X
 
 

"Интерстелар": Не гравитацията, а любовта е основната действаща сила

2590
"Интерстелар": Не гравитацията, а любовта е основната действаща сила
Снимка: Getty Images

Може би най-популярното кратко резюме на „Интерстелар” е „Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма”. Зад тесеракта обаче стоят най-успешният режисьор последните 15 години Кристофър Нолан и теоретичният физик Кип Торн, носител на множество награди за научната си дейност, включително Нобелова награда за физика няколко години след филма. Такова сътрудничество не е уникално, а започва поне от „Контакт” на Робърт Земекис и Карл Сейгън, за да не кажем от „2001: Космическа одисея” на Стенли Кубрик и Артър Кларк. Общото кратно между „Интерстелар” и „Контакт”, освен Матю Макконъхи, е, че филмите са реализирани през човешката емоция, но и издържани съгласно най-актуалните астрофизични научни (доказани) тези и (недоказани) теории, изобразени по достъпен и разбираем за масовата аудитория начин. Едва ли обаче съгласуваното с науката визуално изобразяване на космически явления като черна дупка е развълнувало повече хора от срещата на Купър с остарялата му дъщеря в края на филма. В този смисъл може да се допусне, че колкото филмът е за междугалактическо пътуване, толкова е за любов, ако не и повече. Не гравитацията, а любовта е основната действаща сила във филма.

Нека вземем за отправна точка следния диалог между персонажите на Ан Хатауей, Амелия Бранд и на Матю Макконъхи, Купър по време на пътуването им към заледената планета:

„Купър: Тя е влюбена във Улф Едмънд.

Ромили: Вярно ли е?

Бранд: Да. И това ме кара да искам да следвам сърцето си. Но може би прекарахме твърде дълго, опитвайки се да разберем всичко това с теория...

Купър: Ти си учен Бранд.

Бранд: Слушай ме, когато казвам, че любовта не е нещо, което сме измислили. Тя е... видима, мощна. Трябва да означава нещо.

Купър: Любовта има смисъл, да. Социална полза, социално обвързване, отглеждане на деца...

Бранд: Ние обичаме хора, които са починали. Къде е социалната полза в това?

Купър:Няма.

Бранд: Може би означава нещо повече – нещо, което все още не можем да разберем. Може би това е някакво доказателство, някакъв артефакт от по-високо измерение, който не можем съзнателно да възприемем. Привлечена съм от вселената към някой, когото не съм виждала от десетилетие, за когото знам, че вероятно е мъртъв. Любовта е единственото нещо, което сме способни да възприемем, което надхвърля измеренията на времето и пространството. Може би трябва да вярваме на това, дори и да не можем да го разберем. Добре, Купър. Да. Най-малката възможност да видя отново Улф ме вълнува. Това не означава, че греша.”

Впечатление прави спектъра на описваната любов – социална, интимна, към деца, към предци, като трансцендентна сила. Ако поставим любовта като призма за гледане на филма откриваме, че е налично изобилие от прояви на любов - между хората, между родители и деца, между колеги, между партньори, между брат и сестра, а дори и между хора и роботи (ТАРС и КЕЙС), които стават техни приятели.

Древните гърци са дефинирали четири вида любов - ерос, филия, сторге и агапе.

Ерос е наречена на древногръцкия Бог на Любовта и с нея е означена чувствената, романтична или сексуална любов, свързана с плътско, физическо и инстинктивно привличане. Филия е приятелската любов, в смисъла на (нееротична) силна привързаност към някого или нещо, удоволствието в компанията един на друг, радостта от общуването. Филия е емоционална връзка, която надхвърля познанства или случайни приятелства. Сторге е семейната любов - привързаност на родители към техните деца и на деца към техните родители, лоялност и сигурност между роднини. Лесната връзка, която естествено се образува между членовете на едно семейство.

Първите три вида любов са лесно разпознаваеми във филма, но осезаемо е и присъствието на агапе, за която иначе не се говори толкова често.

