Концертът на Guns N' Roses в София на 21 юли на Национален стадион "Васил Левски" бе едно от най-емоционалните музикални събития, които са се случвали скоро у нас. Толкова чакани да се завърнат в България, слушани десетилетия до припадък, гледани в чужбина - Аксел Роуз, Слаш и Дъф Маккагън най-после стъпиха в комплект и на българска земя, за да ни представят забележително шоу, каквото вероятно няма да видим повече у нас. Или ако видим, се надявам в публиката да ги няма мрънкачите-разбирачи. Но за тях по-натам.
Снимка: Fest Team
За този концерт се говореше месеци наред, а в последните дни възхдухът направо "жужеше" от напрежение, защото беше ясно - чака ни нещо огромно, за което трябва да сме подготвени. Именно думата "подготовка" ще бъде ключова за настоящия текст. Организаторите от Fest Team неслучайно повтаряха зрителите да дойдат на стадиона максимално рано. Още в 16:30 ч. това беше възможно, защото в 18 ч. започваше подгряващата група - Public Enemy.
Да, хип-хоп ветераните от Ню Йорк не са логичният музикален избор за подгряване на Guns N' Roses, но бяха силни, сурови и супер енергични, мъчейки се да раздвижат все по-напечената публика на стадиона. Public Enemy бяха обявени още през декември като съпорт на Аксел Роуз и компания, така че всеки, който не познава творчеството им, имаше време да се подготви и да ги чуе. А не да гледа високомерно и неразбиращо по време на сета им. Подготовката е майка на доброто музикално изкарване.
Снимка: Fest Team
След стегнат 45-минутен сет Public Enemy се оттеглиха, за да може сцената да бъде подготвена за излизането на Гънс. Да, нямаше точна информация в колко часа ще започне дългоочакваното шоу, но всеки, който бе проследил турнето на групата, можеше да предположи, че щом ни предстои 3-часов концерт, то той няма как да започне в 21 ч. И макар масовите очаквания да бяха за старт на сета в 20 ч., Guns N' Roses откриха малко преди 19:30 ч. с "Welcome to the Jungle", предизвиквайки леко притеснение на входовете и опашките за бира. Но всички бяхме предупредени, нали?
Guns N' Roses: Саундтрак на нашата младост
Снимка: Fest Team
Още с първите секунди от началото стана ясно едно - Аксел Роуз вече не е онази звездна лигня, която не знае къде се намира. И да, гласът му съвсем не е във върхова форма, но е достатъчно стабилен, за да изкара 3 часа в различен ритъм. Слаш пък сякаш е препариран и изглежда все така безкомпромисно и свири все така гениално. Комбинацията от Аксел, Слаш и Дъф Маккагън на сцената се трансформира в едно дългогодишно музикално пътешествие, което е саундтрак на собствената ни младост, а всяка песен е част от живота ни. Понякога тъжна, но по-често - незабравима.
Снимка: Fest Team
Концертът на Guns N' Roses, а и цялото им турне, е музикална разходка в една 40-годишна световна кариера. Това означава равносметка за всичко изсвирено, за всичко изпято и за всичко, което си давал и продължаваш да даваш на публиката. Няма как да създадеш подобно всеобхватно шоу и в него да включиш само най-комерсиалните си хитове, както някои мрънкачи искаха. Пичове, една група не съществува само заради онези песни, които всички знаете. Една група съществува с цялостното си творчество - със слабите и силните си албуми, с трудните и успешните моменти през годините, с личните си възходи и падения. Ако искате да слушате само хитове, гледайте телевизия - там е затъпяващата дъвка за окото. На концерти като този на Guns N' Roses слушаме история.
Снимка: Fest Team
В сетлиста от 31 парчета имаше от всичко - от най-големите класики като "Welcome to the Jungle", "Chinese Democracy", "You Could Be Mine", "Sweet Child o' Mine", "November Rain", "Don't Cry" и смазващ финал с "Paradise City", до по-малко комерсиални като "Bad Obsession", "It's So Easy", "The General", "Absurd", "Sorry" и др. Естествено, чухме и задължителните кавъри на "Live and Let Die", "Slither" и "Knockin' on Heaven's Door". И изобщо - преживяхме ценна меломанска вечер. Дълга, напоителна, олдскул рокаджийска вечер.
Снимка: Fest Team
След шоуто се появиха ужасно негативни мнения за концерта на Guns N' Roses и то от хора, които имат претенциите да разбират от музика. Същите тези хора очакват да чуят "всички хитове" в някакъв по-кратичък сетлист, което е показателно за подготовката им да присъстват на подобен концерт. И за тях 3-часов сет, обхващащ максимално творчеството на групата, е досадно и излишно.
Или пък вокалистът изглежда зле.
Или пък бирата им е топла.
Или пък им е горещо.
Или пък им е много рано.
Или пък просто не им е там мястото.
Автор: Неда Ковачева
