Българин е в Гинес за колекция на Батман

Разкажи нещо за себе си. На хората ще им бъде интересно да знаят с какво се занимаваш, на колко години си?

Казвам се Здравко Генов, живея в Пловдив, макар сигурно да познавам улиците на Готам Сити по-добре. На 19 години съм, като основното ми занимание е Батман във всяко едно отношение. Като цяло обаче колекционирам и чета комикси, в свободното си време рисувам свой любителски комикс. Голям почитател съм и на анимацията.

Как се чувства човек, който е влязъл в книгата за рекордите на Гинес?

Не особено по-различно отколкото, когато е извън нея. Чувствам го като лично постижение, но не е върховата точка в живота ми. Хубаво е обаче да е записано някъде, че си постигнал нещо с хобито си.

Разкажи ни накратко как и кога започна твоето увлечение по Батман?

Увлечението ми по Батман започна от съвсем малък. Бях на 2-3 години, когато за първи път гледах двата Батман-а на Тим Бъртън и анимационният „Батман: Маската на Фантома” на видео. Горе-долу тогава гледахме и „Батман: Анимационните серии” по родните телевизии. Не знам точно какво ме е накарало да го предпочета пред други герои, но предполагам е фактът, че ми е бил по-достъпен – касетите и до днес стоят на рафтовете вкъщи. За Коледа 1996 получих и първата си играчка Батман – Manta Ray Batman от колекцията по „Батман Завинаги” на Kenner. През годините се сдобих и с някоя друга фигурка и си купувах малкото излезли у нас печатни издания за Човека-прилеп. Сериозно започнах да колекционирам едва след излизането на „Батман в Началото” през 2005. Тогава започна по-големият наплив на продукти и на родния пазар, което улесни нещата значително. Когато се стигна и до поръчване от чужбина бройката на нещата в колекцията започна да расте главоломно. Когато поставих рекорда, колекцията се състоеше от 1160 уникални предмета. Вече са почти 1300 на брой.

Как дойде идеята за рекорда и какво трябва да знаят хората, които искат да се пробват да поставят такъв?

Идеята за рекорда до голяма степен дойде като на шега. Някой ми подхърли „Браво бе, вземи да се пробваш за Гинес!” и един ден реших да прочета как точно става кандидатстването. Оказа се, че не е особено трудно и сметнах, че наистина бих могъл да пробвам. На първо време се изпраща писмо-кандидатура по интернет. Ако от „Гинес” одобрят идеята за рекорд изпращат документация и инструкции за това, как трябва да се попълнят и какво трябва да се приложи към тях. В моя случай трябваше да изпратя снимки на колкото се може повече неща от колекцията, както и две свидетелски декларации, по възможност и списък на предметите в колекцията. Всичко това се изпраща по пощата и после се чака. На 6ти януари 2012 ме информираха, че кандидатурата ми е одобрена и вече съм рекордьор. Малко по-късно получих и сертификата си.

Кое нещо от цялата ти колекция има най-голяма стойност за теб?

Много труден въпрос… От носталгична гледна точка това е първият Батман – Manta Ray Batman. Имам обаче и други доста ценни за мен неща като лицензирано копие на Батаранг (само 900 произведени) и порцелановата ми статуетка на Батман. Всяко нещо в колекцията ми, дори картинките от дъвки, е изключително ценно за мен и за почти всяко помня историята и обстоятелствата, при които съм се сдобил с тях.

Познаваш ли някой друг супер фен на Батман извън България?

Фенове не липсват. Посещавам няколко международни форума за Батман и за колекционери като цяло. Една от най-интересните части на това да си колекционер на предмети, базирани на даден герой, е да разбереш какво обичат да колекционират други негови почитатели. Някои се съсредоточават само над комиксите, докато други над играчките. Като цяло обаче, навън, и особено в Щатите е по-лесно да си колекционер, отколкото тук – всичко е много по-достъпно и на по-ниски цени. Разменял съм артикули с други колекционери и с някои от тях поддържам постоянна връзка. Един от тях наскоро дори публикува Българския вариант на плаката на „Черният Рицар: Възраждане” на Бат-Блога си.

