Ако следите случващото се около вездесъщия Къци Вапцаров, със сигурност знаете за талантливия му син Асен, който е композитор. Ако следите случващото се около талантливия Асен Вапцаров, със сигурност знаете, че е симпатичен и интересен млад мъж, който не само има дарба за музика, но е съхранил и силната си страст към композирането; проследили сте къде е учил и при кой великан в музиката е карал стаж; както и сте запознати със сериозните Music Department кредити, в които е отбелязан към филми, сериали, видео игри. Заповядайте сега този наш разговор с него, от който сме сигурни, че ще научите не едно, две и три напълно нови за вас неща, свързани с Ейс (както го наричат в бранша):
Всеизвестно е, че в музикалния колеж „Бъркли“ си изкарал стаж при огромния Ханс Цимер. Ако висша сила ти даде възможност да замениш този двумесечен стаж за каквото си поискаш – за какво би го разменил?
Това беше невероятно преживяване! 2017-а година, лятото, преди да завърша, пътувах за пръв път към Ел Ей, и прекарах едно много трансформиращо лято там, стажувайки в студиото „Ремоут Контрол“ на Ханс, потопен изцяло в атмосферата на кино изкуството, музиката, и вълшебния Ел Ей. Не съм сигурен, че бих заменил тези два месеца с каквото и да било друго... Беше всичко, за което мечтаех в този момент, и там се запознах със страхотни хора, с които сме добри приятели до ден днешен. Постоянно свирехме музика, говорихме си за кино, обикаляхме из Ел Ей и попивахме, каквото можем от десетките музиканти, инженери и композитори в комплекса на Ханс. Беше мечта и точно това, от което имах нужда тогава!
Ако трябва да посочиш само едно произведение, което си композирал, за да се легитимираш, за да те представи то най-добре, кое би било?
Наистина са много през годините... Един от първите ми по-официални кредити бяха заедно с Пенка Кунева, когато заедно написахме музиката на филма The Stooge, базиран по материал на Кристофър Прийст, авторът на The Prestige, култовият филм на Кристофър Нолан. Премиерата беше в The Magic Castle в Холивуд, което беше много сюреално преживяване. Разбира се, като самостоятелен композитор „Жълт олеандър“ тук в България и The Lost Weekend: A Love Story в Щатите бяха първите ми два по-големи проекти, които не само че се възприеха много добре, но и бяха два проекти мечти за мен и изключително удовлетворяващи преживявания креативно.
С Ханс Цимер
Фото: личен архив
Споделял си, че любим жанр ти е драмата. А за какво най-обичаш за композираш: филм, видеоигра, театрален спектакъл, тв продукция, реклама, друго?
Не ги различавам чак толкова, да ти кажа. Навсякъде целта ти е да пресъздадеш състоянията, дебрите на подсъзнателните съобщения и усещания на определени герои чрез музика. От малък обичам да разказвам и да слушам всякакви истории във всички традиционни и модерни медиуми, и все още имам тази страст и късмета да работя в разнообразни такива със страхотни колаборатори. Много харесвам и комедиите, защото, докато работиш, винаги се смееш много и си в добро настроение. Ако работиш тежка драма или по-мрачни неща, често те афектира по-силно откъм такива състояния, поне мен.
Как си прочистваш главата, избягваш ли слушане на музика, за да можеш после по-“начисто“ да композираш?
Не точно, обичам да слушам разнообразни видове музика, включително и нова музика. Напоследък съм и част от хор, Хор Свобода, с които се събираме и пеем няколко пъти в седмицата и това също много ми допада. Иначе много обичам да чета и научавам нови неща във всякакви сфери: от история до социални и природни науки. Всякакви интересни подкасти, статии и книги, също художествена литература. И това ми задълбочава още повече любовта към това, което правя в живота и работата си.
Би ли описал работното си място; какво за хапване и пиене държиш до себе си, като композираш; имаш ли си някакви аксесоари от рода на гума за стискане?
Напоследък един режисьор, с който работихме ми подари air purifier с етерични масла, което е новата ми много ценна придобивка. Препоръчвам това на всички. Иначе съм заобиколен главно от техника, синтезатори, китари. Обичам да имам и някакви природни артефакти близо до мястото за работа – солени лампи, шишарки, растения, кестени, кутия с пясък – неща, които са част от природния свят – те имат много интересна текстура, защото когато гледаш 2D плосък екран дълго време е приятно да имаш наблизо и нещо натурално, което винаги е толкова интересно за окото и за възприятието и ти дава перспектива. Иначе – чай, кафе и всякакви видове кухня са част от диетата винаги.
Събираш ли странни звуци, които да използваш – как, какви?
Да, винаги! За всеки проект, а и между проектите, постоянно колаборирам с музиканти, звукови дизайнери и инженери и артисти, за да създаваме интересни звуци, импровизации и експерименти във всевъзможни посоки. Така хем изграждаме свои собствени уникални музикални светове, а и също намираме постоянно ново вдъхновение и идеи.
Кои са всички музикални инструменти, на които можеш да свириш, освен китара и пиано? И кой е музикалният инструмент, към когото изпитваш най-голям респект и смяташ, че е супер трудно да усвоиш?
Човешкият глас е най-универсалният инструмент и този, който според мен най-силно и ефективно въздейства на мозъка и тялото ни. Имам голям респект към професионалните певци, които всекидневно изразяват духа и намерението си чрез този най-примитивен и същевременно универсален инструмент – гласът. Постоянно работя с вокалисти и самият аз от години винаги започвам деня си с пеене.
Фото: личен архив
Ставало е дума, че в дома на вашето семейство винаги е имало много музикални инструменти. Кои са били най-шантавите?
Ами, имали сме много шантави инструменти, така е... например гайдата, тя е много интересен инструмент, също барабани, тъпани и всякакви видове перкусии. Но често, когато мислим за семплиране, от почти всеки предмет може да се създаде музика... като се започне от моливи и химикалки, през чаши и чинии, до столове или други мебели, най-необичайните инструменти са често и най-неочакваните всекидневни предмети. Все пак музиката идва на първо място от въображението.
Двамата ти по-малки братя с какво искат да се занимават? Даваш ли им съвети?
И двамата ми по-малки братя имат добър слух за музика и умеят да свирят на разни инструменти. Най-малкия ми брат Йоан е 11-и клас в Mузикалното училище с пиано и свири много интересни произведения. Когато съм в София, много обичам да го слушам. През годините съм му давал доста съвети, да, и също съм получил много вдъхновение и уроци и от него в замяна.
За какво не си подозирал, че баща ти ще се окаже прав?
Че ще успеем да направим пълнометражен филм заедно (б.а. – филмът „Добри родители“(2024), дебют на Къци Вапцаров като режисьор). И то толкова бързо, в рамките на само няколко години. Беше сюреално и изключително вдъхновяващо преживяване.
Живееш и в София, но и голяма част от времето си в Лос Анджелис. От кого там би искал да вземеш автограф?
Ами, аз някак не съм настроен на вълна да взимам автографи от хората. Но гледах Натали Портман в „Шоуто на Джими Кимел“ на живо, и ако бях човек, който обича идеята да взима автографи, бих се радвал да имам нейния.
А някой ден – ти кой би искал да те помоли теб за автограф?
Аз съм приятел с Георги Стрезов, много обичам работата му и съм винаги много вдъхновен от нещата, които прави през годините. Когато се видяхме миналия път, му бях принтирал едно мое произведение, което ми се искаше да му подаря. И той отнякъде извади химикалка и ме помоли да му го подпиша, което беше много приятен жест от негова страна.
Фото: George Nicholas
Коя е най-смелата ти професионална мечта?
Да работя от 9 до 5, без уикенди. Шегувам се! Мечтата ми вече се сбъдна още 2018-а, когато започнах да работя това, което толкова обичам и винаги съм мечтал да правя – да разказвам разнообразни истории със вдъхновяващи колаборатори от най-висок калибър, които да радват и вдъхновяват хората по цял свят и да ни сплотяват и правят по-добри. Надявам се да го правя още много години и това да продължава да носи много радост на мен, на хората около мен и на хората, които слушат и гледат работата ни.
