Когато бъде споменат актьорът Димитър Живков, е трудно първата ни асоциация да не е веднага изключителният му и обичан от публиката моноспектакъл „Живак“. Наскоро – на 29 май – се навършиха точно 13 години от неговата премиера и вече 310 представления! И колкото и северозападните типажи в него да са кой от кого по-шашави и живи, ние си поговорихме с най-големия образ сред тях, създателят им Димитър – и по-така сериозно, но и по-иначе: за коне, лапсуси, схванати прасци, руски произношения, косопад, математика и бири:
Какво е най-смелото ти пожелание за „Живак“?
Имам нахалната мисъл, след роман и аудио версията му, един ден да създадем и филмова версия по спектакъла. Иначе много бих искал представлението да се играе, колкото се може по-дълго време и да бива откривано и преоткривано от публиката.
Кое най-много те изненада около успеха на „Живак“?
Продължава да ме радва, вдъхновява и трогва начинът, по който всеки зрител открива своята тема и емоция чрез представлението. Забавлението е налице, комбинацията от колоритни образи и автентичен диалект кара хората да се усмихват и наслаждават на комедийните моменти и ситуации, но и да се преоткриват като хора. Това прави всички ни по-добри, колкото и клиширано да звучи подобно твърдение.
Опасяваш ли се понякога, че може никога да не създадеш по-успешна постановка от „Живак“?
Винаги. С всяко нещо, с което се захващам, това опасение е в съзнанието ми, но и ме провокира и стимулира да давам най-доброто от себе си не просто в следващите проекти, а при всяко поредно изиграване на което и да е представление. Да не падам под собствената си творческа летва.
С кой от своите герои в „Живак“ би изпил по бира с най-голям кеф и кого би избягвал като шугав?
С удоволствие бих събрал Снайпера, Веси, Йоцко и Спас Певецо на по питие. Но бих наблюдавал титаничния сблъсък между попа Баце Мише и старицата Милетка отдалеч.
От Враца си и в „Живак“ се залага на Северозападния диалект. По какво може да хванеш някого, че не го знае добре този диалект?
Една от специфичните характеристики на този диалект е разместеният словоред. „Мене ми не а добре!“ Както и редуцирането на звука „е“ в „а“ понякога. Иначе от село до село в този край има малки разлики, но пък това е едно от нещата, които правят диалекта колоритен и ценен.
Майка ти е учителка по математика. Ти имаше ли избор да си с лоши оценки по този предмет?
Майка ми е много деликатен човек, но като учител по математика е и доста строга. А у дома, когато се налагаше да решава задачи с нас, ставаше нетърпелива с мен и брат ми. Аз като родител вече виждам как наистина е трудно да си сдържан и търпелив със собственото си дете, докато го въвеждаш в сфера, която вече ти е позната и усвоена. И въпреки това, математиката не ми е стихия. Само се опасявам да не стресирам прекалено сина ми в неговите творчески изяви.
Имаше ли интересен прякор като малък? И беше ли тогава „могу див“?
Като малък бях много усмихнат и общителен пухкавелко. А в какво се превърнах? Със смешки и майтапи, често правейки се на шут, се справях с трудности и общувах с другите деца. Дотам си изградих такъв начин на комуникация, че на един лагер изпълнявах вицовете от цяла аудио касета на Димитър Туджаров – Шкумбата. Вечери подред събирах огромна тумба деца, които се заливаха от смях и започнаха да ми казват „Шкумба“. Да, обаче никой не се обръщаше към мен с истинското ми име и тогава за първи път разбрах колко е важно да имаш собствен почерк и идентичност. Колко е важно да не губиш себе си. Слава богу, този прякор ми остана само по време на лагера. Иначе от малък се запалих по оръжията и приключенските романи. Когато играехме на село на войници, тичахме из горите и се криехме из изоставени кошари. Тогава така ме обземаше вдъхновението, така влизах в „образа“ на екшън герой, че не бях просто „могу див“, а направо опасен. Превръщах се едновременно в Командо, Рамбо, Олд Шуърхенд и Винету. Хубавото е, че тази страст да се вживявам прерасна в моя професия.
Фото: личен архив
Кога последно си ходи във Враца, как си изкарваш времето там?
За съжаление – и рядко, и за кратко ходя във Враца. Има немалко хора, които искам да видя, а все не успявам. Едно от местата, които много обичам да посещавам е проходът „Вратцата“ и алеята към с. Згориград. Много е зареждащо и отрезвяващо усещането да стоиш в основата на величествените скали на Врачанския Балкан.
Казвал си, че обичаш коне. Кой знаменит кон от книга или филм би искал да е твой другар?
Има американски уестърн сериал от 90-те - „Приключенията на Бриско Каунти Младши“ с Брус Кембъл, който излъчваха по телевизията и гледах с огромен интерес. Там главният герой често разчиташе на помощта на коня си Комета, който го измъкваше от сложни ситуации, преследвания и опасности. Много исках да имам този кон, да препускам с него и да сме заедно в приключения. По-късно конят Джоуи от романа „Боен кон“ на Майкъл Морпурго стоя дълго в съзнанието ми като образ на достойнство, сила и непреклонност.
