Европейската зелена сделка и най-голямата ѝ цел – до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове – е изправена пред преломен момент. Възобновяемите източници навлизат все повече в енергийния микс на континента, но свързаността между отделните региони остава предизвикателство. Например България, която разчита на слънчева енергия, не успява да се възползва максимално от потенциала на вятърните турбини, разпространени широко в Северозападна и Северна Европа. От друга страна, последните региони се нуждаят от повече соларна енергия, която властва тук, в Югоизточна Европа.
"Само с двустранни проекти няма как да се справим с това предизвикателство. Време е Европейската комисия да осъзнае, че когато става въпрос за проекти от общоевропейски интерес, касаещи цели региони, подходът рябва да е на друго ниво", смята Ангелин Цачев – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
По време на петото издание на Green Transition Forum в София той акцентира върху това, че развитието на мрежите е било подценявано от ЕК в годините назад и че се е наблюдавало насърчаване на инвестиции само в нови производствени мощности. "България е член на европейския единен пазар, но цената на електроенергията в региона на Югоизточна Европа е доста по-висока, отколкото в останалата част на континента. Надяваме се, че изграждането на достатъчно количество системи за съхранение ще даде ефект, но всичко това е дълъг процес. Не можем да се възползваме от природните дадености в останалата част от Европа. Няма достатъчно енергийна свързаност. Това е основната причина за прекъсването на електрозахранването в Испания и Пъртугалия преди около месец и половина", смята Цачев.
"Невъзможността за свързавне на енергийните системи ще оказва още много години напред сериозно въздействие върху регионалните пазари", прогнозира той.
Снимка: iStock
Стъпките на България към споделена енергия
Всъщност ЕСО действа по редица стъпки в тази посока. След анализ, изготвен през 2021 г., за възможностите за пренос на електроенергия, на организацията на системните оператори в Европа са предложени два проекта.
Първият е за коридор Север-Юг – от Гърция и България към страните на север и северозапад, с който да се споделя вятърният и слънчевият потенциал между европейците.
Още: Възобновяемите горива: Има ли Европа по-лесен път към климатичната неутралност?
Вторият е за коридор Изток-Запад, първоначално планиран от Турция и преминаващ през България, Северна Македония, Косово, Албания и Черна гора до Италия. Впоследствие проектът е разширен и вече е планиран да стартира от Азербайджан. Целта на коридора Изток-Запад е да се възползваме от потенциала на Каспийско море за вятърна и слънчева енергия, както и да използваме часовата разлика между географските зони, за да усилим използването на ВЕИ в пиковите часове на потребление, обяснява Цачев.
"Страната ни има изключително добре развита междусистемна свързаност – над 4200 мегаватчаса трансграничен капацитет. Но този капацитет не е достатъчен. Ако искаме да продължим да развиваме сериозно количество ВЕИ, системи за съхранение и базови нискоемисионни мощности, трябва да го увеличим. Пресичането на двата коридора – Север-Юг и Изток-Запад, обуславя, че капацитетът ни трябва да се надгради до поне 10 000 мегавата“, казва изпълнителният директор на ЕСО.
Той посочва, че в момента страната ни работи за увеличаване на капацитета с планирани електропроводи към съседните държави. "Бълтария, с реализацията на тези два коридора, с новите проекти за ПАВЕЦ – 4 на брой (България търси еврофинансиране за изграждането им, бел. ред.), и със 7. и 8. блок на АЕЦ „Козлодуй“, може да се превърне в енергийното сърце на Югоизточна Европа“, прогнозира Ангелин Цачев.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
Добрите примери от Румъния, Германия и Италия
Андреас Шоле, който е ръководител на отдел „Развитие“ и мениджър за България на компанията за вятърна енергия и соларни паркове wpd Europe, дава пример как енергийният микс у нас може да се балансира. "В България, за жалост, вятърът липсва. Румъния беше в подобна позиция и сега е пред бум и на вятърната, и на слънчевата енергия – има много по-балансиран модел. Чувстваме, че вятърната енергия в Румъния е по-оценявана – първо, на политическо ниво. Там премахват пречките, дори понякога повече от нужното, за да има повече конкуренция, но това пък води до по-добри цени. В България се изправяме пред процедури за вятърни проекти, които не са добре дефинирани", отбелязва той.
Снимка: Getty Images
Според него общините трябва да участват активно в инициативите за вятърни турбини и да бъдат стимулирани. "В Германия, Италия и Финландия, когато има парична полза за общините, приемствеността се вдига. Това опитваме и тук - да ги убедим, че има нещо, в което си заслужава да се инвестира и да се подобрят общините като цяло", казва Шоле и все пак откроява някои негативни ефекти на вятърните турбини като влиянието им върху флората и фауната.
"Вятърът е добра опция за включване в енергийния микс. В Германия имаме 30% в енергийния микс от вятър, но в последното десетилетие нямаше пълна подкрепа от правителството. В последните 3 години властта беше фокусирана върху климата и сега виждаме ефекта – два или три пъти повече изграден капацитет годишно спрямо преди", споделя Шоле.
Още: AI 2025 - треска за злато, студена война и климатични промени
Зеленият водород ли е бъдещето?
Божидар Дедуш, съосновател на Хърватската асоциация за развитие и приложение на водородни горивни клетки, акцентира върху ролята на водорода за изпълнението на целите на Европейската зелена сделка.
"Водородът е много важен за нас, в Хърватия. В България няма много интерес, но ще стигнете до този момент. Нашето правителство осъзна, че водородът може да е много важен източник за бъдещето на Хърватия – имаме стратегия до 2050 г. и два сценария. Единият е консервативен - че до 2030 година 0,2% от общото потребление ще е от водород, а до 2050 г. ще скочи до 11%. В оптимистичния сценарий до 2030 г. енергията от водород ще е 3,8% от потреблението, а през 2050 г. – до 15%", обяснява той.
ЕС осигурява финансиране за Хърватия и сега там се разработва интересн проект, който е свързан с произвеждане на зелен водород в Риека, в северната част на Адриатическо море. Производството ще започне скоро и ще се използват 45 милиона евро.
"Това е само една част от всичко. Частни компании следват тази линия. Участваме и в платформата Hydrogen Valley на ЕС, която свързва съседни държави, които да започнат общо производство и използване на зелена енергия. Имаме 60-70 проекта, които са в очакване да стартират. Проблем все пак е цената на зеления водород, която е доста висока. Но цените ще се понижат, защото ще има повече държавни инициативи", прогнозира Дедуш.
Европа има няколко финансови възможности за помощ в случая – например Resilience and Recovery Plan.
"Бих искал да видя България да тръгне по този път. Мислете за водорода като нещо, което ще отвори работни места", съветва Божидар Дедуш.
Още: Индустриална симбиоза: Къде е българският бизнес по пътя към опазване на планетата?
