9 по-малко известни архитектурни чудеса, изгубени с времето

ОЩЕ: Неразказаната истина за Седемте чудеса на света

1. Старият Лондонски мост

Старият Лондонски мост, построен през 12. век, е чудо на средновековното инженерство и едно от най-значимите съоръжения в историята на Лондон. Изграждането му отнело 30 години.

The Trustees of the British Museum / CC BY-NC-SA 4.0

Той е изграден по времето, когато Лондон бил опустошен от пожари и дори ударен от торнадо, като всяко събитие повредило предишния мост. Ето защо новият мост бил различен. Основата му е изградена с огромни дървени колове, забити в коритото на реката и запълнени с развалини. Били издигнати няколко колони и върху тях бил разположен истинският мост, който се простирал на 282 метра.

Но това не е бил просто мост, а цял квартал.

Забележително е, че мостът бил изпъстрен със сгради и магазини, което го правело оживена пътна артерия и жилищен район. Неговата уникална характеристика била поредицата от 19 арки, които, макар и впечатляващи от архитектурна гледна точка, създавали пречка за речния трафик и допринесли за прословутото му „падане“, както се споменава в известна детска песен. Към 17. век вече се смятал за старомоден.

Мостът е стоял повече от 600 години, преди да бъде заменен през 19. век поради влошеното му състояние и необходимостта от по-широк участък, за да поеме разрастващия се град.

2. Университетът Наланда, Индия

Университетът Наланда е древен център за висше образование в Бихар, Индия. Това бил един от първите университети в света, датиращ от 5. век и фокусиран върху будистките учения.

Odantapuribs / CC BY-SA 4.0

Той бил известен с огромната си библиотека – Сарипутра – и привличал учени и студенти от Тибет, Китай, Корея и Централна Азия. В своя пик Наланда приютявал над 10 000 студенти и 2000 преподаватели, предлагайки обучение по теология, граматика, логика, астрономия и медицина.

Университетът бил символ на знанието и учението, докато не бил унищожен от армия под командването на Бахтияр Хиджи - афганистански военен генерал, който ръководи мюсюлманските завоевания на източните индийски региони през 12. век. Това събитие бележи началото на упадък в будисткото образование в Индия и руините на Наланда са забравени до преоткриването им през 19. век.

3. Кристъл Палас, Лондон

Не всички архитектурни чудеса са древни или средновековни.

Кристалният дворец е конструкция от стъкло и желязо, първоначално построена в Хайд Парк, за да приюти Голямата изложба от 1851 г., показваща чудесата на индустриалната епоха. Той имал 60 000 стъкла и чисти стени и тавани.

Philip Henry Delamotte / Smithsonian Libraries / Public Domain

Проектиран от сър Джоузеф Пакстън, неговата модулна конструкция и използването на сглобяеми части били новаторски, повлиявайки на съвременните архитектурни и инженерни практики. След изложбата дворецът е преместен в Сиденхам Хил, където стоял, докато не бил унищожен от пожар през 1936 г. Кристалният дворец е не само символ на индустриалните и културни постижения на Викторианската епоха, но и предшественик на съвременните архитектурни проекти, които подчертават светлина и пространство.

Всъщност бил толкова въздействащ, че районът, в който се намирал, все още се нарича Кристъл Палас.

4. Изгубените плаващи домове на Ирак

Блатата на Южен Ирак някога са били осеяни с плаващи домове - уникална адаптация към водната среда на реките Тигър и Ефрат. Тези тръстикови къщи, наречени Mudhif, са строени от „блатните араби“, или Ma'dan. Те се изграждат изцяло от тръстика, събрана от блатата, демонстрирайки сложно разбиране за устойчив живот в хармония с околната среда.

Mohamad.bagher.nasery / CC BY-SA 3.0

Общностите процъфтяват в продължение на хилядолетия, развивайки култура, дълбоко преплетена с влажните зони. Но блатата и техните плаващи домове били изправени пред почти пълно унищожение през 90-те години на миналия век поради проекти за отводняване, инициирани от иракското правителство. Оттогава са положени усилия за възстановяване на блатистите зони, доказателство за устойчивост и важността на екологичното и културното опазване. Но успехът е частичен – също доказателство за това колко много хората могат да променят околната среда.