С агапе е наречена най-високата от всички видове любов онази, която се грижи за благополучието на другите. Първоначално артикулирана от древните гърци, агапе се появява в Новия завет (споменава се повече от сто пъти) като любовта на Бог. С нея е наречена трансцендентната, безкористната, самоотвержена Божия любов към човечеството и очакваната съща любов на хората обратно към Него. Тя е универсална, безусловна любов, която продължава независимо от обстоятелствата. Агапе за разлика от другите три вида не е селективна, а може да обича, дори тогава, когато няма причина за това. Тя надхвърля филията към ближния, защото може да обича и тези, които не познаваме, не харесваме. Съответно се фокусира не върху чувствата или либидото, а върху волята (като сила). Агапе се грижи за всички и вярва, че винаги трябва да се стремим да правим това, което е най-доброто за всички хора. Това означава, че трябва да помагаме на нуждаещите се, да утешаваме онези, които се чувстват сами и да насърчаваме тези, които се нуждаят от подкрепа. Правенето на това, което най-добре ще бъде от полза за всички хора, включва и нас самите, любовта не е само за другите.

Друго основно допускане на агапе е универсалната връзка. Агапизмът вярва, че всички неща във Вселената са свързани помежду си и свързаното цяло на всички неща е това, което наричаме Бог. Тоест всички неща и всички действия си влияят взаимно и всички решения, които вземаме в живота си, влияят на света около нас. Не всички действия са от еднакво значение, но всичко, което правим и преживяваме, има значение, тъй като влияе по някакъв начин на универсалната връзка.

Агапизмът не е архаична, библейска, отминала доктрина от далечно време, присъстваща само в стари и класически произведения като текста на Шилер от „Ода на радостта” (превод на Димитър Стоевски):

„Във прегръдка, милиони,

край сложете на вражди!

С обич безпределна бди

Бог от звездни небосклони.

Да се поклоним в смирение

пред Създателя пречист –

Той е тая звездна вис

на небесните селения.”

Но е налична и в съвременната популярна култура. Например в текста на песента „Ние сме света” (We are the world) на Майкъл Джаксън и Лайнъл Ричи от 1985 г.:

„Ние всички сме част от великото, голямо семейство на Бог

и истината е, че любовта е всичко от което се нуждаем.

Ние сме света.

Ние сме децата.

Ние сме тези, които правят деня по-светъл.

Така че нека започнем да даваме.

С този избор, който правим,

спасяваме собствените си животи.

Истина е, че аз и ти можем да направим деня по-добър.

Изпрати им сърцето си, за да знаят,

че някой го е грижа и животът им ще бъде

по-силен и свободен.

А във версията от 2010 година се появяват и:

Ние сме светът, обединен от толкова силна любов

...

Насочвана светлина върху тъмния път, по който вървиш

...

Някой, който да ти помогне да преместиш препятствията,

на които си се натъкнал.

...

Ние сме светът, свързан с обща връзка.

Любов - цялата планета да пее заедно.

Освен в културата и изкуството, преображение на агапизма се открива и на съвременното идейно-политическо поприще. Екологичното движение е единствената нова политическа идеология през последните петдесет години. В същността си екологичните движения търсят разумните, справедливи и великодушни решения с грижа за цялото човечество и любов към бъдещите поколения.

Принос към философията на агапизма има и съвременния американския философ Чарлс Пърс, отново в посока на сила (воля) надхвърляща човека в биологичното му измерение. Според Пърс агапе е в оcновата на еволюцията на Вcелената и основна действаща сила в Космоса. Един от трите принципа в еволюционната му космология е агапизмът.

Ако любовта е основна тема в „Интерстелар”, то като подтема е прокаран съвременен нерелигиозен агапизъм. Представена е идеята, че освен за близките си трябва да се грижим и за цялото човечество и че между двете грижи няма противоречие, а взаимодопълняемост. Че различните видове любов може да са част от една обща сила (воля).

Основна причина за междугалактическото пътуване е агапе. След като професор Бранд обяснява на Купър, че живота на земята умира, последният решава, че трябва да помогне да се спаси човечеството. Впоследствие идва разговора, с който започнахме, а за да изкристализира агапе е представена антитеза. След като мисията пристига на заледената планета от др. Ман (Мат Деймън) е развита (за да бъде опровергана) противостояща на агапизма теза. В разговора между всички герои се обсъжда дали вече починалият проф. Бранд е излъгал, че цялото човечество би могло да бъде спасено, тъй като хората са егоисти в любовта и не биха се жертвали за човечество, а само за себе си и близките си:

„Д-р Ман: Защото знаеше колко трудно би било да накара хората да работят заедно, за да спасят вида вместо себе си или децата си.

Купър: Глупости.

Д-р Ман: Никога не бихте дошли тук, освен ако не вярвахте, че ще ги спасите. Еволюцията все още не е надхвърлила тази проста бариера. Можем да се грижим дълбоко – безкористно – за тези, които познаваме, но тази емпатия рядко се простира отвъд полезрението ни.

