Българският език е богат, гъвкав и пъстър като тъкан, в която всяка дума е нишка. Сред тази тъкан има и такива нишки, които сякаш не носят граматическа тежест, но без тях езикът би изглеждал беден и безцветен.
Едва ли има човек, който да е учил български език и да не е чувал за наклоненията на глаголите. Те са едни от основните граматични категории, чрез които изразяваме не само действие, но и отношението на говорещия към това действие.
Много от думите, които днес използваме неусетно в ежедневната си реч, имат далечен и често неочакван произход. Българският език, като живо културно съкровище, е вплел в себе си влияния от редица езици, сред които особено интересна и малко позната е персийската лексика.
Седмокласниците подобряват средния си резултат по български език и литература, а по математика 320 ученици са постигнали пълните 100 точки на тазгодишното национално външно оценяване, което е най-голям брой за последните три години.
Всички са съгласни с факта, че българският език е доста труден. Той попада в една група по трудност с турски, словенски, гръцки, латвийски, монголски, руски и полски език.
Идиомите са фразеологизми, устойчиви словосъчетания, които се използват предимно в разговорната реч и чието значение не се изгражда от значенията на думите, които го образуват.
Думата съгласна произлиза от латинската наклонена основа cōnsonant- , от cōnsonāns „звучащ заедно“, калка на гръцки σύμφωνον sýmphōnon (множествено число sýmphōna , σύμφωνα ).
"Предлагаме около 20 промени в Закона за училищното и предучилищното образование. Една част от тях са свързани с неща, които сме констатирали през последните 9 години, че не работят.
Не бихме ви съдили строго, ако на този въпрос ни отговаряте с въпроса „Какво да има в българския език?“ За дифтонги не се говори често да не кажем изобщо, поради което е напълно разбираемо думата да ви звучи като такава на чужд език и да ви липсват знания по темата.
Ако не считате ударението за важно, помислете пак. Само един пример от стотиците възможни ще ви помогне да се уверите в ключовото му значение – въ̀лна и вълна̀.
Ако сте завършили училище отдавна, както и ако не се занимавате професионално с български език или литература, допускаме, че е твърде вероятно да се чудите какво точно ви питаме.
Времето е граматическа категория на глагола. Различните езици имат различен брой глаголни времена. Макар глаголните времена да са основно разделени на три групи: минали, сегашни и бъдещи, някои езици имат само две глаголни времена, а при други липсва изцяло граматическата категория време.
Падежите са част от богатството на всеки език. В някои езици като например в руския има запазена падежна система, докато в родния ни език има само остатъчни падежни форми от съществувала някога падежна система, които са най-отчетливи при някои наречия и местоимения.
Богат, пъстър, дивен е езикът ни. Той изобилства както от множество думи, с които можем да назовем един предмет или явление, така и от думи с много значения.
Времето е граматическа категория на глагола. Различните езици имат различен брой глаголни времена. Макар глаголните времена да са основно разделени на три групи: минали, сегашни и бъдещи, някои езици имат само две глаголни времена, а при други липсва изцяло граматическата категория време.
Не бихме ви съдили строго, ако на този въпрос ни отговаряте с въпроса „Какво да има в българския език?“ За дифтонги не се говори често да не кажем изобщо, поради което е напълно разбираемо думата да ви звучи като такава на чужд език и да ви липсват знания по темата.
"Предлагаме около 20 промени в Закона за училищното и предучилищното образование. Една част от тях са свързани с неща, които сме констатирали през последните 9 години, че не работят.
Седмокласниците подобряват средния си резултат по български език и литература, а по математика 320 ученици са постигнали пълните 100 точки на тазгодишното национално външно оценяване, което е най-голям брой за последните три години.
Идиомите са фразеологизми, устойчиви словосъчетания, които се използват предимно в разговорната реч и чието значение не се изгражда от значенията на думите, които го образуват.
Едва ли има човек, който да е учил български език и да не е чувал за наклоненията на глаголите. Те са едни от основните граматични категории, чрез които изразяваме не само действие, но и отношението на говорещия към това действие.
Падежите са част от богатството на всеки език. В някои езици като например в руския има запазена падежна система, докато в родния ни език има само остатъчни падежни форми от съществувала някога падежна система, които са най-отчетливи при някои наречия и местоимения.
Ако сте завършили училище отдавна, както и ако не се занимавате професионално с български език или литература, допускаме, че е твърде вероятно да се чудите какво точно ви питаме.
Богат, пъстър, дивен е езикът ни. Той изобилства както от множество думи, с които можем да назовем един предмет или явление, така и от думи с много значения.
