Наскоро „сакралното мазе“ – както е наричан Театър 199, един от най-любимите софийски театри на зрителите – навърши 61 години. А днес неговият директор, Боян Желязков, споделя кои са най-любимите му срещи с произведения на изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Имам цял списък с книги, които бих искал да имам времето и възможността да препрочитам. Такива, които са ме развълнували и са създали вътрешно усещане, че на различни етапи от живота човек трябва да си ги припомни, защото са пътеводни. Една от тях е „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Трудно е да посоча един филм, който ме е развълнувал. В този списък е „Животът е прекрасен“, който по много деликатен начин ни разказва за силата на въображението и обичта.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Обикновено концертите на P.I.F. и Остава, защото знам всичките им песни наизуст.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти?
Триптихът „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“, които се играеха на сцената на Театър 199, бяха спектаклите, които създадоха необходимост да ги гледам отново и отново. В тях разпознавах себе си и света, както и онова ефимерно усещане за цялост и чувствителност, от които имаме неистова нужда.
КАРТИНАТА, пред която би искал да поседиш дълго?
Пред картините на Лика Янко обикновено стоя дълго и се опитвам да видя и запомня всеки детайл. В тях има нещо много особено, което ме привлича и потъвам в един друг свят. А една нощ, в която посетих изложбата „Homo Sapiens – Възпоменание“ на Павел Койчев, не ми се искаше да си тръгвам. И се отдадох на това усещане.
