България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е поетът Петко Тодоров, братът на Мина - любимата на Яворов.
Биографични данни
Петко Юрданов Тодоров е роден през 1879 година в град Елена. Баща му Юрдан Тодоров е един от най-заможните чорбаджии в района. Семейството му има роднинска връзка със Стоян Михайловски.
Като ученик в гимназията в Търново Петко се увлича от идеите на социализма. По-късно заминава заедно с брат си Христо за Тулуза, където постъпва в Националния лицей. Следва право в Берн, но не успява да се дипломира.
През 1897 година се връща в родината, установява се в Русе и заедно с Иван Белинов започва да издава вестник "Законност".
Петко Тодоров е един от основателите на Радикалдемократическата партия. Той е част и от приятелския и литературен кръг "Мисъл" на Пенчо Славейков и Пейо Яворов.
На 16 години Петко се влюбва в красивата и заможна варненка Райна Ганчева. На 21 години се сгодяват, а малко след това сключват брак. До сетния му дъх двамата не се разделят. По време на 14-годишния си брак те имат 3 деца - Юрдан, Николай и Розка. Просторният им дом на ул. "Витоша" 63 се превръща в място за литературни срещи и дискусии. Именно там сестрата на Петко - Мина, среща своя любим Яворов.
За зла участ Петко, също като сестра си Мина, се разболява от туберкулоза. Той заминава по спешност на остров Капри, за да се лекува. Претърпява и 3 неуспешни операции в Лайпциг. След това заминава за Лозана за операция на апендикса, но се оказва, че има гъбично заболяване на червата.
След поредната операция поетът получава гнойно възпаление, състоянието му се влошава и в полунощ на 14 февруари 1916 г., само на 37-годишна възраст, умира в Шато д’Екс, Швейцария. До него през цялото време в болницата е всеотдайната му съпруга Райна.
Преди да издъхне той иска от Райна да му обещае, че ще положи всички усилия децата им да завършат висше образование по право, защото той самият търпи подигравки и коментари от зложелатели, че не го е направил.
Снимка: Wikipedia
През 1921 г. заедно с Мара Белчева (съпругата на Пенчо Славейков), вдовицата на Петко Тодоров моли тогавашния просветен министър Стоян Омарчевски да съдейства за пренасяне на тленните останки на съпрузите им в България. Министърът им съдейства и на 22 юни същата година е извършено опело пред тленните останки на поетите в църквата "Света Неделя".
Още: Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
Творчество
Още като ученик във второ отделение Петко Тодоров пише първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски. В ученическите си години той пише и стихотворения, които публикува в ученическите издания.
В първата си книга "Драски" поетът публикува някои от тях. Втората му книга е "Стихове на скучната лира". И двете си книги той издава под псевдонима Пенко.
В първата си идилия "Певец" той се ориентира към модерните по онова време философски идеи в Европа, отнасящи се до индивидуализма.
Драмите "Зидари", "Страхил страшен хайдутин", "Първите", "Змейова сватба" и "Невеста Боряна" също са част от творчеството му.