5. Средновековните кули на Болоня

Какво ще стане, ако ви кажем, че средновековният град Болоня, Италия, е имал силует, който приличал на небостъргачите на Манхатън?

Болоня, Италия, някога била известна с многото си кули, построени през 12. и 13. век от богати семейства за отбранителни цели и като символи на статус и власт. Смята се, че по онова време Болоня имала до 180 кули – някои високи до 100 метра.

Toni Pecoraro / CC BY-SA 3.0

Днес са останали само около 20 от тези структури, като кулите Асинели и Гаризенда са най-известните оцелели. Тези средновековни небостъргачи са били отличителна черта на силуета на града, а техните строителни техники и цели предлагат представа за социалната и политическата динамика на средновековните италиански градове държави.

6. Храм-паметникът „Христос Спасител“ в Украйна

Изграден през 19. век, храм-паметникът „Христос Спасител“ в Украйна трябвало да съперничи на катедралите в Западна Европа, като символизира духовното възраждане и силата на православната църква.

"Христос Спасител" е изгубен православен храм-паметник на мястото на катастрофата на императорския влак през 1888 г. край село Борки в Харковска област. Построен през 1891 - 1894 г., разрушен през 1943 г. Алексей Михайлович Иваницкий / Public Domain

Но след Първата световна война и Руската революция от 1917 г. по-голямата част от украинския регион става част от Съветския съюз. Съветите налагат атеизма и серия от антирелигиозни мерки, като систематично унищожават много църкви. Съветският диктатор Йосиф Сталин избира мястото на украинския храм за паметник на социализма.

Историята на храма отразява бурната история на Украйна и сложното взаимодействие между религия, политика и идентичност в Източна Европа.

7. Кръглият град на Багдад, Ирак

Основан през 762 г. от абасидския халиф Ал-Мансур, кръглият град на Багдад е чудо на ислямската архитектура и градоустройство. Градът е проектиран като идеален кръг, а дворецът на халифа и Голямата джамия били в центъра му. Този радиален дизайн повлиял на по-късните градски развития в ислямския свят и извън него.

Кръглият град бил център на обучението, културата и властта в средновековния свят, приютявайки прочутия Дом на мъдростта. През вековете оригиналното оформление било засенчено от нашествия и модерно градско развитие, оставяйки малка следа от някогашния революционен дизайн.

Градът бил де факто център на ислямския свят от 766 г. до унищожаването му от монголите през 1258 г. Това събитие е толкова значимо, че по същество води до края на ислямския Златен век.

8. Мостът Neue Elbbrücke, Хамбург

Neue Elbbrücke ("Новият мост на Елба") в Хамбург, Германия, е архитектурен подвиг на своето време, символизиращ индустриалния растеж и модернизацията на града в края на 19. век.

Мостът Neue Elbbrücke през 1894 г. Georg Koppmann / Museum für Kunst und Gewerbe Hamburg / Public Domain

Този мост улеснявал транспорта и търговията, свързвайки различни части на града през река Елба. Неговият новаторски дизайн и инженерна мисъл били емблематични за технологичния напредък на епохата. Но той бил и естетически символ с два неоготически портала.

Разрушен е през 1959 г., за да се добави допълнително платно за автомобили.

9. Порцелановата кула в Нанкин

Порцелановата кула в Нанкин, известна още като Бао'енси, е пагода от 15. век, известна със спираща дъха красота и сложен дизайн, с порцеланови плочки, които блестели на слънцето.

Johan Nieuhof / Maastricht University Library / Public Domain

Построена по време на династията Мин, тя е смятана за едно от седемте чудеса на средновековния свят. Кулата била висока приблизително 79 метра и била украсена с будистки изображения и надписи. Тя била почти унищожена по време на Тайпинското въстание през 19. век и въпреки че имало усилия за нейното възстановяване, великолепието и значението на оригиналната кула като символ на културната и религиозна история на Нанкин остават несравними.

Тези девет архитектурни чудеса, засипани от пясъците на времето, подчертават важността на опазването на това, което е останало от нашето културно наследство, не само заради неговата историческа и естетическа стойност, но и заради уроците, които предлага на бъдещите поколения.