България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Димитър Икономов (Димитриката) е един от най-близките съратници на Христо Ботев и сред най-видните оцелели участници от Ботевата чета. Освен с участието си в националноосвободителното движение, той остава в историята и като общественик, политик и автор на едни от най-ценните спомени за подготовката и похода на четата.
Кратки биографични данни
Димитър Христов Икономов е роден през 1838 или 1839 г. в Троян (в различни източници се срещат и двете години). Неговият баща е свещеникът Христо Икономов.
Димитър получава образование в Троян и Ловеч, а по-късно продължава обучението си в Цариград, където баща му служи като свещеник в българската църква.
Още като млад се включва активно в българското революционно движение и поддържа тесни връзки с дейците на Българския революционен централен комитет.
Дейност преди Ботевата чета
Още: Един от най-култовите ни и загадъчни революционери: Бил се на Крит и загинал до Хаджи Димитър
Икономов е сред хората, които подготвят въоръжени акции срещу Османската империя още преди Априлското въстание.
Той е един от основните организатори по набирането на доброволци и оръжия и снабдяването на четниците, включително с медикаменти и превързочни материали.
Една от най-добре планираните операции в българската революционна история
Именно Димитър Икономов предлага идеята да се използва австрийския параход "Радецки" като най-подходящ начин четата да достигне българския бряг.
Превземането на парахода на 17 май 1876 г. по стар стил (29 май 1876 г. по нов стил) е една от най-добре планираните операции в българската революционна история. Забележителното е, че тя е извършена без нито един убит или ранен, без грабеж и без насилие над пътниците.
Четниците се качват поотделно от различни румънски пристанища - Гюргево, Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия, Бекет. Всеки носи билет за различна крайна спирка и се представя за обикновен градинар, търговец или работник. На четниците е забранено да разговарят помежду си, за да не будят подозрение.
Оръжието е качено като обикновен товар, опакован в големи дървени сандъци, обявени като търговска стока, изпращана към други дунавски пристанища.
При едно от спиранията Димитър Пехливанов хвърля във водата петел, който носи със себе си. Четниците започват да викат, че човек е паднал зад борда. Докато екипажът и пътниците се суетят, незабелязано са натоварени още няколко сандъка с оръжие.
По сигнал на Ботев 200-те четници за секунди свалят цивилните си дрехи, обличат четническите униформи, разбиват сандъците, вземат пушките и револверите и заемат предварително определените си места по кораба. Екипажът на кораба няма време да реагира, а капитанът Дагоберт Енглендер е изправен пред свършен факт
Още: "Как ние освобождавахме България": Бесарабският българин, който два пъти се спасява от затвора
Ботев му връчва предварително подготвено писмо, написано на френски, в което обяснява, че те не са разбойници, не желаят на навредят на никого и искат единствено параходът да спре на българския бряг, защото са тръгнали да се борят за свободата на България. Тъй като капитанът не владее добре френски, Давид Тодоров превежда писмото на немски, за да няма недоразумения.
Енглендер разбира, че това не е пиратско нападение, а политическа акция. По-късно в спомените си той изразява възхищение от дисциплината и поведението на четниците. По-късно след пристигането си във Видин той дори отказва да превози турски войски срещу тях.
Арест и заточение
След гибелта на войводата Христо Ботев на 20 май (1 юни по нов стил) 1876 г. Димитър Икономов поема командването на част от останалите четници и се опитва да ги изведе от обкръжението.
След разгрома на четата той е заловен. Османските власти го осъждат на заточение. Благодарение на политическите промени след възцаряването на султан Мурад V и последвалата амнистия смъртните присъди срещу част от оцелелите четници не са изпълнени и той успява да се завърне.
След Освобождението
След 1878 г. Димитър Икономов се установява във Варна, където развива активна обществена дейност. Той е избран за народен представител и участва в местното самоуправление.
Остава като една от най-уважаваните личности сред поборниците.
Любопитен факт е, че изработва макет на парахода "Радецки", а собственото си заведение във Варна нарича именно "Радецки", в памет на легендарната акция на четата.
Димитър Икономов оставя ценни мемоари, които са сред основните исторически извори за подготовката на Ботевата чета, превземането на парахода, боевете във Врачанския Балкан и последните дни на Христо Ботев. Историците ги използват широко при реконструкцията на събитията от май–юни 1876 г.
Икономов умира на 29 март 1896 г. и е погребан с почести.
В Троян има паметник на Димитър Икономов, а през 2026 г., по повод 130 години от смъртта му, Музеят на занаятите организира специална изложба, посветена на живота и делото му.
