Ти, сине, централна демокрация не знаеш какво е, млад си да помниш, но когато баща ти беше на твоите години, таман я бяхме построили. Много се строеше тогава, градихме като гламави. Инженер да е човек по онова време, строителни поръчки да видиш какво се казва. Но и за обикновения труженик на културата имаше работа – и по София, и по Самоков и къде ли не. Хубави времена бяха. Твоят старец на сън да го бутнеш, щеше да ти изрецитира кога какви магистрални лотове и конекторни връзки се откриваха.
Още: 10 Янки заповеди за българското образование
Още: Познай кой ще дойде на парада
И руснаците, и американците тогава ни се чудеха и все гледаха да ни скроят кюляфа, ама ние – не им се давахме. Ту с едните, ту с другите. Голяма работа беше нашият Първи. Като ги събере министрите, тупне по масата и каже – вие трябва да работите за хората преди всичко и те стоят мирно и изпълняват. Аз нали точно затова тръгнах да ти разправям. Централна демокрация се наричаше. Голяма свобода имахме и все от едио място идваше.
Гледаш ме сега много особено, като ти разправям за свобода. Обаче тебе лъжа, мене истина – всеки тогава можеше да приказва каквото си иска. И аз каквото исках си говорех; и имахме един министър Горанов навремето – и той каквото искаше си говореше. А най-много каквото му е на сърцето си говореше Бате. Ето, пример ще ти дам.
Какво му хрумна на тоя Горанов по едно време, реши да прави първия ден от болничните неплатен. Тогава, синко, болничните държавата ги плащаше, обаче Горанов вика – не, първият ден ще е без пари. Да спрели измамите. Хората обаче на са вчерашни. Не можеш да ги залъжеш с безплатно боледуване. Искаме си, викат, парите. Ето, виждаш, не е да е нямало свобода, както разправят някои. Говорехме си на воля. Вика тогава Бате Бойко тоя Горанов. Така и така, му казва, Горанов, няма да стане тая твоята както си я намислил. Хората искат да боледуват спокойно, с пари. И така възтържествува демокрацията. Знаеше Бойко как да ги стяга министрите. Не му минаваха разни идейки за реформа и прочее.
Още: Парад на лудостта
Друг случай от онова време, сега като казах за боледуване и се сетих. Стават нередности, нещастен случай има, по телевизията го дават. Тогава още гледахме много телевизия. И хората недоволстват. Казват, как така стават тия неща, сбъркана е системата, наказание за тия и тия лекари искаме. И Бойко какво прави. С един размах сменя ръководствата на три болници. Разбираш ли ме? На три! Няма да се занимава той с отделни случаи. Нито ще тръгне, нали, да оправя цялата система, че тя още от комунистите беше такава останала в наследство. Но да каже кое е право – ето това го умееше. Много строг беше. И за най-малкото провинение директно гонеше. Така и Цветанов изгони. Ти, казва му, петниш партията. И му посочва вратата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Разправям ти значи, това трябва да е било 2020-та или края на 2019-та. Кажи-речи преди тридесет години. Пак случай от онова време да ти кажа. Наближи ли края на годината и на пенсионерите – хоп – надбавка. И то сериозна, някъде към 40 лева. А 40 лева си бяха пари навремето. Тия работи все Бойко го решаваше. Казва: аз обичам пенсионерите, ще им дам от държавните пари, да им е светъл празникът, да си купят нещо. На милион и половина, ако не ме лъже паметта, че даже и повече крайно бедни разпореди и даде по 40 лева! Прави сметка, само милион и половина са били крайно бедните навремето. И ще ми казват, че не било по-хубаво тогава. Разбира се, че беше по-хубаво. Централна демокрация имаше. Грешеше се, не е да е нямало грешки, но и се поправяше. Грешка - поправка, грешка - поправка.
Народът управляваше заедно с Бойко. Така ги помня аз ония години. После знаеш какво стана... Но, така де, това исках да ти кажа. Че в края и на нашия Преход нещата изглеждаха добре, слуваха се хубави неща. Добре сме живели. На почивка сме ходили. По Гърция, по къде ли не. Иначе тогава го избрахме Гешев, ако не се лъжа, но никой не предполагаше, че така ще се обърнат нещата. Ти как си иначе?
Още: 10 не!ща, с които да се запасим за война
Още: Делян Пеевски все повече си тежи на мястото
Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес
