Живко е сред най-лесно разпознаваемите и автентични лица и гласове от сцената и екрана. Чували сте го в много анимационни филми и сте го гледали в много драматични и куклени постановки, както и в спектаклите на ХаХаХа ИмПро театър. А тук и сега може да прочетете свежите му отговори на нашите бързи въпроси:
Как би обяснил работата си на първокласник?
„Играя си, карам хората да плачат или да се смеят и понякога дори ми плащат за това“
Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост?
Не бих бил контрольор в градския транспорт. В детството ми това бяха едни от най-плашещите хора. Понякога заслужено, понякога не, но хората се страхуваха и се дразнеха от тях.
Вреден навик, с който губиш битката всеки ден?
Понякога съм твърде добродушен и се съгласявам с неща, с които не би трябвало, но просто не ми се иска да обиждам хората. И може би повече трябва да отстоявам по-твърди позиции.
Полезно умение, което усвои наскоро?
Търпение. Това е, което съм усвоил с времето и то много ми помага да не взимам прибързани решения, както и да давам шанс на хората.
Мъдър съвет, който си давал?
Скоро си говорих с приятел и той ми припомни съвет, който съм му давал, свързан с принципите на ИмПро театъра: „Направѝ другия красив!“.
В коя знаменитост беше влюбен като малък?
Като много малък бях влюбен в Росица Кирилова. И в една балеринка от един сериал по Canal France International и Канал 1. А малко по-късно – в Натали Имбрулия.
Голяма беля, която си правил?
Като малък си купих чисто нова стреличка за дартс, но нямах дартс и надупчих чисто новия паркет в детската стая, докато си я хвърлях и нашите ги нямаше. Излязох, върнах се в стаята и чак тогава видях как съм я направил като лунен пейзаж. Отидох на пясъчника, напълних една кофичка пясък и запълних дупките, като си мислех, че така ще покрия всичко, но всъщност още повече прецаках нещата и стаята заприлича на нещо между Дюни и Златни пясъци. А друга беля е, че глътнах една батерия за часовник, докато ми щипеше на езика – което много ми харесваше като малък – и си пеех една любима моя песен: „А-ла-ла-ла-ла-лонг“.
Кое в социалните мрежи те вбесява най-лесно?
Чак вбесява – не, но не ми харесва стадното лашкане на огромни маси онлайн хора, виртуални личности, които, когато някой умело предложи нещо, всички се юрват, без въобще да виждат двете страни на монетата.
Какво обичайно готвиш за гости?
Страхотен въпрос! Готвя филии. Правя страхотни филии. Мога и една-две разядки. Но съм убеден, че имам талант на кулинар. Просто съм малко недоразвит в това отношение. Може би и затова по-рядко ми идват гости, не знам.
С какво ядене и пиене да те почерпи онзи, който иска да ти се хареса бързо?
Харесването трябва да бъде честен и откровен процес. Затова по-добре човекът, който иска да ме почерпи, да ме почерпи с това, което той харесва. Та да мога и аз да си направя изводите. Но аз съм харесващ човек, лесно харесвам.
Хобито, за което би искала да имаш време?
Бих искал да имам време да гледам футбол. Да гледам качествено, хубаво кино или поне такова, което аз харесвам. И да мога да чета малко повече книги. Както и много бих искал да имам време и възможности да пътувам повече и то с хора, които обичам, харесвам – защото понякога е по-важно не мястото, на което си, а хората, с които си там.
Най-глупаво загубеното време от теб напоследък?
Сумарно, през целия ми живот, съм загубил около 424 дни, 12 часа и 64 минути – което автоматично прави още един час и четири минути – във висене по опашки на разни учреждения. Те, с годините, разбира се, намаляват, което е прогрес за нашата мила Татковина. Но мисля, че това е най-глупаво загубеното време в моя живот – наскоро, а и по-отдавна.
Нещо, за което похарчи неразумно много пари?
Имаме заек. Този заек живее по-добре от мен! Той е нашият принц. Цар. Ние му робуваме. Купил съм му толкова много неща, от които се надявам просто в някакъв момент той да реши, че има нужда – поне малко да го забавляват, ако не да му вършат работа. Той има мостче, кула, къща, втора къща, лятна резиденция, външна тоалетна, втора тоалетна – има всичко, за което може да мечтае не само заек, а и лъв, и човек. И все още не съм убеден, че това е неразумно, тъй като ще продължа да му купувам, каквото видя и сметна, че поне малко би ме направил достоен в неговите очи – поне за едно близване и една целувка.
България ще се оправи тогава, когато...
... българите спрат да гледат повече назад, отколкото напред. Смятам, че просто хората твърде много сравняват какво било, що било. Трябва да се живее тук и сега. И да се решават проблеми, а не само да се говори за тях.
Глуповато суеверие, с което се съобразяваш?
Аз имам много суеверия. И дори имам суеверие, че ако сега кажа кое суеверие ми е глуповато, то ще спре да действа. Така че няма да кажа кои са ми глуповатите суеверия, с които се съобразявам. Имам само едно, което почти не го спазвам и то е свързано с моето детство. Като бях малък и видиш самолет, си намисляш желание, събираш си палеца и показалеца и даваш някой да ти цепи, за да ти се сбъдне желанието, докато самолетът още се вижда. Но това беше така, защото тогава просто много рядко прелитаха самолети и ги имахме за нещо като бели лястовици. Така че това суеверие споделям и дори и сега се изприщвам при мисълта, че вече може да не действа, като го казах.
Как си представяш, че ще отпразнуваш 80-ия си рожден ден?
40-ият един вид го празнувах, макар че не се празнува, но го отбелязах – със спектакъл на Античния театър. Така че за 80-ия си очаквам нещо два пъти по-голямо. Не знам, може би в Рим, на Колизеума! Това са само мечти, но си представям да е нещо два пъти по-яко от 40-ия.
Ако си жена само за два часа, какво непременно ще направиш?
Не знам дали два часа стигат, но ако бях жена за два часа – бих седнал да си говоря с други жени за мъже. Защото мъжете в много малък процент знаят какво точно говорят жените за мъжете. И ми е много любопитно да чуя, да присъствам, да бъда участник в един истински, честен, откровен женски разговор.
Като кой литературен или филмов герой би поживял?
Като бях малък, четях много. И много се бях вживял в една любима моя книга тогава – „Приказка без край“ на Михаел Енде. Дъъълго си представях – така си играех – какво би било, ако аз съм на мястото на Бастиян и мога да вляза във всяка една книга, която чета. Така че мисля, че бих поживял като него. Но да мога да вляза не само в една книга, а в много. И първо бих влязъл в „Приказка без край“.
Ако се преродиш в животно, кое да е то?
В живота си доста животни съм изиграл, макар и недостатъчно. Но мисля, че бих се преродил в сокол. И с уговорката, че никога няма да посягам на зайци!
Ако беше благородник, какъв девиз щеше да е изписан на герба ти?
Ще бъда верен на девиза, който спазвам вече повече от 15-ина години. На моя герб ще бъде изписано „Всичко си е супер!“ – с меч и цветовете на ХаХаХа ИмПро театър.