Actualno.com публикува позицията фондация „Взаимно“ във връзка с публикуваната на 13 март 2021 година статия със заглавие "Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?
Във връзка с публикация направена на 12 март т.г. на страницата на информационния сайт„Актуално“, със заглавие „Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?“, фондация „Взаимно“ желае да се възползва от правото си на отговор.
През януари 2021 г. беше приет Закон за българския жестов език, внесен от Министерския съвет (МС), в който се изисква до края на 2022г. всички държавни институции и органите на местното самоуправление да предприемат действия по осигуряване на превод на български жестов език при административното обслужване на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица.
Неофициално глухите хора в България са около 120 000 души, но всички те са в различни категории - някой използват жестов език, други са с частична загуба на слуха.
Депутатите приеха окончателно на второ четене Закона за българския жестов език единодушно и почти без дебат.
Законът урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
По повод приетия днес на първо четене Закон за българския жестов език в Народното събрание, обръщение до всички медии изпратиха представителите на организациите и сдруженията на и за хора с увреден слух.
Министерският съвет одобри проект на Закон за българския жестов език. Чрез него се цели признаване на жестовия език като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот.
Неофициално глухите хора в България са около 120 000 души, но всички те са в различни категории - някой използват жестов език, други са с частична загуба на слуха.
По повод приетия днес на първо четене Закон за българския жестов език в Народното събрание, обръщение до всички медии изпратиха представителите на организациите и сдруженията на и за хора с увреден слух.
Депутатите приеха окончателно на второ четене Закона за българския жестов език единодушно и почти без дебат.
Законът урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
Министерският съвет одобри проект на Закон за българския жестов език. Чрез него се цели признаване на жестовия език като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот.
Във връзка с публикация направена на 12 март т.г. на страницата на информационния сайт„Актуално“, със заглавие „Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?“, фондация „Взаимно“ желае да се възползва от правото си на отговор.
Actualno.com публикува позицията фондация „Взаимно“ във връзка с публикуваната на 13 март 2021 година статия със заглавие "Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?
През януари 2021 г. беше приет Закон за българския жестов език, внесен от Министерския съвет (МС), в който се изисква до края на 2022г. всички държавни институции и органите на местното самоуправление да предприемат действия по осигуряване на превод на български жестов език при административното обслужване на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица.
Actualno.com публикува позицията фондация „Взаимно“ във връзка с публикуваната на 13 март 2021 година статия със заглавие "Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?
Във връзка с публикация направена на 12 март т.г. на страницата на информационния сайт„Актуално“, със заглавие „Ще останем ли "изгубени в превода" със Закона за българския жестов език?“, фондация „Взаимно“ желае да се възползва от правото си на отговор.
През януари 2021 г. беше приет Закон за българския жестов език, внесен от Министерския съвет (МС), в който се изисква до края на 2022г. всички държавни институции и органите на местното самоуправление да предприемат действия по осигуряване на превод на български жестов език при административното обслужване на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица.
Неофициално глухите хора в България са около 120 000 души, но всички те са в различни категории - някой използват жестов език, други са с частична загуба на слуха.
Депутатите приеха окончателно на второ четене Закона за българския жестов език единодушно и почти без дебат. Законът урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език.
На пленарното заседание в четвъртък депутатите ще обсъдят финалните текстове на Законопроекта за българския жестов език, предаде репортер на БГНЕС.
По повод приетия днес на първо четене Закон за българския жестов език в Народното събрание, обръщение до всички медии изпратиха представителите на организациите и сдруженията на и за хора с увреден слух.
Със 127 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“ депутатите подкрепиха единодушно на първо четене Законопроекта за българския жестов език.
Министерският съвет одобри проект на Закон за българския жестов език. Чрез него се цели признаване на жестовия език като естествен самостоятелен език, както и осигуряване на условия за ефективно включване на глухата общност в България във всички сфери на обществения живот.