Дебютът ти е като Кирчев в „Големанов“, реж. Мариус Куркински. А ако зависи изцяло от теб с коя роля/представление искаш да се пенсионираш някой далечен ден?
Ще съм честен, като кажа, че нямам отговор. Имам достатъчно опит да знам, че която и да е бленувана роля зависи от много други фактори, освен литературната или драматургична основа. Със сигурност знам, че човек трябва да си тръгне с достойнство, когато му е времето, колкото и да е трудно. Ще ми се да вярвам, че ще се появи някой по-талантлив от мен, който да продължи да играе моноспектакъла „Живак“ и да радва с него своята публика.
Аудио книгата „Портокал с часовников механизъм“ е с твоя глас и получава доста добре отзиви. Кое ти беше най-голямо предизвикателство там?
Книгата е страхотна, провокираща и на моменти смущаваща. Работата по нея беше предизвикателство, защото Антъни Бърджес ползва смесица от английски и руски думи и на моменти се получаваше трудно изчетима фраза. Радвам се, че тази класика в мое изпълнение се приема добре, но аз самият никак не съм доволен как съм се справил с руското произношение.
Фото: личен архив
А коя е думата/фразата, която не обичаш, защото имаш затруднения с произнасянето ѝ, правиш често лапсус с нея?
Не знам защо, но много внимавам с думата „природа“ и почти никога не съм доволен от това как я произнасям. Иначе съм цар на лапсусите! Дори след спектакъл или запис често се шегувам, че е било „Лапсусиада“.
Озвучавал си Джафар в игралния „Аладин“ и Рон Уийзли в ТВ вариантите на серията „Хари Потър“. Как се подготвя човек за този тип работа, за героя си?
Много зависи от конкретния образ, но има едно базисно ниво на подготовка и концентрация, които не бива да се нарушават. И двата изброени проекта са много интересни, но и се различават по технологията на записа. С Джафар беше много деликатно, защото имаше ключов момент, в който трябваше да изпълня един доста дълъг вик. Героят се трансформира в друго създание и това е пресъздадено през дълъг градиращ мощен вик. Помня, че след първия опит ми прималя, а левият прасец се схвана от напъването.
Кой анимационен герой е най-близо до теб като типаж?
Не се сещам за конкретен анимационен герой. Но то и аз съм такъв уникален шемет, който не трябва да се повтаря.
Фото: личен архив
Ти си и преподавател, асистент по Сценична реч. Какво имаш да учиш сам ти за този тип работа?
Към настоящия момент вече прекратих тази си дейност. Разбрах, че все още ми липсва дозата търпение и вероятно подход, с които да работя, без да се натоварвам и ядосвам, а да съм полезен както на студентите, така и на себе си. Освен това трудно издържам пропуските във възпитанието на младите поколения. Добрият преподавател е онзи, който намира златната среда да води, вдъхновява, обогатява и надгражда знанията на своите студенти с лекота и в същото време запазвайки задължителната си водеща роля в процеса.
Успявал ли да си търпелив със студентите, идвало ли ти е да се разкрещиш на някого?
Вече казах, че търпението ми се оказа бързо изчерпващ се ресурс в работата със студентите. Държа на дисциплината и много се напрягам, когато ми се губи времето със закъснения, неадекватно поведение и най-вече неуважение към работата на останалите. Това са били причините да втвърдя и повиша тона.
С кой твой колега още не си, а би си партнирал с удоволствие?
Винаги съм искал да съм на една сцена с моя професор Атанас Атанасов. Вярвам, че някой ден ще се случи.
А ако можеше да върнеш за една последна роля, с теб, великан от бг киното/театъра, кой би бил той?
За малко ми се размина да съм в последното представление на Никола Анастасов. Друг колега, за когото съм чувал, че е бил страхотен човек и партньор на сцената, е Велко Кънев.
Утре те правят министър на смешките. Какви ще са първите въведения на твоето министерство?
Първата ми заповед ще е задължението, всички, които работят в публичната администрация и са в контакт с данъкоплатеца, да преминават редовно през тест за чувство за хумор!
Кое предпочиташ – банковата ти сметка да набъбва със 200 лева за всяка страхотна смешка, която ти хрумне, но се въздържиш да я произнесеш на глас; или да ти идват най-великите смешки на света, но изваждането на всяка една пред хората да ти коства по 200 косъма косопад?
Колкото и да е стресиращо, без коса бих могъл да изкарам, но да знам, че това, което правя, стига да повече хора и остава дълго след мен. Често пъти боравим с интересни и остроумни изрази, чийто автори не знаем как изглеждат.
Какво ново да очакваме от теб?
Намалих малко темпото с проектите за момента и няма нещо конкретно, с което да се похваля. Като цяло ми е интересна територията на стендъп комедията и имам намерението да реализирам нещо в тази посока.
Какво щеше да правиш сега, ако не ни даваше това интервю?
Вероятно да тичам по обичайните задачи, свързани с представления, записи и семейството. Иначе в по-генерален план, ми е трудно да си представя какво друго бих могъл да правя.
