приемал посетителите, бил винаги пълен с народ: старецът приемал всички без ограничение на времето и въпреки безкрайната умора и мъчителната болест.

След закриването на Оптина при стареца дошли за обиск, а след обиска последвал и арест. Повели болния старец към затвора, но по пътя състоянието му се влошило и той се озовал в болница. По погрешка го приели като болен от тиф, остригали косата и брадата му, но диагнозата не се потвърдила и той напуснал болницата. Старецът се върнал в Оптина измъчен, но със светла усмивка и с благодарност към Господа на уста.

На 29 юли 1922 година  в манастира отново дошла държавна комисия. Започнали разпити, намислили да арестуват и умиращия старец. Праведникът помолил за една нощ отсрочка, за да се приготви. През нощта му станало лошо и братята повикали лекар, но той не намерил заплаха за живота на стареца. На сутринта келийникът му отец Варнава заварил преподобния на колене, но скоро разбрал, че старецът тихо е отишъл при Господа.

Погребали го редом с преподобния Амвросий. Светите мощи на стареца Анатолий  пребивават от 1998 година в храма в чест на Владимирската икона на Божията майка.