"Тази нова технология буквално завладя света. Но какво ни дава и какво ни взима?"
Живеем в особени времена на технологично развитие, които за мнозина носят несигурност в бъдещето – дали ще загубят работата си, дали ще бъдат заменени… дали или по-скоро кога??? Този страх до някаква степен е нормален. Не за първи път в човешката история се случва да има революция, която променя изначало начина, по който работят хората. Същото се случва и по време на индустриалната революция, появяването на автомобилите, калкулаторите, а впоследствие и компютрите. Всяко едно откритие, можем да кажем от днешна гледна точка, е било в полза на човечеството и представлява подобряване на някакъв аспект на живота ни. Но в самото начало на тези промени хората също реагирали първично със страх и са отричали конкретните открития и научни пробиви. И това е напълно нормално.
Ярък пример от миналото
С появата на Adobe Illustrator (1987) и по-късно Photoshop (1990) мнозина традиционни графични дизайнери възприемат компютрите с голям скептицизъм. Ръчното рисуване, калиграфията и физическите колажи започват да се изместват от дигитални инструменти, което сериозно притеснява графичните дизайнери и те започват да се бунтуват изключително показно. Това води до своеобразно разделение между "истинските" дизайнери и "новите компютърни чираци". Някои студиа отказват да използват софтуер в продължение на години, настоявайки, че дигиталният подход принизява артистичността. От сегашната ни гледна точка изглежда доста познато, нали?
След като знаем всичко това, идва моментът да се запитаме от какво е редно да се страхуваме и от какво не, както и реално пречи ли ни по някакъв начин изкуственият интелект към този момент? И ако той ще замени хора и подобри процеси, как ние можем да бъдем конкурентни на изкуствения интелект (AI) и къде този генеративен софтуер отстъпва на нас хората?
AI бързо навлезе в почти всяка сфера на живота ни – от автоматизация на работни процеси до създаване на изкуство, музика и текстове. Той анализира данни и осъществява работни задачи по-бързо и по-точно от човека, с което устойчиво заема мястото му в редица дейности в ежедневието. Децата си пишат домашното с него, големите компании гледат как да спестят от човешки ресурс, а масово хората замениха търсачката на Google с тази на Chat GPT.
Но това не трябва да ни плаши. То е част от естествения процес на развитие, както преминаването от създаване на графичен дизайн на ръка към софтуер. В подобен тип трансформации се имплементира нов инструмент за оптимизиране на процес, но в него не се губи креативността, която е главната величина, необходима за създаването на красиви и работещи лога и дизайн. Отново централизиран е човекът, който използва инструмента, дава му командите и е основният източник на идеи, които визуализира с него. Именно затова, докато AI става все по-добър в изпълнението на задачи, основани на данни, модели и прогнози, човешкият интелект със своята креативност, интуиция и емоционално възприятие става по-ценен от всякога. Въпросът вече не е "Може ли AI да замени човека?", а "Какво прави човешкият интелект уникален и незаменим?".
Първи въпрос пред нас е може ли алгоритъмът да замени въображението?
Програмите като Mid Journey, ChatGPT и други модели на генеративен AI успяват да пресъздават стилове, да комбинират идеи и да генерират съдържание в мащаби, непостижими за човек. Но има един огромен проблем: AI не създава – той имитира, копира и заимства.
Много хора не си дават сметка, че това са огромни бази от данни, които са захранени с вече създадено авторско съдържание, най-вече изображения и текстове. Точно поради тази причина текат и редица дела за авторски права на големи медии или банки за изображения, които са били "прочетени" от ИИ, с които се е самообучил. Но по-важното в случая е, че той ни дава информация, базирана на данни, с които е захранен или статии / материали, които може да прочете в интернет. Или казано накратко – ако искате да ви извади 10 интересни статии по дадена тема, за да направите проучване, или да ви обобщи документ от 100 страници, изкуственият интелект е "вашият човек". Но ако искате от него да измисли велик цитат, новаторска реклама или следващата Мона Лиза, то определено ще се нуждаете от човек.
