А сега, драги радиозрители, имаме пряко включване от летището в Дубай, откъдето българката Мона Лисева ще ни разкаже за военната обстановка там и проблемите с евакуацията на нашите сънародници.
– Здравейте, чуваме ли се?
– Не, не, тез розавите не са мои. Амчи ни знам кой ги е оставил тука, аз...
– Ало, госпожо Лисева, в ефир сте. Чувате ли ме?
– И тоз парфюм, да. Не е баш моят, ма ши го взема, А, знам аз, че не говорите български, ма аз така, за по-лесно...
– Мона, Мона, нека започнем предаването. Как се чувствате под обстрел?
– Ааа, здравейте, здравейте, аз тука малко в Дюти фрий шопа, докато ви чакам. Много добре се чувствам. Тъкмо си взех един фон дьо тен, дето Милано обърнах да го търся и не можах да го намеря. Миналата година един фалшив си взех от Темуту, ма се изприщих от него. И майка ми ми вика, ама Иванке, заприличала си на корнишоните, дето свако ти Пенчо гледа у градината.
– Иванка? Ало, апаратната, станала е грешка...
– Няма грешка, Мона Лисева ми е артистичният псевдоним. Откак си сложих филъри в устата, хората ахкат и ми викат, че съм кат джуконда, и аз проверих кво туй и кат разбрах, че съм направо все едно от Лувъра, си сложих тоз псевдоним за шик.
– Добре, нека се върнем на темата на нашия разговор. Бихте ли описали каква е обстановката в Дубай? Има ли често въздушни тревоги? Има ли паника?
– О, да, тук е страшно и всички сме много, така, изнервени. Вчера като тресна една бомба и затвориха всички молове. И аз викам на Никол, мойта приятелка, дето е идвала само десетина пъти тука и още не знай кое как, да идем до Абу Даби, ма не можахме, чи нямаше как, нали разбирате, и се прибрахме в хотела. И там гледам Иво от Полски Тръмбеш, дето бяхме с него веднъж на морето на Халкидикито, и той кат ме видя и много се зарадва и ми вика, че го били евакуирали и разпределили да спи в моето легло, че нямало къде другаде. И аз...
– Справят ли се властите в Дубай с извънредната обстановка? Какви са изгледите за скорошно завръщане у дома?
– Не можем се оплачем. Само дето на закуска вече няма сьомга, но то по време на война е тъй, налагат се лишения. Вчера се събрахме в лобито да се помолим за спасение. Никол извади едно махало, залюля го и каза, че всичко щей наред. И позна! На сутринта ни викат да тръгваме към летището. Господ е чул молитвата ни.
– Вече сте на летището, желаем ви лек полет и успешно завръщане у дома след преживения ужас.
– Амчи аз не искам да се прибирам, то тук сий много хубаво. Онзи ден, като...
Това беше нашата кореспондентка от Дубай. А след рекламите очаквайте включване от парламентарния ни репортер с новини как тече гласуването на Закона за безопасното почистване на ушната кал.
Автор: Емил Данаилов
