Миналата седмица Световната метеорологична организация (WMO) публикува доста притеснителен доклад за глобалните температури в близко бъдеще. След 2024 - най-горещата година в историята - данните показват, че има 80% шанс за счупване на поне един годишен топлинен рекорд до 2030 г. Вече не е нулева вероятността за превишаване с 2 градуса по Целзий нивата в прединдустриалната епоха, което е сериозна червена лампа за световните правителства и за гражданите.
Има цели 70% вероятност средното петгодишно затопляне за периода 2025-2029 г. да бъде с повече от 1,5°C над прединдустриалните равнища. Това би поставило света в опасна близост до нарушаването на най-амбициозната цел на Парижкото споразумение, въпреки че тази цел се основава на средна стойност за 20 години.
Разполагаме ли със средства, за да преобърнем хода на събитията, и какъв е потенциалът на България в глобалната борба срещу климатичните промени? От Actualno.com разговаряхме по темата с координатора на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" - България Десислава Микова.
Все още е възможно да преобърнем тенденцията
"Данните за месечните температури показват, че постигането на целта от 1,5°C става все по-трудно. С течение на времето и продължаващите рекордни емисии на парникови газове и температури, шансовете ни да ограничим затоплянето до целите от Парижкото споразумение, без да го превишим, намаляват. Необходимо е да удвоим усилията си, за да си дадем възможно най-добрия шанс", предупреждава тя.
Дългосрочната цел на Парижкото споразумение е повишаването на средната температура в световен мащаб да не надхвърля 1,5°C над прединдустриалните нива до края на века.
Все пак постигането на целта от 1,5°C "все още е технически възможно", смята Десислава Микова.
"Когато говорим за средна глобална температура, всяка десета от градуса има значение. Въпреки че става все по-трудно, сега не е моментът да се отказваме. Все още съществуват пътища за постигане на 1,5°C в дългосрочен план, но това изисква драстично намаляване на емисиите и възстановяване на екосистемите в краткосрочен план. Важното е какво правим сега", казва тя.
Снимка: iStock
Още: Европа се затопля най-бързо: Дълга гореща вълна в нашия регион е сред рекордите на 2024 г.
Как България може да допринесе?
Експертът дава конкретен пример какви действия може да се предприемат в България. "В нашата страна има огромен потенциал за производство на енергия от слънцето по покривите на домовете ни и на обществени сгради, близо до консуматорите, което би спестило разходи и загуби за пренасянето на енергията. Този потенциал остава нереализиран, до голяма степен заради политическо бездействие и огромни зависимости в централизираната въглищна енергетика. Тези зависимости водят и до огромно замърсяване на околната среда по места, което поставя в огромен риск здравето на хиляди български граждани. Развитието на възобновяема енергия близо до хората и с участието на хората е едно решение за няколко сериозни проблема", посочва Микова.
"Целта наистина е дългосрочна", казва Десислава Микова. "Понякога е трудно да положим големи усилия, ако не сме убедени, че ще се насладим на успешния резултат. Всеки от нас обаче познава някого, който ще види резултата от днешните ни действия - деца, внуци, племенници. Те ще живеят с последствията от нашите действия днес. Все още се надявам, че ще бъдат свидетели на нашия успех, а не на нашия провал".
