Вартоломеевата нощ

24 август 2013, 00:05 часа • 52079 | прочитания

Вартоломеевата нощ е масово избиване на хугеноти във Франция, организирано в нощта на 24 август 1572 година, деня на св. Вартоломей. Според повечето източници организатор е Катерина Медичи, майка на крал Шарл IX. През нощта само в Париж са убити около 3 000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват.

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Те се водят между католици и хугеноти (френски протестанти). Избухват в резултат от разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри IV Наварски, наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а начело на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни (1562-3, 1567-8, 1568-70 г.) завършват с успех за хугенотите.

След Вартоломеевата нощ около 200 хиляди хугеноти избягват в съседни държави, а религиозните войни са възобновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските държави и индиректно спомагат за по-късното завладяване на френските колонии от конкурентни държави.

Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и 30 000. Някои съвременни историци посочват, че загинали в Париж са 2000 и има между 5000 и 10 000 в останалата част на Франция.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

Като метафора Вартоломеева нощ е знак за масово избиване и е израз на възмущение към насилието. Въпреки, че и днес има противоречиви оценки на събитието, новината за проявената жестокост предизвиква отрицателни отзиви в Европа. Подобна проява на насилие е проявена по време на Френската революция, но този път то засяга католическата църква. В средите на католиците събитието било повод за празнуване:

"Когато вестта за клането достигна до Рим, ликуването сред духовенството бе безгранично. Кардиналът на Лотарингия награди вестителя с хиляда крони; оръдието на Свети Анджело даде радостен залп; а камбаните биеха от всеки църковен купол; огньове превърнаха нощта в ден;а Григорий XIII, придружен от кардинали и други църковни сановници, направи дълга процесия до църквата Свети Луи, където кардиналът на Лотарингия изпя едно Те Deum... Изработен бе медал за възпоменание на клането, а във Ватикана все още могат да се видят три фрески от Вазари, описващи атаката срещу адмирала, краля, който планира в съвета заговора за клането, и самото клане. Григорий изпрати на краля Златната роза, а четири месеца след клането... слушаше със задоволство проповедта на един френски свещеник..., който говореше за "оня ден, изпълнен с такова щастие и радост, когато пресветият отец получил новината и тържествено отишъл да благодари на Бога и на Св. Луи"

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Десислава Мирчева
Десислава Мирчева Отговорен редактор
Новините днес