Бранд: Но лъжата... тази чудовищна лъжа...

Д-р Ман: Непростимо. И той знаеше това. Той беше готов да унищожи собственото си човечество, за да спаси вида. Той направи невероятна жертва...

Купър: Не. Не, невероятната жертва се прави от хората на Земята, които ще умрат! Защото в шибаната си арогантност той обяви техния случай за безнадежден.

Д-р Ман: Съжалявам Купър. Техният случай... е безнадежден.

Купър: Не... не.”

След разговора все пак агапе надделява и решават, че трябва да опитат да спасят човечеството като хвърлят робота „ТАРС” в черната дупка. Впоследствие др. Ман като че ли променя мнението си: “Имате близки. Но дори и без семейство Ви уверявам, че копнежът да бъдеш с други хора е могъща сила. Тази емоция е в основата на това, което ни прави хора”. Въпреки това напада Купър и започва схватка между тях. Персонажът на Макконъхи едва не умира, изживявайки „преживяване близо до смъртта”. Наричани от екзистенциалните философи и психолози още гранични ситуации, това са преживявания, които хората имат, когато са на границата между живота и смъртта и по времето на който може би са изпитали трансцендентна любов. Подобни преживявания са разказани от хора от всякаква възраст, култура, религия и пол, които твърдят, че именно в това състояние преминават през най-невероятното пътуване в живота си. Те описват изоставянето на физическото си тяло и навлизането в духовно царство на любов и светлина, усещането че са свързани с всичко във вселената и че животът им преминава пред очите.

Съществуват сериозни научни мнения и изследвания, твърдящи, че няма нищо трансцендентно и отвъдно при тези усещания, а са универсални невробиололгични, биохимични реакции на човешкия мозък. Цялостно тезите за агапизма не са научни, а са развити от религията и философията.

Любовта в „Интерстелар” във всичките ѝ четири древногръцки модуса е едновременно връзката между хората във времето и пространството и движещата сила, мотивацията зад действията им. Не само агапе, но и ерос, филия и сторге изобилстват във филма. Причината Амелия Бранд да намери обитаемата планета е именно ероса към непоказания Улф, причината Купър да я последва е същата. Любовта на Купър към дъщеря му изпъква отначало докрай. В края на филма, реейки се из тесеракта, Купър осъзнава, че хората от бъдещето са мистериозните „извънземни”, провокирали междугалактическото пътуване, за да спасят човечеството и недвусмислено потвърждава Амелия Бранд: „Любов, ТАРС, любов. Точно както каза Бранд. Връзката ми с Мърф е количествено измерима. Това е ключът!.”

Разбирането на създателите на филма за любовта е като за ефирна, но могъща вселенска сила, може би неустановима с технологичен инструментариум, защото се намира отвъд физическия свят, но по аналогия с гравитацията преминава през пространствено-времевия континуум и може да упътва хората до края на космоса и обратно, така че да не се загубят.

Екзистенциалните философи, подобно на горните герои поглеждат към космоса, търсейки решение на въпросите за целта и смисъла на човешкия живот, защото считат отговорите на предходни религиозни и философски системи за незадоволителни. Според екзистенциализма липсва универсален смисъл на човешкия живот, а хората сами трябва да определят жизнените си цели. Това означава, че всяко и/или всички неща могат да бъдат смисъл на живота, но е възможно и нищо да не даде смисъл. И няма външна сила, която да отговори на въпроса за смисъла, защото се счита, че живеем в ирационална, безсмислена и безмълвна вселена, в която няма други, освен физичните сили.

Ами ако има?

Автор: Явор Гечев

Още от КИНО:

Осмото издание на "Срещи на младото европейско кино" ще зарадва младата аудитория с изключително богата програма с вход свободен

Ричард Гиър пусна на търг рядък Jaguar, за да помогне на украинците

“Борсови играчи” тръгва по кината от 20-ти май

Андрей Звягинцев: Това е гражданска война, изнесена на чужда територия. Ще правим кино, друго не ни остава

Отиде си известен актьор от сериала "Ало, Ало!"

Филмът "Чудовища" е в топ 3 на най-гледаните български филми у нас

Том Круз представи продължението на "Топ Гън" (ВИДЕО)

Показаха първи кадри от продължението на "Аватар" (ВИДЕО)

"Кино РЕЗОНАНС – място за култура и търсещи умове" представя КИНО за НЕЗРЯЩИ

Джони Деп: Никога през живота си не съм удрял жена

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално