От писателя Радослав Бимбалов ние искаме само едно - думите му. С тях той може да сътвори и красота, и кошмар, да ни повали безнадеждно или да ни издигне като безгрижни перца, но усещането да четеш написаното от него винаги е обогатяващо. Този път думите му са чудно подредени в отговори на тема София:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Прегръдката на дъщеря ми. Може да се случи насред Докторската, в Операта или докато минаваме през Кристал, покрай Къщата с ягодите или пък в спалнята вкъщи. Мобилен дом е това, супер подвижен, къдрав и топъл.
На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
Имам особено отношение към паметниците. Тези, които ме впечатляват, не са на конкретни личности, а са спрели времето за обикновени, непознати хора във важен момент за тях. Например онзи паметник до една гара в Берлин, в човешки ръст, насред тротоара, изобразяващ еврейско семейство, запътило съм към влаковете на смъртта, а от куфара им е изпаднал труп на дете. От такива паметници имаме нужда – да пазят важните спомени, които ни помагат да останем хора, дори и да боли от това.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
София е град на еклектика, в която има ритъм, самоирония, небрежност, стари аромати, но и модерна връзка с душевността на българите. Затова бих се спрял на Котарашки.
Сграда в града, която би искал да притежаваш?
НДК. Ако можех да притежавам нещо толкова огромно, сигурно бих имал възможност и да го превърна в истински дом на културата, а не в неин саркофаг.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Нямам такава. Може да е от възрастта.
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
Така става, че често ме спират хора. Обичам да си говоря с непознати, толкова общи теми намираме. Най-любимото ми подобно нещо, обаче, беше в едно село, някъде из Южна България. Наобиколиха ме няколко хлапета и ми казаха „Бате, ти Милко Калайджиев ли си?“, аз се разсмях и им казах, че не съм, а те тогава ми казаха „Е, тогава кой си?“. Тоя въпрос още ме мъчи понякога.
Как обичайно представяш София на някой чужденец?
Ще си позволя да сложа цитат от един мой разказ, казва се „Баница блус“: „Хлъзгави жълти или сиви павета, между стари сгради, смесващи барок и комунизъм в чаровна еклектика. Спокойни малки улички, по които вървиш сред вековна история, без да се блъскаш в познатите от европейските туристически дестинации тълпи. Сякаш си в музей, отворил в почивен ден, само за теб.“
Любим софийски израз или жаргон?
Това със „софийските“ изрази е пълна измислица. Тук винаги са живели и общували хора от всички краища на страната и всеки е привнесъл по нещо от своето място. Казвам го като кореняк пловдивчанин, живял вече по-голямата част от живота си в София, майна.
Какво би променил в града?
Много неща, но най-важното – усещането за безстопанственост на всеки един от нас, които цапаме, съсипваме и не обръщаме внимание на този град.
А какво – в никакъв случай?
Не бих променил небето над онзи велик софийски четириъгълник, който правят католическата църква, синагогата, джамията и православният храм.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си?
Август, защото ѝ олеква от нас.