Какво мислиш за последните два филма за „Черният Рицар“ под режисурата на Кристофър Нолън?

Батман-ите на Нолан са много по-различни от този Батман, с когото бях свикнал аз. Когато гледам филм или чета комикс, аз не държа да е реалистичен – напротив. Батман обаче е герой, който може да бъде представен реалистично и да се получи добре, както ни показа Нолан. Най-интересно за мен в неговите филми е пресъздаването на злодеите – той не просто ни представя престъпниците, които сме виждали досега, а ни сблъсква с нещо ново, което не е било опитвано. Разбира се, режисьорът не може да не зачете по никакъв начин това, което е познато на феновете от комиксите, но той по много умел начин го вплита в своята версия на героя. Най-яркият пример за това е Жокера. Богатата история на Батман позволява за различни интерпретации на героите, всеки според разбирането си. Жокера на Джак Никълсън никога не би се вписал в света, който създаде Кристофър Нолан за своите филми. Той е едновременно комичен, страшен, откачен, дори на моменти - непредсказуем. Перфектната смесица от десетките различни варианти на Жокера.

При Хийт Леджър случаят е доста по-различен. Вместо да съчетае познатото досега в един образ, заедно с Нолан създадоха съвсем нов - нещо като хипер-активно дете на захарна диета, постоянно в действие, търсещ тръпка (цитирам: "Аз съм като куче, гонещо кола. Не знам какво бих я правил дори и да я хвана!"). Просто един болен мозък, съвременен и безскрупулен бандит, живеещ без правила (отново цитирам "Единственият смислен начин да живееш в този свят е без правила...").

И двамата използват елементи от съвсем ранните появи на Жокера, още от първата му в "Батман" #1. Също както Жокера в комиксите, образът на Никълсън държи хората да научат, че той е отговорен за въпросното престъпление. Това присъства и при Леджър, но не до такава степен. Той по-скоро се опита да привлече вниманието на Батман, отколкото на потенциалните си жертви. При първата си поява в комиксите Жокера е мрачен, страшен убиец, често служещ си с нож - всичко това е видимо при Леджър.

Ако трябва да избирам между двата образа, харесвам повече този на Никълсън, по-класически, по-нереален. Той комбинира хумора с престъпния и абсолютно налудничав характер на героя и остава по-верен на този от комиксите. Като цяло именно заради това предпочитам филмите на Тим Бъртън пред тези на Кристофър Нолан.

Това не означава, че не мога да оценя и новите - не е лесно да пресъздадеш познати вече герои по толкова различен и убедителен начин.

С нетърпение очаквам да видя как ще ни изненада с Бейн и Жената-Котка.

Представи си, че ще режисираш следващия филм за Батман, кои герои би включил и актьори би взел за ролите?

Ще бъде трудно да се задминат постиженията на Кристофър Нолан. Като цяло, аз харесвам трагичните злодеи в Батман и двамата ми най-любими – Мистър Фрийз и Жокера вече са използвани. Много ми се иска обаче да се даде втори шанс на Фрийз, тъй като повечето хора гледат да избягват „Батман и Робин”. С радост бих гледал на голям екран Глиненото чудовище Clayface, както и Харли Куин, може би дори и Лудия Шапкар.

Да се подбере актьорски състав също е нелека задача. Мисля, че би било интересно да видим отново Майкъл Кийтън в ролята на по-възрастен Брус Уейн, например за кино-адаптация на сериала „Batman Beyond”. Смятам, че от Клайв Оуен също би излязло сполучлив Батман, а за ролята на Мистър Фрийз например подходящ ми се струва Питър Уелър (който ще чуем скоро като гласа на Батман в анимационната адаптация на “The Dark Knight Returns” на Франк Милър).