Владимир пътува много – не само заради професията си (като участия в чужди продукции например, най-впечатляващото от които – сериалът „Агенцията“, с Майкъл Фасбендер и Ричард Гиър), но и заради приключенския си дух. Ето някои от случките и размислите му, свързани с неговите пътешествия:
Ако оттук-нататък може да посетиш само още едно място някъде по света – кое ще е то?
Чудя се между две. Но изборът ми е остров Майо. Запознах се в един хостел с момче, което беше от остров Майо. Той ми разказа много, после разрових, гледах снимки – приказно изглежда. Обясни ми, че хората там са много щастливи. Той самият беше учител по физкултура със заплата от три хиляди евро, но се бил отказал от това, защото искаше да стане инфлуенсър. Когато се запознахме, в Будапеща, вървеше с два телефона и снимаше. По-миналата година, снимайки индийския филм „The Salacity”, бях на остров Мавриций, където е приказно красиво, но този остров – Майо – изглежда дори още по-интересен. Другото място, за което се чудя, е Нова Зеландия. Нищо не знам за Нова Зеландия, но от дете някак ме дърпа натам. И като разбрах, че „Властелинът на пръстените“ е сниман там... Но Майо ми е по-прясно и по-интересно сега.
На остров Мавриций
Фото: личен архив
Най-малкото, екзотичното или неизвестното населено място, което си посетил?
В Индия, но не му знам името на това място. В Индия съм ходил три пъти вече. Първият път бях с българска група, правихме трекинг в Хималаите. Вторият път бях с индийска група, с мои приятели индийци, в която аз бях единственият чужденец.
Фото: личен архив
Пак на трекинг в Хималаите – и беше така: стигаш до едно последно село и оттам тръгваш и се загубваш, два-три дни извън обхват, извън цивилизацията. И последната ни нощувка беше в едно такова селце, от което тръгнахме в Хималаите – дори не му знам името, наистина. Там хората имаха един общ джиесем. Няма да забравя една много възрастна жена, която много ни се радваше – кой знае кога последно бяха виждали там външни хора. Та, това е най-най-затънтеното място, на което съм бил.
Фото: личен архив
Пътуването, при което ти се е искало да се телепортираш до крайната му точка?
Пътувах със самолет от Мадрид за Барселона. Излетяхме и някъде на десетата минута самолетът направи обратен завой и всички стюардеси започнаха, с много изкуствени усмивки, да тичат с инструкциите за безопасност напред-назад. Кацнахме обратно в Мадрид, седяхме един час вътре в самолета, без никой нищо да ти казва. Най-накрая казаха, че правят някакви тестове на самолета за технически проблеми. В крайна сметка ни свалиха, но не се шашнах чак толкова. В началото имах страхове, свързани със самолетите, хващаше ме клаустрофобия. Ако си с влак, с рейс – и в един момент, ако си кажеш, че искаш да слезеш, слизаш. А в самолета – някаква обречност... Но си реших проблема – просто се оставяш в ръцете на Бог. И тогава си казах – ако е казано, ще кацнем, ако не е казано – няма. До Барселона стигнах с втори полет, вечерта. Предложиха ни алтернатива – влак, но щеше да е около пет часа, а аз имах много малко време в Барселона и исках по-бързо да стигна.
Храната от друга държава, която винаги би консумирал там?
В Индия много обичам рути – питките им. Това ми е едно от най-вкусните неща! И моите приятели там знаят и като отида, и ме питат какво искам, аз само се усмихвам и те – „Аа, рути!“. Опитвал съм се да си правя, но не ми се получава.
Какво, ако беше възможно, би си взел от чужбина за у вас?
Аз постоянно го правя. Взимам някакви семена на някакви неща, които, горките, тука въобще не могат да виреят. Наскоро бях в Африка – там ядох един плод, който открих, че го продават и в Испания. Даже сега се върнах от там с няколко от тия плодчета – казва се sugar apple на английски. Засадих костилки, те тръгнаха, но, милите, измръзнаха тук. От Индия имам сапунено дърво което вече е станало горе-долу толкова високо (б.а. – показва височина около метър и двайсет). Досега оцеляваше, защото го прибирах зимата – като живях три години на село. Сега обаче не можах да го пренеса в София и го оставих на едни приятели. Последният път, когато го видях, вече не беше оцеляло. Непрекъснато се впечатлявам от някакви растения и винаги мъкна някакви клонки, но наскоро ми казаха, че май не е много законно... Дори от Мавриций – едно дърво, което мисля, че е някакъв вид магнолия, много странно – беше без никакви листа, отчупих си една цяла пъпка и си я донесох, сложих я във вода и тя разцъфна и дотам беше. Мъча такива растения, за съжаление.
Растението от Мавриций
Фото: личен архив
