Разбира се, характерът на всяко дете се влияе от генетиката, стила на родителството и родителската любов. Но начинът, по който се появява в семейството „на свой ред“, също е важен! На какво да обърнем внимание?
Още: Кой измисля първия климатик още през XIX век?
Ако не си сам
Детската памет наистина се събужда от три или четири години, така че ако имате деца на същата възраст (или три деца с малка разлика във възрастта), по-голямото дете едва ли ще си спомни раждането на най-малкото. Когато разликата във възрастта на децата, е голяма - 10 или дори 15 години, "драмата" на връзката между по-големи и по-малки ще бъде напълно различна: по-голямото дете възприема раждането на бебе като почти възрастен. Нов член на семейството не се превръща в конкурент за него, сестра или брат по-скоро ще бъдат обект за нежност, гордост и попечителство, за изучаване и репетиция за пробуждащи се родителски рефлекси.
Това може да се превърне в сериозен проблем само ако тийнейджърът трудно преминава през преходна възраст и се нуждае от максимално внимание и подкрепа от родителите си, а заради бебето те невинаги могат да му дадат достатъчно време, за да помогне за преодоляването на тийнейджърската криза. Пристигането на нов член на семейството обаче може да бъде и изключително полезен фактор – да прехвърли проблемите на тийнейджъра към грижи за малкото братче или сестриче и да даде силен тласък за истинско израстване.
Още: Стихотворение на деня, 10 август, от Дамян Дамянов
По-голямо дете
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Феноменът дежавю - какво означава, ако сте го преживели
Още: Квантова физика: Промени мислите си, за да промениш живота си
Първородните обикновено получават както образователни експерименти, така и родителски комплекси. Те по правило са по-интелигентни: докато се появи брат или сестра, първородният получава максимална грижа от всички членове на семейството.
Рискова зона
Появата на по-малък брат или сестра. През този период родителите трябва да бъдат максимално толерантни и внимателни към по-голямото дете. Основната задача е да се избегне чувството на ревност и негативизъм към бебето. Отначало мама и татко ще трябва да му обърнат още повече внимание от преди - за да разбере, че все още е обичан от всички.
Още: Методът 3-6-9: Мощен ритуал за сбъдване на желания
Още: Традиционно домашно пържено кюфте - как да се получи апетитно до прималяване
Ако родителите успеят да издържат този много труден първи период, тогава по-големият ще играе с бебето с удоволствие, ще се влюби в него и ще стане истински помощник на мама и татко.
Тайната на родителството
Всяко дете, и особено по-голямото, понякога има нужда да остане насаме с мама или татко, за да получи лично внимание. Отделете му ден само за него, идете в парка или на кино, или да играете у дома през целия ден - всичко, което детето обича.
Средно дете
Трудно е да се определи позицията му в семейството - в началото ще е най-малкият, след това ще загуби този статут, но няма да заеме мястото на голямото. Именно поради това децата на средната възраст често имат отстъпчив характер, адаптират се най-добре към новите обстоятелства и се справят с промяната. Те, може би, получават малко по-малко родителско внимание, но повече свобода: грижата за най-малкото отново пада върху най-голямото дете, оставяйки средното дете да играе с бебето и да го защитава.
Рискова зона
Средните деца често имат проблеми с намирането на своето място в семейството: съмнява се от кого да вземе пример, към чие поведение да се съсредоточи.
Тайната на родителството
Намерите силните страни на средното дете. Това ще му помогне да се почувства по-силен, по-уверен. В никакъв случай не трябва да организирате състезание, като сравнявате децата си. Можете да сравните дете само по себе си - това дава оптимизъм на всички.
Най-малкото дете
Тези деца, като правило, растат в зоната на максимален психологически комфорт и любов. Като правило, те са пълни с оптимизъм и излъчват самочувствие. Поради „доминиращата“ позиция в семейството, такива деца, въпреки възрастта си, често имат ярко изразени лидерски качества. Те умело и с удоволствие използват помощта и подкрепата на своите родители и по-големи братя и сестри, понякога дори ги манипулират.
Рискова зона
По-малките в семейството се характеризират с перфекционизъм и това е една от зоните на психологически риск за такова дете: трудно претърпяват поражение. Освен това по-малките деца обичат да впечатляват, но не умеят да се грижат за другите – свикнали са да приемат тази грижа.
Тайната на родителството
Способността да се манипулира за дълго време забавя при по-малките деца развитието на отговорност за техните действия в семейството. Родителите трябва да бъдат възможно най-внимателни, така че техните „малки“ да се научат да отговарят за действията си, да изпълняват определени домакински задължения.
