Дорогие товарищи,
На 24 февруари 2022 г. въоръжените сили на Руската федерация започнаха Специална военна операция за защита на населението на Донбас, денацификация и демилитаризация на Украйна и предотвратяване на разширяването на НАТО близо до нашите граници. Според плановете на нашите стратези тези цели трябваше да бъдат постигнати чрез мълниеносна операция (блицкриг), в рамките на която Киев да бъде превзет за три дни. И това със сигурност щеше да стане, ако не беше лошото време и предателството на един подкупен от врага некомпетентен военачалник. Както обясни моят приятел президентът Тръмп в една своя пресконференция:
„Русия е войнствена страна, те победиха Хитлер и Наполеон. Русия винаги побеждава във войната. Руските танкове можеха да стигнат до Киев за четири часа, ако бяха минали по шосе. Но някакъв генерал ги превел през полетата и те затънали в калта.“
Нашите болгарские друзья имат много хубава поговорка: „Малкото камъче обръща каруцата“, въпреки че в случая става дума не за камъчета, а за кал, и не за каруци, а за танкове. И така войната, която всъщност не е война, а Специална военна операция, вместо да приключи за три дни, вече се проточи четири години и счупи рекорда на Отечествената война, през която Съветския съюз победи нацистка Германия и окупира цялата нацистка Източна Европа, за да я денацифицира. Но в края на краищата, важното е целите да бъдат постигнати, ако ще войната, която не е война а СВО, да продължи и 40 години.
Защитата на населението на Донбас, доколкото е останало такова, е факт. То е подложено на ежедневни атаки с дронове, ракети и снаряди, което засилва защитните му сили. Недостигът на храна го предпазва от напълняване и всички опасни за здравето последствия от наднорменото тегло. Спирането на тока и отоплението през зимата го калява и пази от изнежване, а липсата на вода през лятото, стимулира местното производство на бира. Именно липсата на ток и вода е причината някои наши солдати да депералнизират и дехладилнизират къщите на местното население, защото пералните и хладилниците така или иначе са неизползваеми и само заемат място в тесните жилища.
Денацификацията също върви по план. Първо бе малкото градче Буча, където няколкостотин нацисти, нацистки и невръстни нацистчета бяха денацифицирани по бързата процедура и телата им бяха заровени в масови гробове, включително и пред местната нацистка православна църква. След това дойде ред на Мариупол. С няколко бомби и ракети беше денацифициран нацисткият Драматичен театър, където се укриваха опасни деца-нацистчета. После със стоманена ръка бяха денацифицирани защитниците на нацисткия „Азовстал“. За десерт беше денацифицирана нацистката гара в Краматорск, където цивилни нацисти, нацистки и нацистчета се готвеха да се евакуират от денацификацията. Засега само най-големият нацист ни се опъва и то не защото е президент на нацистка Украйна, а защото е евреин. Първо ще трябва да го деевреизираме и чак тогава да го денацифицираме. Защото някак си не върви хем да е евреин, хем да е нацист.
И демилитаризацията върви с пълна сила. Демилитаризирани бяха с бомби, ракети и дронове всички милитаризирани родилни домове, детски ясли, училища, електроцентрали и жилищни кооперации. Единствено украинската армия все още не е демилитаризирана, но и това ще стане в следващите ударни петилетки.
Що се отнася до предотвратяването на разширяването на НАТО, изпълнението и на тази цел върви успешно – за четири години след започването на СВО към организацията се присъединиха само две незначителни скандинавски държавици, чиито изнежени солдати са толкова импотентни на бойното поле, колкото и в семейния креват.
Накрая, по случай днешната четвърта годишнина на СВО, позволете ми да наградя със златен орден за храброст „Свети президент Владимир“ един доблестен руски офицер. Генерал Роман Демурчиев е активен участник в СВО, който използва мета-хуманни методи в прилагането на денацификацията, като се започне с електрошокове, премине се през пребиване с лопати и се завърши с деушизация на украинските нацисти. Генерал Демурчиев старателно е документирал тези практики, но най-трогателен е милият подарък, който е направил на любимата си съпруга – огърлица от отрязани нацистки уши. Горещо препоръчвам на всички руски солдати да зарадват своите жени и приятелки с подобни патриотични подаръци.
За Родину, за Капутина!“
_______
БА: Историята за генерал-майор Роман Демурчиев е автентична. Той е ветеран от Втората чеченска война, където също широко се е практикувало трофейното рязане на уши и скалпове.
Автор: Майор Михов, Прас Прес
