Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Какво ще правим след войната: Стратезите в Кремъл още нямат отговор (ОБЗОР - ВИДЕО)

31 октомври 2024, 09:45 часа • 5043 прочитания

Руското военно министерство и руският генщаб упражняват все по-силен натиск върху Кремъл, за да разшири мобилизацията в Руската федерация и дори да се стигне до обща мобилизация поради продължаващата съпротива на Украйна на бойното поле. Освен това, Русия все още не е започнала да работи по рамката на предстоящите през 2026 година избори за руския парламент (Думата) поради несигурността от бъдещия изход на войната в Украйна. Това пишат The Economist и руското опозиционно издание "Медуза", което е обявено за чуждестранен агент на руска територия. "Медуза" се издава в Латвия, а негов създател е бившият главен редактор на "Лента.ру" Галина Тимченко, която избяга от Русия още преди 8-9 години.

Специално за изборите за нов руски парламент положението според "Медуза" е следното - "Единна Русия", партията на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин, се чуди каква политическа фигура да лансира за руски премиер. Въпросът е дали да е "военен защитник на родината" или да е нещо като Михаил Мишустин, който символизира завръщането към мирен живот. Първият зам.-ръководител на администрацията на Кремъл Сергей Кириенко още не се е захванал с очертаването на контурите на тези избори, макар че досега това е ставало именно около 2 години преди изборите, пише още в материала. Как ще живеем в малко по-далечно бъдеще, след края на "специалната военна операция" (СВО – гнусното име на войната в Украйна, налагано от Путин), какви ще са новите цели на Русия – руският политически елит няма още отговор на тези въпроси заради войната в Украйна, гласи заключението на статията.

Един от основните акценти в материала на "Медуза" е, че дори рекламирани от Путин като приятелски държави в лицето на Китай и Турция спазват поне частично западните санкции срещу Русия. Това съответно спъва изключително много всякакви дългосрочни планове за развитие на Руската федерация. Освен това, реални стъпки от Кремъл към мирни преговори не се очакват в близките седмици, първо се чака да минат изборите за президент на САЩ.

Що се отнася до прочита на The Economist за моментната ситуация в Украйна, той всъщност набляга на опасенията зад кулисите, че Украйна губи. Въпросът вече е страната да оцелее, а не да мисли за победа – това е възприятието на Запад, а дори сред кръгове на висшите военни в Украйна. В статията на "Медуза" източниците на изданието споделят, че за момента Кремъл е доволен от развитието на събитията на бойното поле и го счита за благоприятно.

В този ред на мисли, републиканецът Джо Уилсън и демократът Стив Коен призоваха отиващия си американски президент Джо Байдън да не пречи на Полша да започне да сваля руски ракети и дронове във въздушното пространство на Украйна. Двамата са конгресмени, членове на Камарата на представителите на Конгреса. Те вече изпратиха писмо до Байдън, с искане администрацията му да съдейства и да убеди НАТО да не пречи на Полша, посочва The Hill.

Пример за следване за въздушната защита на Украйна остава Норвегия – официално министърът ѝ на отбраната обяви, че скандинавската страна ще похарчи 118 млн. долара за оборудване и оръжие за украинските изтребители F-16 и че първите норвежки F-16 за Украйна ще ѝ бъдат доставени до края на годината.

Войната в Украйна: Развитие на военните действия

Спад на дневна база има в интензивността на бойните действия на фронта в Украйна, но тя си остава много висока. Общо 145 бойни сблъсъка са станали в Украйна за денонощието на 30 октомври (без да броим случващото се в Курска област), което е с 30 по-малко на дневна база. Руснаците са хвърлили и 146 управляеми авиационни бомби (КАБ) по цели в Украйна, като има и 20 използвани такива бомби от руската армия в Курска област. За пръв път от половин месец руският артилерийски обстрел е стигнал и до ниво от над 5000 изстреляни снаряда за ден, сочат данните от сутрешната сводка на украинския генщаб.

