Един от най-култовите ни и загадъчни революционери: Бил се на Крит и загинал до Хаджи Димитър

България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.

Спиро Джеров (известен още като Македонски) е един от по-слабо познатите ни днес революционери, но на времето той е бил една от култовите фигури сред борците ни за освобождение. За неговия интересен живот са запазени сравнително малко сведения, но в онези далечни вече за нас години той неслучайно е бил възпят от Любен Каравелов.

Кратки биографични данни 

Спиро Джеров е роден около 1834–1835 г. в Битоля, днес в Северна Македония. Произхожда от известния битолски род Джерови – семейство на заможни търговци, известно и с участието си в революционното движение. Внук е на Спиридон Джеров, който оглавява въстание в Битолско през 1822 г. След разгрома на въстанието Спиридон е заловен и обесен от турската власт, а тази семейна история оказва силно влияние върху възгледите на младия Спиро.

Заговорът в Битоля

През 1862 г. Спиро Джеров започва подготовка на въстание в Битолско. Конспирацията обаче е разкрита, Джеров е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с дългогодишен затвор, като той прекарва около пет години в робия.

Критското въстание

Още: Монахът с пушка, който знаеше тайните на Апостола: Как се изплъзна от заптиетата и спаси тефтера на Левски

След освобождаването си през 1866 г. той заминава за остров Крит, където участва в Критското въстание (1866–1869).

Връщайки се по българските земи прави нов опит за въстание - този път през 1867 г. той започва подготовка за бунт в Битолско и Крушевско.

Снимка: Wikipedia

Още: 24-годишният съратник на Левски и дръзкото му бягство от ада в Диарбекир: Историята на Петър Берковски

Участие в освободителните борби

Източниците сочат, че Спиро Джеров участва в революционни действия на територията на Сърбия, Румъния и България.

Така например, през 1867 година се включва във Втората българска легия в Белград. След разпускането ѝ участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, в която е назначен за член на военния съвет. Загива вероятно в последното сражение на четата на 17-18 юли 1868 година на връх Бузлуджа. Точните обстоятелства около гибелта му не са добре документирани.

Най-подробното специализирано изследване за него е на Миле Стояноски – "Принос към представянето на живота и революционната дейност на Спиро Джеров-Македонски (1835–1868)", публикувано в списание "Прилози" на Дружеството за наука – Битоля (1985).

Съвременникът Петър Карчев предава думите на Никола Обретенов, който добре е познавал Джеров, така:

"Такъв един, близък до сърцето му образ беше тоя на Спиро Джеров от Битоля. Според характеристиката на Обретенов Джеров бил мълчалив, но безгранично безстрашен младеж, безумно предан на Караджата. Известен бил между хъшовете като Македонски. Безкрайно честен като човек, той бил готов в името на делото и по заповед на Караджата да извърши и престъпление. Готовността му да се самопожертвува, за да помогне на изпадналия в беда другар, му е създавала всеобща обич."

Още: Кой беше Аджелето – нетърпеливият гений, който съветваше царя и въведе първото радио

А Любен Каравелов го възпява в песен: 

"Я не плачи, я не тъжи

Горо льо зелена

Не грижи се да посрещнеш

Сланата есенна...

Хайде кажи "Бог да прости

Спиро, Караджата."