В НАЧАЛОТО НА МОЯ ЖИВОТ БЯХА ДУМИТЕ. Често се опитвах да си представя онова, което бе изчезнало от паметта ми: времето, когато светът се е отварял пред очите ми със своята неназованост и неизвестност, когато майка ми е давала име на всичко, което съществува.
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва подробно своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза.
В НАЧАЛОТО НА МОЯ ЖИВОТ БЯХА ДУМИТЕ. Често се опитвах да си представя онова, което бе изчезнало от паметта ми: времето, когато светът се е отварял пред очите ми със своята неназованост и неизвестност, когато майка ми е давала име на всичко, което съществува.
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва подробно своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза.
В НАЧАЛОТО НА МОЯ ЖИВОТ БЯХА ДУМИТЕ. Често се опитвах да си представя онова, което бе изчезнало от паметта ми: времето, когато светът се е отварял пред очите ми със своята неназованост и неизвестност, когато майка ми е давала име на всичко, което съществува.
Средновековният философ Пиер Абелар (ХІІ век) в автобиографичното си съчинение „История на моите нещастия“ описва подробно своята „забранена“ любов с ученичката си Елоиза.