Най-горещото направление с голям аванс е Кураховското – 41 отбити руски пехотни атаки там, както и още 8 откъм Времеевското направление, откъдето руснаците опитват също да напреднат, за да стигнат от юг до Курахово (през Богоявленка, която руснаците на практика превзеха, и през Новоукраинка, за която има предварителни данни, че в по-голямата си част е под руски контрол), след като се бият вече съвсем близо до градчето от изток. Геолокализирани видеокадри показват, че руската армия вече е индустриалната зона западно от село Кураховка, като има украински оценки, че украинските части в този район вероятно са отстъпили изцяло от Кураховка, Зоряне и позициите източно от Зоряне. Според украинския телеграм канал "Офицер+", руснаците на практика са превзели Кураховка. Същата информация предоставя и руският военнопропаганден телеграм канал „Рибар“, създаден и поддържан от бившия говорител на руското военно министерство Михаил Звинчук - по-голямата част от Кураховка е руска, Зоряне също е под руски контрол, но все още не цяла Кураховка е превзета, предупреждава каналът:

В Покровското направление е имало 28 спрени руски пехотни атаки, като украинският генщаб все още отбелязва Селидово като място на боеве. Припомняме, че преди два дни руското военно министерство обяви града за превзет: Русия обяви: Превзехме Селидово (ВИДЕО)

Геолокализирани видеокадри показват, че украинските военни части отново са успели да си върнат позиции при мините в източния сектор на Новогродовка, които бяха украински преди няколко дни след успешна контраатака, но руснаците ги превзеха, явно за кратко:

Купянското и Лиманското направления са другите най-горещи, пак традиционно. В Купянското направление е имало 21 руски пехотни атаки, а в Лиманското – 11. Руското военно министерство обяви, че Крухляковка (Кругляковка) е превзета, но за момента геолокализирани видеокадри за такова нещо няма. Ако е вярно, тогава украинците ще изпитат сериозни затруднения с логистиката си източно от река Оскол. Западно от Стелмаховка има руски напредък, твърди "Рибар" - геолокализирани видеокадри показват как 40-та артилерийска бригада на украинската армия поразява руска позиция и руска бронирана машина южно от Стелмаховка, а по неофициални украински данни руснаците са загубили 4000 войници (убити и ранени) и 150 бронирани превозни средства в Купянското направление за последните 6 месеца:

Интересен факт – в Торецкото направление украинският генщаб не отчита нито една руска пехотна атака, а само руски бомбардировки. "Офицер+" съобщава, че руското настъпление в Торецк е практически спряно и че по-голямата част от града е под украински контрол. Това затвърждава впечатлението, че преценката на украинския о.з. полковник Константин Машовец за развоя на събитията е точна – че руското военно командване засега ще изостави Торецк като приоритет, припомнете си – Още: Нов опит за деескалация между Украйна и Русия, Киев мобилизира нови хора заради севернокорейците (ОБЗОР – ВИДЕО)

По отношение на Курска област, особени промени в позициите отново няма - "Рибар" пак използва думите "мъглата на войната", за да опише какво става, а именно – руснаците не могат да напреднат решително, за да изхвърлят украинската армия. Командир на едно от украинските звена там разказа пред официалната медия на украинската армия "Армиинформ", че руснаците вече атакуват доста често с мотоциклети и бъгита, вместо с бронирана техника – може би защото бронираната техника в момента не им достига.

Ракетни установки С-300/С-400 са били поразени от ракети ATACMS в Крим при украинската атака в нощта на 27-ми срещу 28-ми октомври. Тогава имаше данни за множество взривове в Джанкой, Симферопол и Красногвардейско, но чак сега вече са ясни поне част от нанесените поражения. Ударени са две позиции, където е имало руски ПВО системи и сега тези позиции са "овакантени": Нови две руски дестилерии бяха поразени от украински дронове (ВИДЕО)

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес