Когато през 2017 създадохме Прас Прес, мислехме само вестникът ни да надживее триото Борисов-Цацаров-Пеевски. България беше на 113 място по свобода на медиите според „Репортери без граници“. Решението бе взето през 2016 в незабравимата галерия „Сезони“, в която Маргарита Видралска даде подслон на свободното слово с изложбата „113“. След големия интерес към изложбата, заедно с колегите Иван Бакалов, Христо Комарницки и Чавдар Георгиев взехме решение за създаването на сатиричен вестник с акцент върху политическата карикатура. Направихме нулев брой, отпечатан на копирна машина, с който търсехме спонсори и оставихме в „Национална дистрибуция“, с искане да бъде разпространяван.
Тестът мина успешно след седмица, време за което монополистът в разпространението Делян Пеевски даде съгласие и аз подписах договор за национално разпространение на 10 000 броя с „Национална дистрибуция“. Обществеността очакваше с интерес новото издание. На 1 март първият брой бе отпечатан. Христо и аз бяхме поканени в бТВ от Хекимян да говорим за свободата на словото. След предаването всички тръгнахме в различни посоки из София, за да проверим търсенето на Прас Прес. След безуспешни опити да намерим и един брой от вестника, решихме че сме продали тиража до 9:30. Но до час разбрахме измамата. „Национална дистрибуция“ не бяха пуснали повече от 2 500 броя в цялата страна. Скандалът беше огромен и беше забелязан от повечето медии в страната. Организирахме публична продажба на редакционните 50 броя на плошад Славейков. Стъписани от скандала и обществената покрепа, разпространителите върнаха 3 500 броя непродадени и платиха останалите 6 500. Върнатите броеве бяха препакетирани, намазани с машинно масло със следи от гуми върху тях и съвършено нови вътре в пакетите.
Ние и досега само подозираме кой заповяда Прас Прес да бъде скрит от обществеността. След като имахме съгласието на „Национална дистрибуция“, съмненията ни се стовариха върху Борисов и Цацаров. Тогава ние прекъснахме договора с разпространителя, а заплахите от монополиста към независимите разпространители на Прас Прес не закъсняха.Така бяхме отстранени от национална дистрибуция за пет години до оттеглянето на Пеевски от разпространението и фалита на Lafka. Не помогнаха и протестните ни писма до КЗК, до тогавашния министър председател Б. Борисов, както и до тогавашния президент Р. Радев. Ситуацията с Прас Прес редовно влизаше в годишните доклади за свободата на медиите на „Репортери без граници“, случаят бе описан в „Ню Йорк Таймс“, Зуд Дойче Цайтунг“, „Шарли Ебдо“,“Уест-Франс“, а Делян Пеевски се превърна в редовен домашен любимец на Прас Прес.
Автор: Чавдар Николов, Прас Прес