Човешкият интелект превъзхожда AI в абстрактното мислене
AI може да решава сложни математически задачи и да анализира данни в невероятен мащаб, но когато става дума за абстрактно мислене, творчески интерпретации и неочаквани прозрения, той изостава значително. Това може би никога няма да се промени, защото именно творческото и абстрактно мислене е едно от най-ценените умения в днешно време. Но това не трябва да ни успокоява, а трябва да ни мотивира да продължаваме да развиваме този начин на мислене, в който сме най-добри.
Хората могат да правят аналогии, да създават нови теории и да развиват изцяло нови области на знанието. Машините се обучават на вече съществуващи примери, но не могат да разсъждават отвъд тях. Един AI може да анализира всички съществуващи научни изследвания по физика, но нямаше как да измисли Теорията на относителността на Айнщайн, защото тя е базирана на абстрактна представа за пространство и време, която излиза извън рамките на наличните тогава научни знания.
Дотук всичко е чудесно, защото поне към този момент човекът не е на 100% заменим от изкуствения интелект и има конкретни умения, върху които да се фокусира. Но тук идва и голямата проблематика. Изкуственият интелект под формата на всички негови генеративни функции е толкова удобен. Хората започват да го използват толкова често не само защото спестява време, но и защото им е по-лесно, понеже не ги кара да мислят много. А всичко това може да доведе до дисфункция на нашите умове.
Мислим ли по-малко, защото AI мисли вместо нас?
Има нарастващи притеснения, че зависимостта от AI може да доведе до "криза на човешкия интелект". В епоха, в която машините могат да пишат есета, да програмират и да решават сложни проблеми, ще спрем ли да използваме собствения си интелект? Ето какви са зараждащите се проблеми с честото използване на изкуствения интелект:
Все повече хора разчитат на AI за бързи отговори, вместо сами да анализират информация.
Креативните професии са изложени на риск, ако творческите процеси се сведат до "AI + натискане на бутон".
Липсата на самостоятелно мислене може да доведе до по-малко критично мислене и иновации.
Университетски преподаватели вече отчитат, че студентите все по-често използват ChatGPT за писане на есета, което може да засили мързела и липсата на аналитично мислене. Вместо да четат книги, презентации или анализи, хората предоставят възможността на AI да им обобщи най-важното. Хората започват да го използват за все по-малки и лесни задачи, което във времето ще ги направи по-лениви, по-малко креативни и най-важното по-малко КОНКУРЕНТоспособни.
Едно от най-важните неща, които трябва ние да направим като общество, е да започнем да гледаме много сериозно на този потенциално зараждащ се проблем, преди да е станало късно. Към този момент тенденцията е негативна, от гледна точка на това, че този софтуер е достъпен до всички и все повече хора започват да го използват на дневна база за всякакви задачи, дори рецепти, идеи за това как да обзаведат дома си, но също така и на работните си места – да пишат имейли, да правят презентации и да пишат текстове.
Технологията трябва да ни допълва, не да ни замества
AI е мощен инструмент. Той може да анализира огромни количества данни, да предсказва тенденции и да автоматизира процеси. Но това, което го прави ценен, не е способността му да измества хората, а да ги допълва. Истинската стойност на изкуствения интелект не е в това да замени човешкия интелект, а в това да освободи хората от механичните задачи, за да могат те да бъдат още по-креативни, стратегически и емоционално свързани със света около тях.
Също така, обаче, трябва да сме наясно с потенциални заплахи и как подобна технология може да ни е както приятел, така и враг. Най-абсурдното в ситуацията, която се намираме, е, че хем ни е страх от това да AI да не ни взема хляба, но паралелно с това не правим нищо по въпроса, дори обратното – даваме му все повече сила и му позволяваме да ни помага във всевъзможни задачи. Не казвам, че това непременно е лошо, но е добре да сме запознати с опасностите, както и да работим над силните страни, които ни карат да се отличаваме от изкуствения интелект, а именно – естествения такъв!
Автор: Николай Димов - маркетолог и криейтив директор в агенция Mindblow
