Има книги, които не сме отваряли от години, а сме сигурни, че познаваме добре. Най-вече българските класики. Знаем отлично кой е Бай Ганьо, помним събитията в "Тютюн", струва ни се, че сме наясно с Йовков и ни изглежда, че Вазов няма тайни за нас.
„Разговори със Скорсезе“ (превод: Росен Рачев и Богдан Русев, 576 стр., цена: 22 лв.) предлага рядък поглед към вътрешния свят на Скорсезе, една от „институциите” на световната кинематография, чрез неговите собствени думи.
Джак Ричър обича да пътува. Без определена цел или посока. Не бърза за никъде. Разполага с цялото време на света. Затова странното име на малко градче в прерията е достатъчно да събуди любопитството му и да го накара да слезе от влака.
Джак Ричър обича да пътува. Без определена цел или посока. Не бърза за никъде. Разполага с цялото време на света. Затова странното име на малко градче в прерията е достатъчно да събуди любопитството му и да го накара да слезе от влака.
„Разговори със Скорсезе“ (превод: Росен Рачев и Богдан Русев, 576 стр., цена: 22 лв.) предлага рядък поглед към вътрешния свят на Скорсезе, една от „институциите” на световната кинематография, чрез неговите собствени думи.
Има книги, които не сме отваряли от години, а сме сигурни, че познаваме добре. Най-вече българските класики. Знаем отлично кой е Бай Ганьо, помним събитията в "Тютюн", струва ни се, че сме наясно с Йовков и ни изглежда, че Вазов няма тайни за нас.