Коментар
Немировч – Данченко недоумява защо Русия никога с нищо не е подпомогнала българското национално-осбоводително движение: Действията на дипломацията са голяма тайна и легендата за руската пропаганда в България ще продължава още дълго.Лично съм разпитвал всички дейци на българското въстание и от всички съм получавал един отговор: НИКОГА И НИКАКВА ПОДДРЪЖКА НЕ СА ПОЛУЧАВАЛИ ОТ РУСИЯ.Напротив, различните руски консули даже били враждебни на българското движение Така Г.С.Раковски е бил предаден от руския консул на турците за участието му в един от браилските бунтове, а и Ботев лежи в затвора по указание на руски консул-значи пречели са. Дори когато не са имали факти по някакъв въпрос, направо са клеветели непокорните българи”. ( Василий Немирович – Данченко, “Година на война”, стр. 608 ). Позорят Стамболов, че е бил “недоучил семинарист”, но е за да избегне ареста и репресиите на османските власти, разследващи ролята му в подготовката на въстание година след обесването на Левски. Стамболов бяга в Константинопол. Надявал се е на помощ от посланика на Русия граф Игнатиев, “вицекраля” на Турция,с огромно влияние върху Портата. Вместо да му помогне Н. Игнатиев се е държал с българския революциенер така, че Стамболов никога повече да не помисли да се срещне с него. Отритнатият българин все пак отишъл в Одеса, надявайки се да му разрешат да завърши духовната семинария, която напуснал малко преди да се дипломира, за да участва в революционните дела в България. Но и това му било забранено заради реномето му на български бунтовник. Ето така граф Игнатиев и руската църква клеветят Стамболов че е недоучил семинарист, защото е противник на руската политика спрямо българите до края на живота си, отнет на 3 юли 1895 г. след зверско клане посред бял ден в центъра София от наемни убийци.