Много от думите, които днес използваме неусетно в ежедневната си реч, имат далечен и често неочакван произход. Българският език, като живо културно съкровище, е вплел в себе си влияния от редица езици, сред които особено интересна и малко позната е персийската лексика.
Ако не считате ударението за важно, помислете пак. Само един пример от стотиците възможни ще ви помогне да се уверите в ключовото му значение – въ̀лна и вълна̀.
Всички са съгласни с факта, че българският език е доста труден. Той попада в една група по трудност с турски, словенски, гръцки, латвийски, монголски, руски и полски език.
Думата съгласна произлиза от латинската наклонена основа cōnsonant- , от cōnsonāns „звучащ заедно“, калка на гръцки σύμφωνον sýmphōnon (множествено число sýmphōna , σύμφωνα ).
Българският език е богат, гъвкав и пъстър като тъкан, в която всяка дума е нишка. Сред тази тъкан има и такива нишки, които сякаш не носят граматическа тежест, но без тях езикът би изглеждал беден и безцветен.
Може и да ви се струва, че арменският език е твърде далечен от българския, но ще се изненадате колко силно се е отпечатал върху нашата култура и език.
Българският език е богат, гъвкав и пъстър като тъкан, в която всяка дума е нишка. Сред тази тъкан има и такива нишки, които сякаш не носят граматическа тежест, но без тях езикът би изглеждал беден и безцветен.
Един от най-често срещаните въпроси, когато става дума за пунктуация в българския език, е дали пред съюзът "и" трябва да има запетая.
Едва ли има човек, който да е учил български език и да не е чувал за наклоненията на глаголите. Те са едни от основните граматични категории, чрез които изразяваме не само действие, но и отношението на говорещия към това действие.
Много от думите, които днес използваме неусетно в ежедневната си реч, имат далечен и често неочакван произход. Българският език, като живо културно съкровище, е вплел в себе си влияния от редица езици, сред които особено интересна и малко позната е персийската лексика.
Езикът не е само средство за общуване – той е силен инструмент, който може да вдъхновява, лекува, но и да наранява.
Седмокласниците подобряват средния си резултат по български език и литература, а по математика 320 ученици са постигнали пълните 100 точки на тазгодишното национално външно оценяване, което е най-голям брой за последните три години.
Всички са съгласни с факта, че българският език е доста труден. Той попада в една група по трудност с турски, словенски, гръцки, латвийски, монголски, руски и полски език.
Българският език е като шлифован диамант – богат на форми, нюанси и музикалност, но за чужденците той често е загадка, изпълнена с езикови капани.
Идиомите са фразеологизми, устойчиви словосъчетания, които се използват предимно в разговорната реч и чието значение не се изгражда от значенията на думите, които го образуват.
Думата съгласна произлиза от латинската наклонена основа cōnsonant- , от cōnsonāns „звучащ заедно“, калка на гръцки σύμφωνον sýmphōnon (множествено число sýmphōna , σύμφωνα ).
"Предлагаме около 20 промени в Закона за училищното и предучилищното образование. Една част от тях са свързани с неща, които сме констатирали през последните 9 години, че не работят.
Не бихме ви съдили строго, ако на този въпрос ни отговаряте с въпроса „Какво да има в българския език?“ За дифтонги не се говори често да не кажем изобщо, поради което е напълно разбираемо думата да ви звучи като такава на чужд език и да ви липсват знания по темата.
Ако не считате ударението за важно, помислете пак. Само един пример от стотиците възможни ще ви помогне да се уверите в ключовото му значение – въ̀лна и вълна̀.
Ако сте завършили училище отдавна, както и ако не се занимавате професионално с български език или литература, допускаме, че е твърде вероятно да се чудите какво точно ви питаме.
Времето е граматическа категория на глагола. Различните езици имат различен брой глаголни времена. Макар глаголните времена да са основно разделени на три групи: минали, сегашни и бъдещи, някои езици имат само две глаголни времена, а при други липсва изцяло граматическата категория време.
Падежите са част от богатството на всеки език. В някои езици като например в руския има запазена падежна система, докато в родния ни език има само остатъчни падежни форми от съществувала някога падежна система, които са най-отчетливи при някои наречия и местоимения.
Словоредът е подреждането на думите словоформи според граматическите закони на езика. Словоредът е по-значим от предполаганото.
Богат, пъстър, дивен е езикът ни. Той изобилства както от множество думи, с които можем да назовем един предмет или явление, така и от думи с много значения.
Залогът е граматическа категория. Той сочи отношението на подлога – извършителя на действието – към глагола – тоест към самото действие.