Какво те мотивира най-силно в работата ти?
Вникването и пресъздаването на образи и различни теми в музикални и звукови палитри, и колаборацията с талантливи филмови дейци, музиканти и артисти.
Можеш ли да си представиш света ни без музиката? Ако музиката никога не е била създавана - какво би било?
Няма как да си го представя. Все едно да нямаше природа на Земята. Обичам да си представям как още когато вселената е била предимно звезди и звезден прах, е имало реакции и взривове, в продължение на милиони години, преди дори да започнем да говорим за планети, природа и цивилизации. Обичам да си представям как различните маси и интензитет на тези реакции са били на практика един много чист и първичен оркестър от различни гласове. Музиката е най-старото изкуство и винаги е съпътствала човека във всичките му състояния и ни е учила на емпатия и заедност. И духът ѝ ще продължи да отеква далеч след нас хората. Красиво е!
Кое е най-предизвикателното за теб, когато твориш – да останеш фокусиран, да си търпелив, да поддържаш страстта си към музиката, друго?
Понякога е трудно чисто физически, особено когато наближи краят на определен проект – очакват се дълги дни, много фини поправки и да запазиш обективното мнение и духа на търсене на нови и подходящи идеи за разрешаване на проблеми, и то в рамките на определен бюджет и екип от хора с различен темперамент, понякога седмици наред.
Фото: личен архив
Коя актриса би избрал за своя муза?
Вече споменах Натали Портман (смее се). Винаги съм харесвал много Audrey Hepburn. Също обичам Ема Стоун, Емили Блънт, Шарлиз Тероун, Марго Роби. И в България много харесвам Луиза Григорова, Теодора Духовникова, Койна (б.а. - Русева), Милица (б.а. - Гладнишка), Нори Иванова (б.а. – Елеонора Иванова).
Изобщо има ли при теб такова нещо като муза, вдъхновение, или композирането на музика е 99% труд?
Има, разбира се – вдъхновявам се от живота, от преживяванията си и също от тематиката, с която се занимава определен проект. Разбира се, понякога се налага да напишеш нещо за 10 часа до края на деня, тогава просто се доверяваш на първата си идея. Но чувствам, че създавам най-добрата си работа, когато наистина добре разбирам материала, и си дам повече време да експериментирам и да изследвам голяма доза материал, който да улегне. Но няма правилна формула. Понякога само един разговор и среща с материала ми е достатъчен и по много пряк път стигам до идея, която усещаме за правилна на момента.
Кой е първият човек, с когото споделяш композираното от теб?
Често екипът, с който работим. Или приятели и семейството.
Коя филмова тема би определил в момента като най-близкото, което чувстваш до твой личен химн?
„Опенхаймер“ на Лудвиг Горансен е прекрасен саунтрак, който много обичам. The King на Николас Брител също. Days of Heaven на Енио Мориконе. И последния един месец – A Necessary Escape by M83.
Саундтрак / филмов score, който би искал ти да композираш?
Мечтая си да направя музиката за филм на Йоргос Лантимос!
Представи си, че ти си определен да избереш какво да „качиш“ на един хипотетичен „Ноев ковчег на филмовата музика“ – само пет саундтрака – кои ще са те?
1. Vertigo - Bernard Herrmann
2. A Beautiful Mind – James Horner
3. Lord of the Rings – Howard Shore
4. Gone with the Wind – Max Steiner
5. Cinema Paradiso – Ennio Morricone / Interstellar – Hans Zimmer
Фото: личен архив
Ако можеше да си „муха на стената“ на някой музикант, да го гледаш как твори, на чия стена би избрал да кацнеш?
Alexander Desplat.
Какво ти предстои?
Няколко премиери на филми, които създадох в България последната година. Също още много интересни нови проекти и нова музика следващите няколко години.
Какво щеше да правиш сега, ако не ни даваше това интервю?
Щях да създавам или консумирам музика или някакво визуално произведение, или да прекарвам време някъде навън или в кино залата.
