Може и да ви се струва, че арменският език е твърде далечен от българския, но ще се изненадате колко силно се е отпечатал върху нашата култура и език. Макар да се говори от едва около 8 милиона души по света, арменският е оставил следа и у нас — в ежедневната ни реч, в имената, в кулинарията, а понякога — дори без да осъзнаваме това.
Арменският език
Арменският принадлежи към индоевропейското езиково семейство, макар да стои самостоятелно в него. Роднина на някогашните тракийски и дакийски езици, той притежава уникална азбука, създадена от св. Месроп Маштоц през 406 г. Именно чрез тази азбука започва развитието на писмената арменска традиция. През вековете езикът преминава през няколко етапа: класически арменски (грабар), средноарменски и съвременен арменски, който има два основни диалекта — източен и западен. В арменските училища в България днес се изучава предимно западноарменският.
Арменската общност в България
Присъствието на арменци в България датира от столетия, но особено се засилва след края на XIX век, когато хиляди бягат от Османската империя заради масовите гонения. България се превръща в сигурно убежище и дом за много арменски семейства. Тези бежанци не само оцеляват, но и оставят траен отпечатък върху културната и езикова тъкан на страната. Именно по този път навлизат и някои арменски думи в българския език — чрез езика на съжителството.
Някои от думите с арменски произход, които използваме
Чурек
Може би най-разпознаваемата арменска заемка е думата чурек — вид тестено изделие, често приготвяно за празници. Макар и сходен на козунак, чурекът има свои нюанси – може да е както сладък, така и солен. Думата се е настанила удобно в българския език, особено в кулинарния речник.
Дзавар
По-малко позната дума, но с дълбоки кулинарни корени, е дзавар. Тя означава булгур – натрошено зърно от пшеница, което има широко приложение в арменската и османската кухня, но е възприето и у нас чрез различни рецепти, особено в старите български семейства с връзка към Близкия изток.
Мануш
Мануш е лично име с арменски корен, което означава „човек“. Въпреки че вече не е често срещано, в миналото е било популярно, включително в българското освободително движение. Известен носител на това име е Мануш войвода, борец за свобода в Македония.
Други интересни думи с възможен арменски произход
Езиковедите посочват, че има още думи, за които се предполага арменско влияние, макар да не са категорично потвърдени:
- Калъч – старобългарска дума за ножница, която присъства и в арменския.
- Керван – често свързвана с персийския, но и арменският я използва в същата форма.
- Кавалджия – неясен произход, но се среща и в арменската фолклорна терминология.
Културен мост, изграден с думи
Присъствието на арменски думи в българския език е естествен резултат от дългогодишното съжителство и взаимно влияние между двата народа. Миграциите, съвместната история, смесените семейства и училищата на малцинствата са помогнали тези думи да станат част от нашата езикова култура. И макар да са малко на брой, те са свидетелство за многопластовостта на българската реч.
