България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Васил Йонков – Гложенеца е един от най-доверените съратници на Васил Левски, участник в двете Български легии, заточеник в Диарбекир, опълченец и общественик след Освобождението. Макар да не е сред най-популярните имена, историците го определят като една от ключовите фигури в изграждането на Вътрешната революционна организация в Северозападна България.
Кратки биографични данни
Васил Йонков е роден през 1838 г. (някои източници посочват 1835 г.) в село Гложене, Тетевенско. Баща му умира рано и майка му Ица остава сама с пет деца. Васил завършва местното училище и заминава на гурбет в Румъния, където влиза в контакт с българската революционна емиграция.
Още: Феноменалният български диригент, когото Караян посочи за наследник: Световен триумф и жестока цена
Участие в Българските легии и комитетска работа
През 1862 г. се записва в Първата българска легия в Белград, организирана от Георги Раковски. Именно там се запознава с Васил Левски и между двамата се създава приятелство, което продължава до гибелта на Апостола.
Участва и във Втората българска легия през 1867–1868 г.
След завръщането на Левски в България Гложенеца става негов основен помощник в Ловешкия революционен окръг, където изпълнява куриерски задачи, укрива Апостола, събира средства и оръжие, поддържа тайни квартири. Придружава Левски при някои от обиколките му. Името му често се среща в писмата и тефтерчето на Апостола, който от предпазливост го отбелязва като В. ЙOH, В. Йо, Васил Гложенчето, В. или В. Йонков.
Домът му в Гложене става една от най-сигурните комитетски бази, а той самият е избран за председател на революционния комитет в Гложене като подпомага изграждането на комитетската мрежа не само около Ловеч, но и в Тетевен, Орхание (днешен Ботевград), Етрополе.
Още: Удивителната тайна на "Под игото": Кой е братът на Вазов, без когото романът нямаше да се роди?
Стоян Заимов го описва по следния начин:
"Млад момък, на ръст среден, лице продълговато, възсухо, белолик … очи светли, живи, подвижни, поглед мил, усмивка омайна, глас приятен – мек, кадифян; зъби бели, чисти, правилно наредени; нос – орлов клюн; на мускули – пъргав; на нерви – издръжлив … Дух стремителен и крилато въображение: духовит шегобиец: приятен събеседник. С доброто си сърце и възвишения си патриотизъм бе той спечелил умовете и сърцата".
Арест след Арабаконашкия обир
След Арабаконашкия обир, който самоволно извършва Димитър Общи, през септември 1872 г. започват масови арести.
Йонков е заловен и осъден на 15 години заточение в рудниците в Диарбекир (Аргана Маден) в Мала Азия - това е една от най-тежките присъди.
Въпреки тежките разпити и побоищата не издава съмишлениците си. Благодарение на това голяма част от Гложенския комитет успява да унищожи архива си и да избегне арест.
Майка му Ица също участва активно в комитетската дейност и след ареста на сина си не издава никого въпреки натиска на властите.
Неговият по-малък брат Димитър (Дако) Йонков загива като четник в Ботевата чета през 1876 г.
Бягство от заточение
По време на заточението Гложенеца се запознава с революционера Атанас Узунов. Двамата успяват да избягат, достигат до Цариград и с руски кораб се отправят към Одеса, а след това отново се включват в националноосвободителното движение.
Българското опълчение
След избухването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Йонков се записва доброволец в Българското опълчение. Участва в преминаването на Дунава, освобождаването на Търново, боевете при Стара Загора, Шипченската епопея и Шейново. В боевете е ранен в крака.
За проявената храброст е произведен в унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст (Знак за отличие на военния кръст "За храброст", IV степен).
Снимка: Wikipedia
След Освобождението
След 1878 г. Гложенеца за известно време е избран за кмет на Гложене, също така служи в Окръжната военна комисия.
През 1885 г. отново се включва като доброволец в Сръбско-българската война.
Семейство
Преди ареста си е сгоден за Кина Влахова, но по време на заточението годежът е развален и тя се омъжва за друг.
След Освобождението той се жени за Янка Попзахариева, с която има три деца: Иван, Милица и Димитър.
Умира на 17 февруари 1889 г. (5 февруари по стар стил) в Ловеч, едва на около 50 години. Погребан е в града.
